Менструалната болка е огромен проблем за много жени, особено за тези, които страдат от ендометриоза и аденомиоза. При средно 500 менструации в живота, ако всяка от тях продължава около 5 дни и 3 дни от тях са съпроводени със силна болка, това означава 1400 дни, прекарани в тежък дискомфорт.
Това означава също пропуснати часове и дни в училище, пропуснати работни дни, пропуснати социални ангажименти и възможности за реализация. Как законодателството по света подкрепя жените с този проблем - отговор на въпроса дава адв. Радостина Манолова.
Визитка♦ Адвокат Радостина Манолова е доброволец във Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве, и е един от авторите на доклада “Не е нормално да боли: България между подкрепата и стереотипите в отношението към женското менструално здраве” |
- Адвокат Манолова, как юридически е решен проблемът с болката по време на месечен цикъл в държавите от Европейския съюз?
- Направих запитване до Европейската комисия по здравните въпроси. Оттам обикновено отговарят - максимум до три дни. Но в случая не получих отговор над 8 дни, което е нехарактерно. Накрая ми изпратиха много общи обяснения: ние задаваме правната рамка на равни права и свободи, а всяка държава е свободна да прави, каквото реши в тези рамки.
Тогава се наложи да направя задълбочено проучване на правните системи в различните държави от ЕС, както и в цяла Европа. Неочаквано за мен се оказа, че има две държави пионери в разрешаването на проблема на жените с менструална болка. Едната от тези две държави е Испания, която смятах за консервативна заради силното влияние на католицизма
Още през февруари 2023 г. е направена промяна в техния закон за сексуално и репродуктивно здраве и за доброволно прекъсване на бременност. Според тази промяна, която не фиксира брой дни, но дава право на всяка жена с болезнена менструация да получи отпуск. Този отпуск обаче не натоварва финансово работодателя, а се плаща директно от социалноосигурителния фонд на държавата. Виждате, че това е революционно разрешение на проблема.
- Как конкретно работи тази система в Испания?
- Най-общо системата работи така: информира се личният лекар на жената, че е настъпил периода на болезнена менструация; оттук автоматично се издава отпуск по болест. Понякога болката е по-силна и трае повече дни, понякога е за по-кратко време. Това се декларира от жената и личният лекар подава информацията директно до осигурителната система. Работодателят просто се уведомява, но той не поема финансовата тежест по заплащането на отпуска.
Втората европейска държава, която през 2025 г. регламентира менструалния отпуск, е Португалия. Нейният подход е различен. В своя трудов закон създаде изцяло нов член 252, в който постановява, че жени с диагноза ендометриоза или аденомиоза имат право да ползват тридневен болничен всеки месец, който не променя заплатата, нито трудовите им права. Няма нужда всеки месец да се издава нов болничен, достатъчно е да се подаде информация до работодателя, че жената ще ползва тези три дни, а той препраща информацията по съответния ред.
Въвеждането в законодателства на европейски държави на действащи регламенти за менструален отпуск дава надежда, че ще започнат повече дискусии по проблема. И вече се дискутира на тази тема в доста държави от ЕС, включително в Италия, която още през 2017 г. предложи такъв закон, но все още не е гласуван
Но за радост немалко работодатели в Италия разрешават на жените с по-тежък месечен цикъл по-гъвкаво или намалено работно време, или да останат вкъщи и да не работят в тези дни. В една община във Франция пък работничките имат право на двудневен отпуск всеки месец.
- Каква полемика се води в България по въпроса с менструалния отпуск?
- Едно от предложенията е да се улесняват жените с менструален отпуск, ако са диагностицирани с ендометриоза или с аденомиоза. Но не бива да пренебрегваме обстоятелството, че диагностицирането на този тип заболявания все още е трудно или специфично.
Златният стандарт за диагностика налага да се прави ендоскопия и вземане на биопсия за потвърждаване на заболяването ендометриоза, което не улеснява, а забавя процеса.
Повечето жени отказват тези процедури, освен ако не търсят решение на проблема с репродуктивни неудачи. Само когато искат да забременеят и родят дете, те правят всички необходими диагностични процедури, дори най-инвазивните.
Но когато едно младо момиче изпитва редовно силна менструална болка, която отнема нейната работоспособност, способност за учене и изобщо възможността да живее нормално през този период, тя изпитва на гърба си табуто изобщо да се говори за проблема в нашето общество. И това най-малко я кара да се чувства непълноценна.
- Как може да се реши този проблем?
- За България е нужен комбиниран подход, който дава възможност и без диагностика жената да получи улеснения в своя живот. За съжаление, в обществото ни битува неразбиране на проблема.
Някои смятат, че няма равнопоставеност със жените, които не страдат от менструална болка и които няма да получават отпуск през месечния си цикъл. Смята се, че едва ли не жените с болка ще си почиват няколко дни всеки месец. Много е странно да се гледа като на почивка на дните, в които агонизираш. Когато нямаш никаква възможност да мислиш правилно. Това е време, в което най-вероятно ще взимаш грешни решения, което те прави нетрудоспособна. Ето защо в случая изобщо не може да става дума за неравнопоставеност.
- Как би се приела едно законодателна инициатива в тази посока?
- Ако се регламентира менструалният отпуск, просто ще се даде възможност на много жени да не се налага да вземат решения и да не се налага да работят под тежестта на болката. Представете си само – целият живот на жените със силна менструална болка се върти около месечният им цикъл.
Това включва и няколко дни преди него, а и няколко дни след. Те си уговарят срещи, работни събития, частни ангажименти, като цяло си организират живота според това дали изпитват болка или не
А в дните с болка пият със шепи обезболяващи лекарства, за да тушират дискомфорта в някаква степен. Тези жени просто изключват половината си живот, през който не могат да правят каквото желаят или каквото се налага да правят. Разберете, това не е нормално и на тези жени трябва да се помогне, включително със законодателни мерки.
Мара КАЛЧЕВА
