Визитка♦ Д-р Андрей Георгиев, завършва Медицинския университет в София през 2010 г. Има три специалности – по висцерална, специална висцерална и обща хирургия, както и докторска степен от Университета Рур-Бохум, Германия. Специализирал е в няколко реномирани клиники в Германия и е работил там като лекар в спешна помощ, завеждащ отделение и заместник-началник в център за бариатрична хирургия. През 2023 г. е ръководител на научно мултицентрично проучване и главен изследовател в клинични проучвания. Част е от екипа специалисти на Медицински комплекс Orange Medical – хирургично отделение към МБАЛ „Свети Георги” – Перник, база София |
- Д-р Георгиев, работили сте дълги години в Германия – кои практики и стандарти оттам са най-ценни за вас и как ги прилагате днес в България?
- В работата ми като хирург винаги съм следил как се организират операциите и колко важна е ясната последователност на действията. В Германия това се практикува изключително стриктно чрез т.нар. SOP – Standard Operating Procedure. Това е подробен план за всяка операция: кой какво прави, в какъв момент и какви стъпки следват. Наистина помага за намаляване на грешките и повишава безопасността на пациента.
За мен обаче най-важното е вниманието към човека. Не става само със следване на протокола. Трябва да видиш как се чувства пациентът, как ще се възстанови и как ще спазва препоръките след операцията. В Германия това върви ръка за ръка с ясни стандарти. Тези принципи важат не само за големи и сложни операции, като тези на дебелото черво или бариатричните интервенции, но и за по-малки, например хернии. В България също прилагаме SOP и стандартизирани протоколи, особено в модерните и големите клиники. Там всеки знае ролята си и последователността на действията. Не е навсякъде толкова строго въведено, както в Германия, но постепенно стандартите се разширяват.
- Как бихте сравнили подхода към пациента в Германия и у нас? Има ли различия, които ви правят впечатление в отношението към диагностика, лечение и проследяване?
- В Германия силно впечатление прави системният подход. Навсякъде се работи по ясни стандарти и препоръки, които са еднакво приложими, както в големите университетски клиники, така и в по-малките регионални болници. Немските пациенти обикновено са стриктни – активно участват в собственото си лечение, следват препоръките на лекаря и спазват инструкциите. Това създава среда на сигурност и намалява риска от грешки, а същевременно увеличава процента на успеваемост на операциите.
Здравната култура там е изградена в резултат на дългогодишна просветна дейност. Пациентите знаят, че доброто им сътрудничество с лекаря е част от успешния изход на лечението. В България също се работи сериозно в тази посока. Има кампании за информиране на пациентите, ние, като лекари, обясняваме подробно всяка стъпка от лечението и проследяването дали се прави редовно. Все повече хора разбират колко е важно сами да участват в процеса на възстановяване. Разликата е основно в мащаба и в традицията
- Имало ли е момент, в който е трябвало да се доказвате пред немския пациент?
- Всеки лекар трябва да спечели доверието на пациента си, няма значение къде се намира. Това не става от раз - печелиш го с всяка дума, с всяка стъпка в лечението. Дори и да имаш опит и знания, пациентът трябва да усети, че може да разчита на теб, че си отдаден и че му обръщаш внимание. Интеграцията също не е нещо, което се случва автоматично. Не става само с език или професионални умения. Зависи и от характера, от това как се държиш. Когато си открит и показваш уважение към хората и към начина, по който живеят, дори най-резервираните те приемат. Аз съм го усетил. Когато подходиш с искреност и внимание, вратата се отваря и отношенията се градят естествено.
- Ще ви помоля да завием малко в друга посока и да поговорим за херниите. Какво представляват коремните хернии и кои са най-разпространените заблуди около тях?
- Добре, нека поговорим за хирургията. Коремната херния най-общо означава излизане на част от орган или тъкан през естествено или изкуствено получен отвор на коремната стена. Много често човек я забелязва като издутина или топче, което се появява, когато се напрегне или кашля. В медицината съществуват различни видове хернии, но в ежедневието, когато използваме този термин, най-често говорим за тези, които излизат през коремната стена. С времето съм забелязал едни основни заблуди, които често съпътстват темата.
Първата е свързана с малките хернии. Хората си мислят, че щом са малки, не са опасни и може да не се оперират. Истината е точно обратната – именно те носят по-голям риск да се заклещят. Това означава, че част от червото остава притиснато в отвора на коремната стена, кръвоснабдяването се прекъсва и може да се стигне до некроза
Това вече е спешно състояние, при което животът на пациента е застрашен. Втора заблуда е, че лечението на хернията може просто да се изчака, защото не е болезнена. В началото може наистина да не създава проблеми, но почти винаги с времето се увеличава и започва да нарушава качеството на живот. Появява се болка, дискомфорт, ограничават се движенията. Третото погрешно схващане, което за щастие срещам все по-рядко, е идеята, че хернията може да се самоизлекува. Истината е, че лечението е само едно – хирургично. Затова винаги обяснявам на хората, че навременната операция е по-лека, възстановяването е по-бързо, а рискът от усложнения е минимален.
- Какви са симптомите, които хората не бива да подценяват и кога е необходима консултация с хирург?
- Най-честите симптоми при коремна херния са подутина по коремната стена и болка в областта. Това са първите сигнали, които пациентите сами забелязват и които не бива да пренебрегват. В някои случаи се появяват и смущения в нормалния ритъм на храносмилането или уринирането. Херниите на коремната стена могат да ограничават физическата активност и да пречат на ежедневието.
Има един контингент от пациенти, които живеят с коремна херния дълго време, защото отлагат операцията. Причините обикновено са едни и същи – страх от самата интервенция, от упойката или от престоя в болница. Когато вече са се престрашили да потърсят консултация с хирург често признават, че постепенно са започнали да ограничават физическата си активност
Спират да спортуват, отказват се от любими занимания, които преди са им носили удоволствие. Това неизбежно е довело до качване на килограми, отслабване на мускулатурата и общо влошаване на физическата форма, което влияе негативно на цялостното им здраве и изхода от операцията. Тук има и един по-човешки аспект, който не бива да се подценява - промяната във външния вид. При по-видими хернии пациентите често изпитват притеснение от естетическата деформация. Това влияе на самочувствието, особено в ситуации като спорт, плаж или басейн, където тялото е открито.
- Вярно ли е, че една „малка“ херния може да бъде оставена без операция, или отлагането винаги е рисково?
- Не, това не е безопасно. Както вече казах, често именно малките хернии създават най-големи проблеми, защото рискът от заклещване е по-висок. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква спешна операция. Подходът зависи и от профила на пациента. При хора между 20 и 65 години, с добра физическа кондиция и без сериозни придружаващи заболявания, препоръчваме планова операция. Така рискът е минимален, възстановяването е бързо, а пациентът се предпазва от усложнения.
При по-възрастни пациенти, например над 80 години, с тежки придружаващи заболявания и ограничена продължителност на живота, често избираме наблюдение и консервативни методи – поддържащ колан, ограничаване на физическите натоварвания. Но дори и тогава акцентът е върху внимателното проследяване, защото дори малка херния може да доведе до сериозни усложнения. Най-важното за пациента е да разбере едно: плановата операция винаги е по-безопасна от спешната. Хернията не бива да се подценява и отлагането на операцията носи реален риск за здравето.
Д-р Андрей Георгиев
- Каква е ролята на хирургическите мрежи и как еволюираха те по отношение на безопасност и комфорт за пациента?
- Ако погледнем назад, първите хирургични мрежи бяха доста тежки, твърди и често предизвикваха дискомфорт. Пациентите усещаха това чуждо тяло и възстановяването беше по-бавно.
Днес говорим за нещо съвсем различно - мрежите са много по-леки, еластични и биосъвместими. Има варианти от синтетични материали, частично резорбируеми, както и биологични. Тази еволюция носи директни ползи за пациента - по-малко болка след операцията, по-нисък риск от инфекции, по-бързо връщане към ежедневието. Особено при хора с придружаващи заболявания като диабет или със сърдечни проблеми, съвременните мрежи позволяват по-безопасно лечение и избягват повторни операции. Днес в над 90% от случаите използваме мрежи, именно защото те гарантират дълготрайност на резултата и минимален риск от рецидив.
- Как гледате на хернията – като на чисто медицински проблем или и като „огледало“ за начина на живот на пациента?
- И двете. От една страна, говорим за чисто медицински проблем – слабост на коремната стена, през която излиза орган или тъкан. Но от друга страна, хернията много често е отражение на начина на живот. Например, при пациенти с наднормено тегло виждаме значително по-често хернии, защото мазнините в корема увеличават вътрекоремното налягане и натоварват стената.
Съществува и втора група пациенти – тези с генетична слабост на съединителна тъкан. Те могат да са с нормално тегло, но пак да имат предразположение. Същото важи за хора, които вдигат тежко или работят физически натоварена професия. Интересното е, че през последните години често виждахме хернии при пациенти, които след COVID продължиха да кашлят месеци наред. Постоянната кашлица също повишава вътрекоремното налягане и може да провокира херния. При пушачите това е още по-изразено – хроничната кашлица е един от факторите, които ускоряват процеса. Затова аз лично не гледам на хернията само като на локален проблем. Тя е и сигнал, че човек трябва да обърне внимание на общото си здраве – на теглото, на активността, на навиците си.
- Какви са най-честите грешки, които пациентите правят преди и след операция?
- Преди операцията най-често срещам пациенти, които не са достатъчно подготвени. Например, продължават да пушат, не регулират храненето си или взимат лекарства, без да се консултират. Това повишава риска от усложнения и забавя възстановяването. Особено внимание изискват хора с наднормено тегло, диабет или сърдечносъдови проблеми. Друг проблем е неспазването на препоръките след операцията.
Някои хернии позволяват бързо връщане към ежедневни активности, но при други е важно да се изчака, преди да се вдига тежко или да се увеличава натоварването. Друг проблем са запекът, недостатъчната хидратация и неспазването на препоръките за хранене и грижа за раната. В крайна сметка успехът на операцията зависи не само от хирурга, но и от това колко дисциплинирано пациентът следва указанията преди и след интервенцията. Спазването на препоръките прави възстановяването по-бързо и безопасно.
- Днес често се говори за „съвременна хирургия“ – какво означава това на практика при лечението на херниите?
- Когато говорим за „съвременна хирургия“, всъщност имаме предвид цялостен подход към пациента, а не просто нови инструменти или техника. Основната идея е операцията да бъде максимално щадяща, възстановяването - бързо и безопасно, а болката - минимална. Това включва не само хирургичното действие, но и подготовката на пациента, организацията на екипа и грижата за пациента преди, по време и след операцията.
В практиката това означава например използването на ERAS протоколи, които свеждат до минимум престоя в болница. Пациентът се движи още в първите часове след операцията, храненето започва по-рано, болката се контролира по-добре. Така възстановяването трае дни, а не седмици
Лапароскопските техники също са част от съвременния подход – вместо големи разрези се работи през малки отвори, което намалява болката, подобрява козметичния резултат и ускорява връщането към нормалния живот. Когато говорим конкретно за хернии, същите принципи се прилагат. Целта е пациентът да получи безопасна, щадяща интервенция, която го връща бързо към ежедневието. В България вече използваме модерни материали, лапароскопски техники и ERAS концепцията.
Роботизираната хирургия също се развива, но при херниите все още се прилага рядко, защото ползата е ограничена при стандартните случаи. За мен съвременната хирургия означава баланс между технологии и човешко присъствие, между прецизност и внимание към пациента. Технологиите подпомагат хирурга, но не могат да заменят опита, наблюдението и преценката, които правят лечението наистина безопасно и ефективно.
- Има ли случай от практиката ви, който е останал трайно в съзнанието ви – било заради трудността на операцията или заради историята на пациента?
- Да, спомням си пациент, при когото първоначалната оценка подсказваше огромна херния. При по-внимателен преглед, обаче, се оказа, че това е изключително отпусната коремна стена, с масивна мастна престилка, която променяше контурите на тялото и създаваше впечатление за сериозно заболяване. Мускулите и фасцията бяха относително запазени, но визуално ефектът беше драматичен.
Този случай ми остана в съзнанието не заради техническа трудност, а защото подчертава колко често първоначалните впечатления могат да бъдат подвеждащи. В хирургията е решаващо да се разглежда пациентът като цялостен организъм – анатомията, физиологията и индивидуалните особености трябва да се оценяват заедно. Понякога най-сложното изглежда трудно само на пръв поглед, но внимателният, систематичен подход разкрива истинската картина и позволява безопасно и ефективно решение.
- Каква е личната ви философия в работата с пациенти? Споделяте, че истинското майсторство се проявява не само в умението да оперираш, но и в мъдростта да предвидиш няколко хода напред. Как изглежда това в практиката ви?
- Знаете ли, когато работя с пациент, винаги се опитвам първо да вляза в неговия свят. Обяснявам нещата просто, на неговия език, така че да разбере какво се случва и защо взимаме точно тези решения. Това е важно, защото операциите не са само техника – те са за човека срещу мен. И понякога, истинското майсторство се проявява не само в това да оперираш добре, а да предвидиш как ще се развие ситуацията няколко стъпки напред.
В практиката това означава да мисля за тялото като цяло, за начина, по който всеки пациент реагира индивидуално, за последствията след операцията. Това е баланс между диалог, планиране и внимание към детайла, така че всяка намеса да е безопасна, полезна и да помага реално на човека, който ти е доверил най-скъпото си, a именно здравето си.
Милена ВАСИЛЕВА
