Проф. Михаил Боянов, д.м.н.: Тиреоидитът на Хашимото често върви заедно с диабет

Вече можете да гледате новото ни видео в рубриката „Питай специалиста“ с проф. Михаил Боянов, д.м.н., ендокринолог, в което коментираме заболяването на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото.

Проф. Боянов завършва медицина през 1993 г. във Висшия медицински институт – София. За кратко работи като терапевт в III Градска обединена болница - София. От 1994 г. досега работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Университетска болница „Александровска“. От 1995 г. е преподавател към Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет, Медицински университет-София. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция).

През 1998 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 2000 г. – по ендокринология и болести на обмяната. Двата му дисертационни труда (през 1998 г. за доктор по медицина и през 2008 г. за доктор на науките) са посветени на проблемите на измерването на костната плътност и остеопорозата. От 2007 г. е доцент, а от 2012 г. – професор към МУ-София.

„Най-важното, което пациентите трябва да знаят, е, че докато функцията на щитовидната жлеза е запазена, а обикновено в поовината от случаите това е точно така, всъщност, болестта е нещо като козметичен дефект. Т.е. това, че не е открита във фазата, когато не вреди на организма, няма нищо лошо.

При леко завишени нива на антителата не се приемат медикаменти, докато при увеличени нива на хормоните на щитовидната жлеза може да се назначи лечение, като първо се вземат предвид възрастта и общото състояние на пациента. При 45% от случаите с тиреоидит на Хашимото функцията на щитовидната жлеза може да бъде намалена. Само при 5% да бъде повишена“, казва експертът.

Той допълва, че не вярва, че чрез хранителен режим може да се регулират хормоните. Няма храни, които да са полезни или да вредят на щитовидната жлеза. Поради това, според него, не се налага никакъв диетичен режим при хората с Хашимото.

„Болестта често върви заедно с много от автоимунните заболявания. Да кажем, със захарен диабет тип-1, който е при юноши, с надбъбречната недостатъчност, когато тя е с автоимунен характер, с намалена функция на паращитовидните жлези, с глутеновата ентеропатия, която също е честа, и с др. ендокринни заболявания. От страна на кръвните заболявания тиреоидитът на Хашимото е свързан с дефицитна анемия на витамин В12, с кожното заболяване витилиго, асоциира се с алопецията, лупус, ревматоиден артрит.

Автоимунният тиреоидит сам по себе си е безвредно заболяване, но показва, че имаме някакъв проблем с имунитета. Т.е. съответният организъм би имал склонност към някои автоимунни заболявания, което не значи, че този човек ще се разболее“, споделя проф. Боянов.

Кога и дали се налага операция на възли в житовидната жлеза? Препоръчително ли е да се приемат допълнително витамин D, селен, цинк и други добавки? Вирусите могат ли да доведат до отключване на автоимунно заболяване? Отговори на тези и още въпроси вижте в цялото интервю.