Замърсяването на въздуха причинява между 7 и 8 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб, посочват от Световната здравна организация (СЗО), която определя проблема като най-тежката заплаха за общественото здраве. „Все едно всяка година изчезва град с размерите на Мадрид“, обяви д-р Мария Нейра, директор на Департамента по околна среда, изменение на климата и здравеопазване към СЗО.
Изявлението беше направено по време на глобален форум за журналисти в Лондон, организиран от мрежата „Брийт ситис“ (Breathe Cities). София участва в него като партньор наред с мегаполиси като Лондон, Париж, Милано и Варшава.
Ефекти върху целия организъм
Дълги години проблемът се разглеждаше основно като екологичен, но според СЗО той е преди всичко здравна криза. Замърсяването натоварва здравните системи и води до развитие на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Инсултите и инфарктите също са свързани с излагането на замърсен въздух.
Замърсяването, наричано „невидим убиец“, прониква през дихателната система и предизвиква възпалителни процеси и оксидативен стрес. Последствията не се ограничават до белите дробове. Мръсният въздух се свързва и с нарушения в когнитивното развитие, тревожност, депресия, болестта на Паркинсон и деменция.
„Всеки ден вдишваме приблизително 10 000 литра въздух. Фините прахови частици навлизат в дихателната система, достигат до белите дробове, преминават в кръвния поток и могат да достигнат до всеки орган в човешкото тяло“, обясни д-р Нейра.
Риск за бременните и децата
Най-уязвимите групи са изложени на най-голям риск. Фините прахови частици преминават през плацентата на бременните жени, атакуват директно плода и увреждат развитието на мозъка още преди раждането. Засегнати са и децата, възрастните хора, както и хората с астма и сърдечно-съдови заболявания, при които симптомите се обострят.
София излиза от черния списък
България, и по-конкретно София, години наред бяха посочвани на международни конгреси като един от най-лошите примери заради високата смъртност, свързана със замърсен въздух. Според СЗО обаче през последните години се наблюдава промяна.
„Днес обаче виждам положителна промяна. Последната информация, с която разполагам, показва, че нивата на замърсяване в София са намалели“, посочи д-р Мария Нейра.
Кметът на София подкрепя мерки за ограничаване на замърсяването, правителството осъзнава кризата, а редица общини вече предприемат конкретни действия на терен.
Политически натиск и непопулярни мерки
Реалните решения изискват бързи, а често и рестриктивни мерки, свързани с допълнителни разходи за гражданите. Много хора не желаят да поемат тази финансова тежест, но д-р Нейра е категорична: „В крайна сметка става дума за собственото им здраве“.
Тъй като отделният гражданин не може сам да промени енергийната система, основният му инструмент е политическият натиск за избор на управници, готови на радикални реформи. От своя страна държавата и общините трябва да осигурят финансови стимули и субсидии, за да не се превърне преходът в непосилно бреме за домакинствата.
Примерите с Лондон и Париж показват, че нискоемисионните зони и велосипедната инфраструктура първоначално са предизвикали остра съпротива, но след видимите резултати обществените нагласи са се променили. Здравните експерти трябва да докажат, че чистият въздух носи и икономически ползи чрез намаляване на разходите за лечение. Големи събития като Лондонския маратон помагат за информираността, но право на чист въздух и устойчив обществен транспорт имат и милионите хора, които всеки ден ходят пеша или карат колело до работа.
