Лихен планус е хронично възпалително автоимунно заболяване, срещано по целия свят. То засяга приблизително 5% от населението на планетата и се проявява най-често между 30 и 60 години. По-засегнати са жените според статистиката.
Типичните симптоми включват сърбящи, лилави, твърди повдигнати образувания по кожата, лигавиците, ноктите и скалпа. Точната причина не е ясна, но експертите са сигурни в едно - това е имунно-медиирана реакция. По темата за състоянието разговаряме с дерматолога и венеролог д-р Ел Дарауиш.
Визитка♦ Д-р Ел Дарауиш завършва Медицинския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" през декември 2017 г. От 2018 г. e специализант към Клиниката по дерматология и венерология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и амбулатория към УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Специалност „Кожни и венерически болести“ придобива през 2022 г. Участва в теоретични и практически семинари и конгреси в страната и чужбина. Член е на Българското дерматологично дружество и Европейската академия по дерматология и венерология. Част е от екипите специалисти на Спектро Институт по медицинска естетика / SPECTRO IMA, ДКЦ Черни връх и Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Ортопедия. |
- Д-р Дарауиш, какво представлява лихен?
- Лихен планус e хронично, обикновено сърбящо, инфламаторно (възпалително) кожно заболяване. То често засяга и лигавиците, като понякога са афектирани ноктите и/или космените фоликули.
- Какво го причинява?
- Точните причини за възникването му все още не са напълно изяснени, но се смята, че представлява автоимунно клетъчно-медиирано състояние.
- Има ли разновидности и какви са те?
- Съществуват много клинични варианти на лихен планус, като един и същ пациент може да има няколко прояви или само една форма.
Еруптивният лихен планус представлява малки, гладки и централно плоски, най-често виолетови полигонални папули. Те обикновено са локализирани по вътрешната част на китките, глезените, врата и гениталиите. Тази форма протича по-внезапно и разпространението на лезиите става по-бързо.
Локализираният лихен планус представлява малко на брой удебелени плаки, понякога с характерните за лихен папули по периферията на тялото. Обикновено тази форма е хронична и често остава след себе си хиперпигментация. Линеарният лихен планус е рядко срещана форма.
Той представлява линеарно групирани папули, разпростиращи се по кожата, като понякога могат да са разпространени по хода на линиите на Блашко. Хипертрофичният лихен планус най-често засяга кожата на глезените и представлява силно сърбяща форма на заболяването, която често зараства под формата на атрофични белези.
Голяма част от пациентите с тази форма имат и хронична венозна недостатъчност. Нодуларният лихен планус представлява единични по-големи лезии, които могат да се превърнат във възловидни образувания. Съществуват и две булозни форми на лихен, като едната се изразява под формата на кожни дребни или едри мехури, а другата като съчетание между лихен планус и мехури в здрава кожа.
Атрофичната форма на лихен планус най-често се среща по подбедриците и се изразява като кожна атрофия след появата на виолетовите плоски папули.
- На какви други места е възможно да се появи лихен?
- В устната кухина, по стъпалата или между пръстите на краката се локализира ерозивната форма на лихен планус, която е болезнена и се проявява като рани и язви.
Актиничният лихен планус е по-разпространен в тропични или субтропични географски зони, като се проявява по кожа, която е фотоекспонирана на слънце и често е със сезонен характер. Тази форма се среща и при деца.
Палмоплантарният лихен планус засяга дланите и/или ходилата и е една от най-болезнените и терапевтично предизвикателни форми на заболяването.
Лихен планус на ноктите може да се проявява при немалка част от пациентите изолирано или с другите форми на заболяването, като може да изглежда като линеарни линии, разцепване, точковидност, изтъняване, деструкция на ноктите и т.н.
При лихен планопинарис наблюдаваме засягане на космените фоликули на пациентите с наличие на червено-кафеникави хиперкератотични папули, центрирани върху космен фоликул. Понякога те могат да се обединяват в плаки. Тази форма се среща по-често при жените.
Оралната форма на лихен планус често съпътства другите форми и се представя като характерни бели линии, преплитащи се помежду си, които се наричат стрии на Уикам.
Тези стрии са локализирани по лигавицата на бузите и венците. При мъжете има по-често засягане и от гениталната форма на лихен планус най-често обхващаща главичката на пениса.
Перианалният лихен планус обхваща аналната област и е силно сърбяща форма, която рядко се представя под формата на папули, като по-характерно е да се наблюдават стрии на Уикам.
- Каква е честотата на разпространение?
- Лихен планус е сравнително често срещано заболяване, като обикновено първата му проява е средно около 40-годишна възраст и има известна предоминация сред женския пол.
- Кои са причините за появата му?
- Точният първоначален пускови механизъм е идиопатичен (неизвестен), но в основата му лежи Т-клетъчно опосредствана автоимунна реакция, при която Т-лимфоцитите атакуват кератиноцитите на базалния слой на кожата или лигавиците.
Д-р Балкис Ел Дарауиш
- Какво е значението на пол, възраст, наследственост, начин на живот, раса, географско положение?
- Демографски и генетични фактори имат доказано влияние върху епидемиологията и проявата на заболяването. Заболяването рядко се среща при деца. Най-често се дебютира при възрастни между 40 и 60 години. Съществуват предразположения според формата на лихен.
Кожната форма засяга двата пола приблизително поравно. Оралният лихен планус (най-честата форма на лигавиците) се среща по-често при жени, със съотношение към мъже около 2:1. Генетична предразположеност е с непряка наследственост.
Генетичната предразположеност се потвърждава от фамилните случаи и асоциации с определени човешки левкоцитни антигени (HLA), като HLA-DR1, които увеличават възприемчивостта. Няма налична абсолютна расова предиспозиция, но някои клинични варианти са по-чести при определени популации.
Географските вариации в честотата корелират с ендемичността на HCV инфекцията в региона. Не са идентифицирани директни причинно-следствени връзки с конкретни аспекти в начина на живот. Въпреки това фактори като стрес и тютюнопушене могат да влияят върху тежестта и развитието на заболяването.
- Заразно заболяване ли е?
- Лихен планус не е инфекциозно заболяване. За съжаление, често пациентите, засегнати от него, биват стигматизирани, което сериозно повлиява качеството им на живот. За щастие в болницата, в която аз работя – Acibadem City Clinic УМБАЛ Ортопедия, имаме и психолог, който е в огромна помощ на онези пациенти, които преминават през това предизвикателство.
- Кои са симптомите на заболяването?
- Най-характерният симптом на заболяването при по-често срещаните клинични варианти е силният сърбеж, като често лезиите не са разчесвани, а чак протърквани.
- Може ли да се обърка с други заболявания и кои са те?
- Диференциалната диагноза на лихен планус варира от клиничната форма, презентирана при всеки пациент. Като диференциална диагноза респективно е редно да се има предвид кожната форма на лупус еритематозус, псориазис, сифилис, атопичен дерматит, автоза, микоза и други.
- Как се диагностицира?
- Диагнозата се поставя на базата на история на заболяването, клинични находки и хистологично изследване.
- Лечимо заболяване ли е?
- Лихен планус се проявява с непредсказуем характер относно ефекта на курса от лечение, като това е пряко обвързано и с формата на заболяването. При еруптивната форма обикновено наблюдаваме резолюция на заболяването в рамките на две години, но често е съпътствано с рецидиви.
При лихен планопиларис често наблюдаваме необратимо опадване на косата, съпътствано с белези. При нокътно засягане обикновено нарушенията са необратими.
- Кои са съвременните методи на лечение?
- Лечението на лихен планус е симптоматично и се основава на локализацията и тежестта, тъй като липсва терапия, която да лекува основната причина на възникване на заболяването.
- Какви са последиците и усложненията от забавено или неадекватно лечение?
- Заболяването носи риск от сериозни, понякога необратими усложнения, особено при липса на навременна и адекватна терапия.
Поствъзпалителна хиперпигментация е най-честото последствие на кожните лезии, особено забележимо при по-тъмни фотипове. Петната могат да персистират месеци или години. Белези и атрофия на тъканите представлява риск за пациентите особено при някои от формите на заболяването.
Малигнизация е най-сериозното усложнение. При ерозивната и атрофичната форма на оралния лихен планус съществува потенциален риск от преканцерозно състояние.
Възможността за развитие на плоскоклетъчен карцином в устната кухина е повишен и се оценява на около 1-3% , което налага задължителен пожизнен мониторинг и бърза биопсия при всяка подозрителна промяна.
Рискът съществува и, макар и по-малък, при ерозивните генитални форми и хипертрофичния кожен лихен планус.
Хронична болка (орална, генитална), непрекъснат сърбеж, козметичните дефекти и свързаният с тях психологически стрес и социално изолиране водят до значително влошаване на качеството на живот на пациентите.
- Какви са препоръките ви за превенция?
- Съветвам всички пациенти да не се подлагат на самолечение и да не подценяват и отлагат здравословните си нужди. При нетипична проява по кожа, коса, видими лигавици и нокти е редно да се консултират със специалист по кожни и венерически болести за поставяне на точна диагноза и стартиране на най-щадящото и адекватно индивидуално лечение.
Зоранка ХРИСТОВА
