Все повече се усъвършенстват ендоскопските техники за лечение на панкреатични, хепатобилиарни и стомашно-чревни заболявания. Един такъв метод вече се прилага и у нас, като основната му цел е да се избегнат усложненията и фаталните последствия за пациентите с болести на панкреаса и представлява по-модерен начин за дренаж на псевдокистите. След прекаран остър панкреатит, независимо с каква генеза, състоянията крият не една опасност като усложнение За иновативния подход разказва гастроентерологът д-р Борис Крумов.
Визитка♦ Д-р Борис Крумов завършва Медицинския университет в Плевен през 2012 г. Придобива специалност „Гастроентерология“ в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2018 г. Преминал е специализации в Германия и Австрия по интервенционални процедури, както и в Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия в София. От 2013 г. до 2015 г. е лекар-ординатор в Спешното отделение на УМБАЛ „Софиямед“. До април 2024 г. работи като лекар-специалист в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Младост“. Практикува в МЦ „Лозенец“ и УМБАЛ „Лозенец“, където е Началник дейност. Професионалните му интереси са насочени към високо специализираните инвазивни процедури. |
- Д-р Крумов, като един от малкото гастроентеролози у нас, които вместо с операция отстраняват псевдокиста с иновативен щадящ метод, как ще го обясните?
- Този метод не е най-новият, не е сега измислен, но в България започва да се прилага едва през последните няколко години. Тъй като опитът на колегите-хирурзи, а и в моята специалност – на инвазивните гастроентеролози, показва, че в ситуациите, когато след прекаран остър панкреатит са се образували псевдокисти, при намесата на хирург има голям брой усложнения и дори смъртни случаи. Самият дренаж на образувалата се псевдокиста се извършва през стомаха и през тънкото черво. Казано на по-достъпен език,прави се връзка между псевдокистата и стомаха или между нея и тънкото черво
Цялата течност, съдържаща се в кистата, се дренира през стомаха или през тънкото черво, първоначално извън тялото на пациента. Но се оставя все пак един стент за връзка между псевдокистата и органа временно, за няколко месеца, спрямо размера и локализацията на образуванието.
Прави се изцяло не хирургично и с достъп през устата. Самият апарат, с който се провежда лечението, е подобен на гастроскоп, но с тази разлика, че диаметърът му е по-голям, има и като приставка трансдюсер. Нарича се ехоендоскоп или сонда, както е по-известен в България. Когато се измисля методът за този вид дренаж, първоначално се използват пластмасови стентове -двойни пиктейли. Но сега по-модерните методи за дренаж на тази псевдокиста се провеждат с метален стент
При прилагането на метода се извърши стомия – аз я наричам анастомоза, между псевдокистата и стомаха и псевдокистата и тънкото черво. Кой от двата варианта на дренаж ще се избере, зависи от локализацията на псевдокистата – тоест, мястото, на което е образувана /панкреасът има три отдела – глава, тяло и опашка/.
- Защо се нарича „псевдо”, тоест – лъжлива? По-малко опасна ли е от истинската киста?
- По принцип, има псевдокисти и кисти на панкреаса. Кистата на панкреаса в повечето случаи е безобидна, малка и не се налага провеждането на дренаж или някаква друга интервенция спрямо нея. Докато при псевдокистата нещата са по-различни. Около панкреаса се излива течност – водна колекция, която след няколко месеца се организира или капсулова. Така се образува самата псевдокиста, след прекаран остър панкреатит. Важно е да отбележа, че при самото заболяване остър панкреатит има няколко степени на тежест, като в последните степени е живото застрашаващо, тъй като настъпва мултиорганна недостатъчност. При това, лечебните заведения, които адекватно могат да третират това заболяване в острата му фаза и пациентът да оживее, са малко в България, а и в света дори.
- Кои пациенти с псевдокиста на панкреаса са показани за неоперативния метод, който прилагате?
- В някои случаи образуването на псевдокиста не налага прилагането на дренаж, ако не предизвиква висока температура и болка, не завишава маркерите на възпалението, левкоцитозата или проблеми в тази структура. Всеки дренаж или интервенция в тялото на пациента малко или много крие рискове. Така че е хубаво да се прецизира кога наистина е нужно да се направи дренаж. Понякога образувалата се псевдокиста, в зависимост от размера й, може да остане завинаги в пациента след прекаран остър панкреатит, без да е необходим дренаж и то в не малко от случаите.
- Достъпен ли е методът за пациентите, които се нуждаят от такъв вид лечение или се заплаща изцяло от тях?
- Ние, като интервенционални гастронтеролози в България, непрекъснато настояваме пред съответните институции всички консумативи, които се използват, независимо дали за дренаж на псевдокиста, за извършване на биопсия, за лигиране на варици на хранопровода, за слагане на стент в холедох, в тънкото и дебелото черво и в хранопровода, емболизации на варикса, което сега е най-модерният подход в лечението, във всички тези случаи лечението да се поема напълно,
За съжаление, към момента държавата отказва да плаща консумативите и всички се заплащат единствено от пациента. А в някои по-сложни случаи е имало и пациенти, на които се е налагало да заплащат като стойност над 8000-10 000 лева. Това е финансовата страна на нещата. Ние все пак гледаме винаги медицинска част, включваща диагностика и лечение. Не е имало случай досега да откажем помощ на болни, които нямат възможност да заплатят за нужното им лечение. Мой дълг като лекар е да помагам.
- Животът след болестта също е важен. Какво чака пациентите след проведеното лечение?
- Възстановителният период зависи от редица фактори, сред които: размерът на псевдокистата, възрастта и пола на пациента. Не по-малко важна е и коморбидността – придружаващите заболявания, като диабет, проблем с наскоро прекаран инфаркт... Има много такива пациенти, които са по-комплицирани – при тях трябва да се извърши както дренаж на псевдокистата, така и инвазивният гастроентеролог да се съобрази със статуса на сърцето и на съдовете, което прави лечението по-сложно.
Важно е да отбележа, че във всички случаи, преди да подложим пациента на каквато и да е било терапия, състоянието му и методите, с които да го лекуваме се обсъжда на специална комисия от специалисти. Тя включва лекари от различни специалности: инвазивен гастроентеролог, коремен хирург, анестезиолог, съдов хирург, с които преценяваме кое е най-добро за пациента. Никога не решавам сам какво трябва да се направи. Нарича се мултидисциплинарен подход на поведение.
Д-р Борис Крумов
- Как може да разберем, че нещо с панкреаса ни не е наред?
- Симптомите са немалко, и не са специфични. Най-честите оплаквания са болка в областта на стомаха, на кръста, гадене, повръщане, температура. Това са притеснителни сигнали за проблем с панкреаса. И е много важно при постъпването на пациента в лечебно заведение колегите да бъдат адекватни, да се насочат към установяването на това, точно какъв е проблемът в конкретния случай, в коя област на тялото е.
След като пациентът постъпи в лечебно заведение, вземе му се кръв, а лабораторните тестове показват много завишени стойности на възпаление и на панкреасните ензими – липаза и амилаза, задължително да се извършва скенер на корем с венозен контраст в зависимост от функцията на бъбриците. Ако пациентът е с нарушена бъбречна функция, в тежки ситуации е хубаво да има лечение в реанимация, особено при тежки панкреатити. Извършването на скенер с венозен контраст ни дава картината за степента на увреждане на панкреаса. За мен това изследване е най-важният арбитър в такива ситуации.
Панкреасът е малък орган, но е много коварен, защото в тежките фази на остро възпаление се развива мултиорганна недостатъчност, както вече споменах. Говорим за много тежко заболяване и в случая трябва да сме изключително прецизни при самата диагностика и лечението му. Вече след това, когато настъпи моментът, в който течните колекции образуват псевдокисти, нещата стават по-спокойни. Пациентите не са в условията на спешност, но и тогава това заболяване е тежко и животозастрашаващо.
- Има ли проблеми при различаването на една псевдокиста от нещо по-сериозно, като тумор и други патологични образувания?
- При самата диагноза, когато е налице ранен процес на увреждане на панкреаса или рак, в много от случаите извършването на скенер, пет-скенер или ЯМР ни заблуждават – не „виждат” от какво е болен пациентът. По тази причина за мен, като методика за ранна диагностика на предраковите и ракови заболявания, най-вече на панкреаса е ехоендоскопията. А, като диагноза, ракът на панкреаса, ако се открие в много ранна фаза, пациентът може да бъде напълно излекуван. Но лошото е, че при мен от 8-10 години пациентите идват почти в 80% вече с развит рак и с начални метастази.
В този случай може да се вземе биопсия от панкреаса, да се сложи стент в черния дроб, тъй като пациентите вече са с пожълтяла кожа, лигавици, очи и така нататък. Стадият на заболяването е в такава фаза, че пациентът не може да бъде опериран. И за съжаление можем само да удължим и да подобрим качеството му на живот.
- Каква е причината толкова много пациенти да достигат в напреднал стадий на заболяването до вас?
- Занимавам се със заболяванията на хепатобилиарната система и панкреаса вече от близо десет години. За съжаление повечето от хората си мислят, че след като нямат симптоми, не е нужно да се изследват. А това е голяма грешка. Мога да кажа уверено, че има вариант в България почти да няма рак на панкреаса. А към момента като статистика този рак е много често срещан.
Профилактичните прегледи и изследвания, извършването на ендоскопска ултрасонография и образни изследвания, като ЯМР, скенер и т.н. са в основата на превенцията на раковите и предракови заболявания. Но в България това е тема, която не се коментира. Според мен, хубаво е извършването на пълния панел от ендоскопски и образни изследвания, като колоноскопия, гастроскопия и ендоскопска ултрасонография на възраст между 45-50 години. За извършване на ендоскопската ултрасонография, честотата на провеждането й се преценява индивидуално, спрямо самата находка. Но комбинацията от ендоскопска ултрасонография и скенер с венозен контраст е, така да кажа, арбитър в диагностиката на „лошите” заболявания.
- Защо диагностиката и лечението на заболяванията на панкреаса си остават голямо предизвикателство за вас като специалисти?
- Панкреасът е много специфичен и много опасен орган. И като лечение на заболяванията на панкреаса, независимо дали са туморни или не туморни, какъвто е панкреатитът, е тема, която ще бъде винаги, така да кажа, не напълно изследвана и опозната. Интересното за него е, че като размер е много малък, но може да предизвиква много големи беди.
Така че диагностиката и лечението на заболяванията на панкреаса ще бъдат винаги нещо сложно за всички нас, специалистите. Говорим за операция, за протезиране на панкреас и на черен дроб, тъй като тези два органа са много тясно свързани помежду си. И, когато се стигне до операция, тя е в голям обем. А, когато говорим за псевдокиста на панкреаса, като метод за лечение си остава ехоендоскопския дренаж – не през кожата или хирургичен.
- Има ли начин да се предпазим от заболявания на панкреаса? Какви са вашите съвети към читателите ни?
- В случая искам да цитирам един популярен израз: „Дозата прави отровата”. Да не се прекалява с алкохола и с мазните храни, които играят не малка роля в увреждането на хепитобилиарната система – черен дроб, жлъчен мехур и панкреас. Тъй като това е система, при която когато страда един орган, страдат и всички останали.
Когато имаме проблем с панкреаса, страда и черен дроб, и жлъчен мехур. Или обратното. Като органи те са свързани в един общ канал, в който се вливат жлъчният сок и панкреасните ензими, а след това достигат и до тънките черва. Така че няма как само един от тези органи да страда. Винаги е комплексно.
- Каква е тежестта на наследствените фактори при заболяванията на панкреаса? Гените играят ли и тук роля?
- Ролята на гените не е основна в случая, но не е и малка. Друг фактор е самата анатомия на пациента. Една от многото функции на панкреаса е отделянето на храносмилателни ензими, които се вливат в тънкото черво и помагат за храносмилането. И, когато отделянето на тези ензими е нарушено, се развива панкреатит. Така да се каже, самата жлеза се самоизяжда в прав текст. Така че и по тази причина това заболяване е много опасно.
Милена ВАСИЛЕВА
