Визитка♦ Д-р Делчо Георгиев завършва Медицинския университет в София през 2016 г. Придобива специалност по съдова хирургия след специализация Ажибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Има редица участия в български и международни форуми, притежава удостоверение за склеротерапия на разширени вени и за ендоваскуларна хирургия и ултразвукова съдова диагностика. Бил е доброволец в множество клиники по коремна хирургия – във ВМА-София, „Пирогов“, „Александровска“. Работил е като ординатор в коремна хирургия в V МБАЛ - София. Интересите му са в областта на минимално инвазивното лечение на разширени вени, на трудно зарастващи рани, достъпите за хемодиализа и лъчелечение, отворените и ендоваскуларни артериални интервенции. В момента практикува в МДЦ „Кристал”, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда болница и МЦ „Либрато” - Хасково. |
- Д-р Георгиев, има ли нови методи или технологии, които улесняват лечението на съдовите заболявания днес?
- Съдовата хирургия е една от най-бързо развиващите се области в медицината и през последните години ставаме свидетели на революционни промени, които значително улесняват както лечението, така и възстановяването на пациентите. Основната тенденция е към минимално инвазивните процедури.
Преди години, за да достигнем до проблемния съд, например, стеснена артерия на крака или аневризма на аортата, се налагаше голям хирургичен разрез, а сега, благодарение на напредъка в технологиите, ние можем да ги лекуваме в голяма част от случаите през малки пробождания, обикновено само 2-3 милиметра на кожата. При венозните заболявания също отворената хирургия все повече се замества от щадящи и по-малко травматични методи, чрез които се постига съизмерим ефект с този на класическите.
- До каква степен роботите вече помагат в операционната при съдови интервенции?
- Роботизираната хирургия е много актуален въпрос, тъй като днес е вид символ на напредъка в медицината и безспорно е иновативно и бързо развиващо се направление в нашата област. Важно е да се разбере обаче, че роботът не оперира сам. Той е високотехнологичен инструмент, който усилва възможностите на хирурга. В съдовата хирургия приложението на роботизираните системи на този етап е по-ограничено в сравнение с други области като урологията, гинекологията или коремната хирургия.
Съдовите заболявания са по-специфични и на този етап роботът не може да замени ръката на опитния хирург – изискват се изключително фини и преки манипулации върху съдовете, които са деликатни и подвижни. Инструментите на робота, макар и много прецизни, все още не са оптимизирани за всички специфични движения и усещания (т.нар. тактилен фийдбек), които са необходими при съединяването на съдове или премахването на плаки.
- Какви технологии помагат на хирурзите да „виждат“ по-добре кръвоносните съдове преди операция или с цел профилактика за ранното откриване на проблемите?
- В съвременната съдова медицина, възможността да „виждаме“ кръвоносните съдове детайлно и прецизно е абсолютно ключова, както за планирането на операции, така и за ранното откриване на проблеми с цел профилактика. През последните десетилетия технологиите за образна диагностика се развиха изключително много, предоставяйки ни все по-добра картина на съдовата система по неинвазивен начин. Най-често използваме доплеровата сонография за профилактика и проследяване, а понякога – за планиране на последващи процедури, като за венозната хирургия. В голяма част от случаите тя е достатъчна.
За артериалната хирургия златен стандарт е компютърно-томографската ангиография (скенер с контраст)
ЯМР се използва доста по-рядко за съдова патология. Това, в което има изключително голям напредък е дигиталната субтракционна ангиография – инвазивен метод, чрез който можем директно да визуализираме съда отвътре и да видим не само разположението му, но и състоянието. Постоянно излизат все по-нови ангиографи, които комбинират възможностите на КТ- ангиография и инвазивната дигитална субтракционна ангиография, което в момента е най-доброто средство за визуализиране както на съдовете, така и разположението им спрямо другите органи. Разбира се, има и други технологии, но тези са най-често използваните.
- Какво представлява заболяването "запушване на артерии" и как да го разпознаем?
- Има голяма разлика в оплакванията и поведението в зависимост от това как се е образувало. Бързото и рязко запушване на артериите е драматично състояние. Характеризира се със силна болка, изстудяване, промяна в чувствителността или парализа, ако е крайник, а ако е орган – с тежки нарушения във функцията му. Ако запушването се развива бавно и постепенно, най-честият симптом при крайниците е поява на повтаряща се болка и слабост при еднакво натоварване – примерно, поява на болка при изминаване винаги на около 50 метра разстояние.
Може да има отслабване на крайника, а в по-късните стадии се появява и болка и дискомфорт в покой, особено нощем. Човек може да чувства крайниците си студени, изтръпнали, вкочанени. Да започнат промени в кожата, опадане на космите и/или ноктите, да се появяват рани, които дълго време не оздравяват.
- Как да разберем дали имаме проблем с вените или артериите, преди да е станало късно?
- Въпросът е изключително важен, защото ранното разпознаване на симптомите е ключът към ефективното лечение и предотвратяването на сериозни усложнения. Лаконичният отговор е "профилактика". Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добре. Диабетици, пушачи, хора със съдови инциденти (инсулти, инфаркти, запушвания на съдовете), с наднормено тегло, с разширени вени в семейството, прекарващи повече от 6 часа в статично положение през деня трябва минимум веднъж годишно да посещават съдов специалист. А когато лекар посъветва пациент, че е разумно да се върне за контролен преглед, това е защото има смисъл нещо да се проследи. Медицината основно е въпрос на диалог и доверие между лекар и пациент!
Д-р Делчо Георгиев
- С какви трудности се сблъсквате като специалист в България?
- Като съдов хирург в България ежедневно се сблъсквам с редица предизвикателства. Mоже би най-големият проблем e недостатъчната здравна култура и закъснялото търсене на помощ. Често се неглижират ранните симптоми на съдовите заболявания. Пациентите идват при нас, когато заболяването е в напреднал стадий – с незарастващи рани, силни болки в покой, сериозни разширени вени. В тези случаи възможностите за лечение са по-ограничени, рискът от усложнения е по-висок, а резултатите невинаги са толкова добри, колкото биха били при навременна намеса.
Липсва навик за профилактични прегледи, дори при наличие на рискови фактори, като диабет, високо кръвно или тютюнопушене
Финансирането на здравеопазването и, в частност, на съдовата хирургия, остава предизвикателство. Модерните методи и технологии, които са по-щадящи и ефективни, често изискват скъпоструващи консумативи (стентове, ендопротези, балони, лазери). Невинаги клиничните пътеки покриват адекватно разходите, което или ограничава възможностите, които можем да предложим на нашите пациенти, или натоварва лечебните заведения и/или пациентите. Достъпът до съвременна апаратура и обучение също е неравномерен.
Както много медицински специалности, съдовата хирургия също е засегната от недостиг на млади специалисти. Специализацията е дълга и трудна, а голяма част от младите лекари предпочитат да се реализират в чужбина, поради неотговарящо на квалификацията ни заплащане и натоварване. На много места работното време е ненормирано. Отделно бюрокрацията, административните тежести и изискванията към нас се увеличават, което е част от добрата документация, разбира се, но това води до ангажирането на лекарите в попълването й, което не винаги е негово задължение – работа, която основно е за медицинските секретари. В България липсва система, стимулираща повишаването на квалификацията на лекарите и голяма част от нас трябва сами да търсят начини за спонсориране, ако желаем да станем по-добри в работата си.
- Имате ли нужда от по-модерно оборудване или повече подкрепа от държавата?
- Определено, да. Както вече споменах, трябва да се преразгледат финансирането на клиничните пътеки, да се увеличат инвестициите в медицинско оборудване – все още има медицински специалисти, които преглеждат дори без доплер и места, където се оперира без възможност за ангиографско изследване. Трябва да се увеличи фокусът към повече превенция и здравна просвета и да се подкрепя обучението и повишаването на квалификацията на медицинските специалисти.
- Какво ви вдъхновява да продължавате в тази трудна професия?
- Без подкрепата на семейството ми нямаше да мога да изпълня желанието си да стана, първо, съдов хирург и второ – да продължа да практикувам в България. Те са моята опора и аз съм им благодарен всеки един ден за това. Това, което ме стимулира да продължавам, на първо място, е благодарността на пациентите. Вярвам, че хората започват малко повече да разбират през какво минаваме ние, за да можем да им помогнем. В България със сигурност не е финансов стимулът да работиш като лекар.
- Как си представяте бъдещето на съдовата хирургия след 10 години, например?
- На световната сцена очаквам изключително да доминират минимално инвазивните процедури, да се развие образната диагностика и все повече да се интегрират 3D моделите и вътресъдовият утразвук (IVUS системите). Да навлезе по-широко и изкуственият интелект, като помощ на хирурзите. В по-далечна перспектива, но с потенциал да промени всичко, се надявам да започне да се интегрира регенеративната медицина и генната терапия. Като цяло да се наблегне на превенцията, а самият подход на лечение да е персонализираната медицина.
В България, за съжаление, не мисля, че ще се промени нещо значително
В практиката ми се старая да обучавам хората към профилактика, прегледите ми продължават по един час, за да мога да им обясня подробно какво е състоянието им, да опозная начина им на живот и да се опитам да ги науча на някои основни неща, които ще им помогнат да се грижат правилно за себе си и да избегнат проблемите. В бъдеще планирам по всевъзможни начини да се опитам да информирам и стимулирам пациентите си – видеа, брошури, книжки, напомняния за контролни и профилактични прегледи... Ще се боря за интеграцията на минимално инвазивната хирургия. Но това е много тежка борба за един лекар и ако не се промени из основи здравната ни система, не виждам как масово ще постигнем подобен ефект.
- Какви кампании или инициативи бихте искали да видите в подкрепа на ранната диагностика?
- Силно вярвам в ранната диагностика, тъй като тя е ключова за ефективното лечение и предотвратяването на тежки усложнения. Българското общество има нужда от по-добра здравна култура в тази посока. Често и редовно трябва да се организират безплатни за пациентите профилактични прегледи. Важно е комуникацията между специалисти и лични лекари да се подобри чрез презентации, срещи между тях. Със специалистите от нашия медицински център работим над създаването на информационна система, която отдавна трябваше да е стандарт за здравната система у нас
Групи от специалисти да се организират и да обикалят провинцията, за да запознават хората и местните лекари със спецификите и рисковете в техните области на експертиза. Да се организират прегледи от специалисти на места, които нямат лесен достъп до висококвалифициран медицински персонал. Да има национални програми за безплатен или нискотарифен скрининг на рискови групи, а защо не и дигитални инициативи и мобилни приложения, които да ни съветват как да предотвратим развитието на съдово заболяване или да не го влошим.
Милена ВАСИЛЕВА
