Проучването “Здрави ли са бъбреците ти?” се извърши в седем болници в цялата страна и бе организирано от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и Българска болнична асоциация (ББА), с подкрепата на Българската нефрологична асоциация и Дружеството на кардиолозите в България. За целите на проучването и за липсата на ранен скрининг за хронично бъбречно заболяване разговаряме с адвокат Христина Николова - председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и пациент с трансплантиран бъбрек.
- Адв. Николова, защо направихте проучването „Здрави ли са бъбреците ти“?
- Идеята е да покажем, че и хроничните бъбречни заболявания са социалнозначими и да накараме институциите да си свършат работата докрай така, че да имаме ранно откриване на проблема и навременно лечение, за да не се стига до необратимо бъбречно увреждане, съответно до необходимост от диализа и от трансплантация.
- Какво представлява самото проучване?
- Проучването се базира на връзката на хроничното бъбречно заболяване с диабета и хипертонията. Най-висок риск за развитие на хронично бъбречно заболяване имат хората със захарен диабет и/или артериална хипертония. Затова изследвахме пациенти, приети по повод диабет и/или хипертония в лечебни заведения, в които има клиники по ендокринология, кардиология и нефрология.
Направихме проекта в шест големи болници в цялата страна, за да бъдат резултатите възможно най-обективни и показателни за България. Включиха се УМБАЛ „Медика“ Русе, МБАЛ „Света София“, Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ Токуда, УМБАЛ „Света Марина“ Варна, МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив. Медицинските екипи от техните клиники по ендокринология, кардиология и нефрология се ангажираха с проекта.
Така в продължение на три месеца на 2500 пациенти бяха изследвани бъбречните показатели креатинин и албуминурия на базата на които беше изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) и съотношението албумин/креатинин (UACR) – те показват доколко ефективна е бъбречната функция и дали е започнало бъбречно заболяване.
Оказа се, че лабораторните резултати на 30% от всички 2500 пациенти с хипертония и диабет показват хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Световната статистика за ХБЗ се потвърди и в България – всеки трети е с хронично бъбречно заболяване. На пациентите с ХБЗ беше дадена допълнителна информация за проследяването и лечението. Те бяха насочени към нефрологичното отделение или към консултация с нефролог в извънболничната помощ, за да се повторят неколкократно изследванията и да се стадира точно заболяването.
По този начин изпълнихме и втората цел на проекта – да мотивираме хората с диабет и високо кръвно да обръщат внимание на бъбреците си, както и да подсетим кардиолозите и ендокринолозите да се фокусират не само върху хипертонията и диабета на своите пациенти, а да ги насочват и към нефролози за ранно откриване на нарушения в бъбречната функция.
- Какво е най-тревожното в резултатите?
- Притесни ни, че голяма част от тези пациенти не знаеха, че имат хронично бъбречно заболяване. Обяснението е, че бъбреците не болят, няма симптоми в началните етапи на ХБЗ, затова се и подценява заболяването. Но срещу него има ефективно оръжие – профилактиката, откриването му в началните стадии и лечението му, което да го стопира и дори да го направи обратимо. Така няма да се стига до най-тежките усложнения и необходимост от хемодиализа, която е огромно перо от бюджета на българското здравеопазване. За съжаление точно тази профилактика не съществува у нас.
- Не е ли заложено откриване и лечение на ранните стадии на хронична бъбречна болест в здравната ни система?
- За да се лекува хроничното бъбречно заболяване в ранните стадии, трябва да съществува такава диагноза, кодирана в Международната класификация на болестите (МКБ). За съжаление в България не е призната диагнозата хронично бъбречно заболяване, а само хронична бъбречна недостатъчност, която отразява последните два стадия на заболяването, когато бъбрекът е изчерпал изцяло своята функция и се налага диализно лечение или трансплантация на бъбрек.
Първите три етапа, които са лечими и може да спрат прогресията на ХБЗ, не съществуват за българската здравна система. Това на практика блокира лечението на хроничната бъбречна болест. Лекарите могат да поставят единствено диагноза хронична бъбречна недостатъчност и да изписват терапия. Докато хората в началните стадии на бъбречна болест не могат да получат диагноза и съответното лечение.
Адв. Христина Николова
- Какво трябва да се направи административно, за да се реши този проблем?
- До момента чрез промени в Наредба №8 за диспансеризация Българският лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и Дружеството на нефролозите в България успяха да заложат в стандарта по клинична лаборатория автоматично да се изчислява гломерулната филтрация на бъбреците. Това вече е факт за пациентите с хипертония и диабет, които са диспансеризирани при личните лекари.
Съотношението креатинин/албумин (UACR), което също дава представа за наличие на хронична бъбречна болест, сега е регламентирано да се прави за диспансеризираните с диабет. На база на тези тестове може да се направи диагностика на хронична бъбречна болест. Но засега не може да се проследяват и лекуват тези пациенти, защото липсват МКБ-кодове за първите три стадия на ХБЗ. От СЗО са изпратили писмо до Министерство на здравеопазването, с които приветстват имплементирането на тези МКБ-кодове в българската здравна система. Остава МЗ и НЗОК да си свършат административната работа.
Стадии на хроничната бъбречна болест
Хроничното бъбречно заболяване преминава през пет стадия според степента на увреждане на бъбречната функция, която се измерва с еGFR – скорост на гломерулна филтрация или колко ефективно бъбреците филтрират кръвта.
I. Нормална бъбречна функция (аGFR над 90)
В първия стадий на ХБЗ бъбреците функционират нормално, а аGFR е 90 или повече. Има леки увреждания в бъбречната структура и функция, които не се проявяват с клинични симптоми. Причините са инфекции, високо кръвно налягане или диабет. Заболяването може да бъде открито случайно чрез рутинни медицински изследвания. Прогресията на заболяването може да бъде предотвратена, ако се контролира кръвното налягане и диабета.
II. Леко намалена функция (GFR 60 - 89)
Във втория стадий бъбречната функция намалява, но все още е в нормалните граници. еGFR варира между 60 и 89. Началните симптоми са умора и леко подуване на краката, но те не са характерни само за ХБЗ и обикновено се пренебрегват. На този етап е изключително важно да започне лечение и да се следи периодично бъбречната функция. Превенцията е контрол на кръвното налягане, избягване на нефротоксични медикаменти и управление на съпътстващите заболявания като диабет.
III. Умерено намалена функция (аGFR 30 - 59)
В третия стадий бъбречната функция е значително намалена, като аGFR е между 30 и 59. Има ясни симптоми като подуване на краката, повишено кръвно налягане, умора и наличие на кръв или пяна в урината. Нужно е активно лечение и редовно наблюдение. Предписват се медикаменти за контрол на бъбречната функция и намаляване на усложненията. Пациентите се придържат към диета с ограничаване на солта и протеините, а също избягват лекарства, токсични към бъбреците.
IV. Тежко намалена бъбречна функция (еGFR 15 - 29)
Четвъртият стадий на ХБЗ е с тежко намалена бъбречна функция, гломерулната филтрация е между 15 и 29. Симптомите са задържане на течности, повишено кръвно налягане, анемия, метаболитни нарушения и чести инфекции на пикочните пътища. Необходимо е интензивно медицинско наблюдение на пациентите в този стадий на болестта и подготовка за диализа или бъбречна трансплантация.
V. Бъбречна недостатъчност (еGFR под 15)
Петият стадий е терминална бъбречна недостатъчност, с еGFR под 15, което означава, че бъбреците вече не могат да изпълняват функциите си. Това води до натрупване на отпадъчни вещества и течности в организма, стига се до животозастрашаващи състояния като уремия. Пациентите се нуждаят от диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота.
Мара КАЛЧЕВА
