Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи станаха носители на Нобеловата награда за физиология или медицина за 2025 г. за техните изследвания, които показват как имунната система се държи под контрол, за да не атакува собственото тяло.
Както вестник „Доктор“ съобщи в кратко експозе, Нобеловото събрание в Каролинския институт реши да присъди Нобеловата награда на тримата едновременно „за откритията им относно периферната имунна толерантност“. Мери Е. Бранкoу е родена през 1961 г. Тя получава докторска степен от Принстънския университет. Старши програмен мениджър е в Института по системна биология в Сиатъл. Фред Рамсдел, роден през 1960 г., има докторска степен от Калифорнийския университет и е научен консултант на Sonoma Biotherapeutics в Сан Франциско. Шимон Сакагучи, роден през 1951 г., има две докторски степени от университета в Киото и е изтъкнат професор в Центъра за напреднали изследвания по имунология в университета в Осака.
Всеки ден имунната ни система ни защитава от хиляди различни микроби, които се опитват да нахлуят в телата ни. Всеки има различен външен вид, а много от тях имитират човешки клетки, като камуфлаж. И така, как имунната система определя какво да атакува и какво да защитава? Толерантността, в този контекст, е способността на имунната система да игнорира стимули, които са безвредни за организма, особено собствените му антигени. Тя се развива в ранен етап от развитието на човек и преди се смяташе, че това е мястото, където „обучението“ на имунната система приключва. Нобеловите лауреати за 2025 г. показаха, че това не е така.
Те идентифицираха „пазителите“ на имунната система – регулаторните Т-клетки, като по този начин поставиха основите за нова област на изследване, според прессъобщението на Нобеловия комитет. Тези открития доведоха и до разработването на потенциални лечения, които в момента се подлагат на клинични изпитвания. Учените се надяват да направят възможно лечението или излекуване на автоимунни заболявания, ще осигурят по-ефективно лечение на рака и ще предотвратят сериозни усложнения след трансплантацията
на стволови клетки.
„Откритията им бяха от решаващо значение за разбирането ни за това как функционира имунната система и защо не всички от нас развиват сериозни автоимунни заболявания“, казва Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет. През 1995 г. проф. Шимон Сакагучи, плувайки срещу течението, прави първото си важно откритие. По това време много от учените са били убедени, че имунната толерантност се развива, само защото потенциално вредни имунни клетки се унищожават в тимуса чрез процес, наречен централна толерантност.
Проф. Сакагучи демонстрира, че имунната система е по-сложна и открива неизвестен досега клас имунни клетки, които защитават организма от автоимунни заболявания. Д-р Мери Бранкоу и проф. Фред Рамсдел правят друго важно откритие през 2001 г., обяснявайки защо определен миши щам е особено уязвим към автоимунни заболявания.
Те откриват, че мишките имат мутация в ген, който наричат Foxp3. Изследванията им показват също, че мутациите в човешкия еквивалент на този ген причиняват сериозно автоимунно заболяване, IPEX. Две години по-късно проф. Шимон Сакагучи успява да свърже тези открития. През 1995 г. той показа, че генът Foxp3 контролира развитието на идентифицираните от него клетки
Тези клетки, сега известни като регулаторни Т-клетки, контролират други имунни клетки и осигуряват толерантността на имунната ни система към собствените ни тъкани.
Традиционно пресата и онлайн ресурсите, специализирани в науката, правят прогнози за това кой ще стане носител на най-престижната награда. Еволюционният генетик Ли Джао от университета Рокфелер смята, че Светлана Моисова – биохимик от бивша Югославия, която работи понастоящем в САЩ, заслужава отличие, защото идентифицира и характеризира активната форма на глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1). Признание трябва да получи и Джефри Фридман, който открива хормона лептин. Работата и на двамата е оказала дълбоко влияние върху разбирането на начина, по който тялото регулира функциите си.
Биологът по растенията Филип Виге от Университета в Потсдам смята, че Нобеловата награда трябва да бъде присъдена на Антони Хайман в Дрезден, който пръв предложи концепцията за разделяне на протеини на две фази. Това е универсална реакция при еукариотите, при която протеините могат да преминават от едно състояние в друго, навлизайки в състояние на разделяне на течност-течност.
Към миналата година само тринадесет жени са получили Нобелова награда за физиология или медицина (Барбара Макклинток е единствената жена, получила наградата, без да я споделя с други учени през 1983 г.). Последната подобна награда е присъдена наскоро на Каталин Карико през 2023 г. „за откритията й относно модификации на нуклеозидни бази които са позволили разработването на ефективни мРНК ваксини срещу COVID-19“.
„Нобеловата награда обикновено се присъжда на хора, които са направили откритията си преди 20, 30, 40 години. През 80-те и 90-те години на миналия век не е имало много жени на ръководни позиции в университетите“, обяснява преди няколко години това „полово предубеждение“ Дейвид Пендълбъри, старши анализатор в Института за научна информация „Кларивейт“. Пендълбъри прави прогнози за носителите на Нобелова награда въз основа на това колко често учените цитират ключови статии на конкретни изследователи.
Алфред Нобел проявявал активен интерес към медицинските изследвания. Около 1890 г. той се запознава с шведския физиолог Йенс Йохансон чрез Института Каролинска. Същата година Йохансон работи за кратко в лабораторията на Нобел в Севран, Франция.
Физиологията и медицината са третата област, за която Нобел включва награда в завещанието си. Нобеловите лауреати по медицина и физиология се определят от Нобеловото събрание в Каролинския университет в шведската столица, състоящо се от петдесет професори. Всяка година Нобеловият комитет изпраща искане за номинации до по-широката научна общност. Събранието на Каролинския университет избира от един до три души, направили важни открития във физиологията или медицината, за да бъдат номинирани. Никой учен не може да се номинира сам но членове на научни дружества, декани на медицински факултети, нобелови лауреати и други учени, получили искане от Събранието, могат да номинират кандидат за наградата.) Номинациите за Нобелова награда остават тайна в продължение на 50 години. Но след като те биват разсекретени, излизат наяве любопитни факти.
Например, бащата на психоанализата, Зигмунд Фройд, е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но никога не му е била присъдена. През 1929 г. Нобеловият комитет по медицина наема експерт, който заключава, че работата на Фройд няма доказана научна стойност.
Между другото, Фройд е номиниран и за Нобелова награда за литература през 1936 г. от писателя Ромен Ролан, който бил негов близък. Съгласно правилата, установени от Алфред Нобел през 1895 г., задачата на комисията по подбор се усложнява от факта, че наградата може да бъде присъдена на не повече от трима души, като същевременно трябва да се вземе предвид съвместния характер на много научни изследвания.
Между 1901 и 2024 г. Нобеловата награда за физиология или медицина е била присъждана 115 пъти – и 40 награди, което е приблизително една трета от случаите, се получават само от един лауреат. По една трета са били присъдени на двама (36 пъти) и трима (39 пъти) учени. Общо Нобеловата награда за физиология и медицина е била присъдена досега на 229 учени
Нека припомним, че миналата година американските учени Виктор Амброуз и Гари Равкан спечелиха наградата в тази категория за откритието на микроРНК и нейната роля в посттранскрипционната генна регулация. Фредерик Бантинг остава най-младият лауреат на Нобелова награда за медицина, като е бил само на 32 години, когато е удостоен с наградата през 1932 г. за откритието си на инсулин. Най-възрастният лауреат на Нобелова награда в историята е американският учен Пейтън Рус, който печели наградата на 87-годишна възраст през 1966 г. за откритието си на онкогенните вируси. Средната възраст на получателите е 58 години.
Милена ВАСИЛЕВА
