Зимният сезон поставя сърдечносъдовата система под специфично натоварване. Множеството епидемиологични данни показват, че ниските температури са свързани с повишена заболеваемост и смъртност от инфаркт, инсулт и хипертонични кризи.
Това не е просто следствие от студеното време, а резултат от комплексни физиологични реакции - от внезапен съдов спазъм и повишено артериално налягане до промени в кръвосъсирването и симпатикусова свръхактивност.
Влиянието на климата върху сърцето става още по-значимо, когато към него се добавят сезонните фактори: по-висока честота на вирусни инфекции, по-малко слънце, хранителни грешки около празниците и по-ниска физическа активност.
За всичко това разговаряме с д-р Гергана Лазарова - специалист с дългогодишен клиничен опит в лечението и проследяването на пациенти със сърдечносъдови заболявания.
Визитка♦ Д-р Гергана Лазарова завършва медицина в МУ - София през 1988 г. Специализира вътрешни болести и кардиология и е магистър по здравен мениджмънт. Хоноруван асистент е по вътрешни болести и кардиология към Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Председател е на Етичната комисия в болница „Лозенец”. Обявена за „Професионалист на годината” за 2006 г., многократно удостоявана със сертификат „Лекар, на когото българите вярват”. Работила е като лекар в Окръжната болница в Кюстендил, а от 1992 г. е част от екипа на МБАЛ „Лозенец”. Член е на Дружеството на кардиолозите в България и на работната група по ехокардиография. |
- Д-р Лазарова, какво е поведението на сърцето в контекста на внезапните атмосферни промени?
- Сърцето в известен смисъл функционира като „биологичен барометър”, защото реагира чувствително на всяка рязка промяна в температурата, атмосферното налягане и влажността. Тези промени се „измерват” чрез активиране на автономната нервна система, промяна в съдовия тонус и в кислородната доставка към тъканите. При внезапно застудяване или промяна в налягането се повишава симпатикусовата активност, настъпва вазоконстрикция, ускорява се пулсът и се променя кръвното налягане. Именно тази физиологична реакция прави пациенти с исхемична болест, хипертония или аритмии по-уязвими при бързи атмосферни колебания.
- Как влияе студът върху сърцето?
- Човекът е част от природата и се подчинява на основните й закони. Той е силно зависим от динамичните промени в нея – климат, атмосферно налягане, влажност и температура. Студът влияе върху сърдечносъдовата система по няколко основни механизма. На първо място се повишава периферното съдово съпротивление чрез вазоконстрикция – съдов спазъм.
Студът стимулира симпатикусовата нервна система, която е свързана със стресовата реакция и мобилизацията на организма. Това води до повишаване на системното съдово съпротивление и до по-голямо натоварване на лявата камера. Следва покачване на артериалното налягане, а понякога и хипертонична криза. Спазъмът не щади и коронарните артерии – може да настъпи коронарен спазъм със стенокардна криза или остър коронарен синдром.
Вторият механизъм е ускоряване на сърдечната честота и повишаване на контрактилитета. Симпатикусовата нервна система увеличава отделянето на норепинефрин, което води до тахикардия и по-силна съкратимост на миокарда. Така се увеличава кислородната консумация и при наличие на исхемична болест на сърцето може да се отключи криза или инфаркт.
Третият важен механизъм са промените в кръвта и способността й да се съсирва. През студените месеци се увеличава броят на тромбоцитите, което повишава риска от тромбози както в коронарните, така и в мозъчните съдове – с риск от инфаркт или инсулт.
- Какво е физиологичното обяснение на стреса за артериите при внезапна температурна промяна?
- Рязката температурна промяна е тежък стрес за артериите. Терморецепторите на кожата изпращат сигнал до централната нервна система, активира се симпатикусът и надбъбречните жлези отделят адреналин и норадреналин. Следва бърз съдов спазъм, който намалява притока на кръв към миокарда. Сърдечната честота се ускорява, нуждите от кислород нарастват, а доставката намалява. При наличие на коронарна болест този дисбаланс може да доведе до стенокардна криза или инфаркт. Паралелно с това ендотелът освобождава по-малко азотен оксид – ключов вазодилататор, което прави съдовете още по-чувствителни към спазъм.
- Хипертонията изглежда „по-активна” през зимата. Защо?
- Януари е „буря” от биологични и поведенчески фактори. Студът води до мощна вазоконстрикция, повишено артериално налягане и по-голямо натоварване на сърцето. Повишава се симпатикусовата активност, вискозитетът на кръвта и рискът от тромбообразуване. Малкото слънчеви часове и ниските нива на витамин D влошават ендотелната функция. Вирусните инфекции ускоряват пулса, повишават възпалението и кръвосъсирването – рискът от инфаркт в дните след остра инфекция се увеличава до пет пъти. Към това се добавят празничното преяждане, алкохолът, повече сол и мазнини, по-малко движение, а стресът и лошият сън допълнително влошават контрола на кръвното налягане. Всички тези фактори се кумулират и увеличават риска от остри съдови събития.
- Кои пациенти реагират най-агресивно на студовия стрес?
- Най-рискови са полиморбидните пациенти – с хипертония, диабет, мозъчно-съдова болест, аритмии, тютюнопушене и фамилна обремененост. Възможните сценарии варират от хипертонична криза до остър коронарен синдром, сърдечна недостатъчност и тежки аритмии. Пушачите, дори млади, са особено уязвими – никотинът и студът са мощни вазоконстриктори.
- При еднакво ниски температури навън, пациенти с различни заболявания реагират различно - какво определя това?
- Реакцията към студа е строго индивидуална и се определя от комбинация от съдов, метаболитен и неврохормонален профил. Дори при еднакви външни условия трима пациенти могат да преживеят съвсем различно температурния стрес, защото всеки носи собствен „рисков подпис”, който определя как артериите, сърцето и нервната система реагират.
- Как изглежда този „рисков подпис” конкретно?
- При пациентите, страдащи от диабет, заболяването уврежда ендотела, нарушава микроциркулацията и намалява способността на съдовете да се разширяват адекватно при стрес. Периферната невропатия допълнително намалява възприемането на студ, което прави реакцията по-забавена и по-силно изразена. В комбинация това води до по-изразена вазоконстрикция, повишено кръвно налягане и по-голям риск от исхемични инциденти.
При пушача базовият тонус на съдовете вече е патологично повишен. Никотинът и ниският въглероден оксид причиняват хроничен съдов спазъм, оксидативен стрес и увреждане на ендотела. Когато върху това се наслагат минусови температури и активиране на симпатикуса, реакцията става хиперболична — по-високо артериално налягане, по-силен спазъм на коронарните артерии и значително по-голям риск от остър коронарен синдром, дори при по-млади хора. Студът активира симпатикусовата нервна система, ускорява сърдечната честота и повишава адреналиновия отговор.
При пациенти с предсърдно мъждене, екстрасистолия или структурно сърдечно заболяване, това може да наруши електрическата стабилност на миокарда. Електролитните промени при студ, дехидратация или вирусна инфекция допълнително увеличават риска от аритмична декомпенсация.
Д-р Гергана Лазарова
- От какво зависи доколко тежка ще е реакцията при тези пациенти?
- Определя се от три фактора. Първият е степента на ендотелно увреждане – колкото по-нееластични и нефункционални са съдовете, толкова по-агресивно реагират на студ. Вторият фактор е неврохормоналната регулация – диабет, стрес, тютюнопушене и аритмии усилват симпатикусовия отговор. Третият е резервът на сърдечносъдовата система – наличието на исхемична болест, хипертония, сърдечна недостатъчност или метаболитни нарушения намалява способността организмът да компенсира температурния стрес. Затова един и същи студ не е еднакво „студен” за всички. За някои той е временен дискомфорт, а за други - сериозно физиологично предизвикателство, което може да отключи криза.
- Какво е общото между атмосферните промени и исхемичната болест на сърцето?
- Сърцето е изключително чувствителен „сензор” за околната среда. Рязката промяна в температурата, атмосферното налягане и влажността активира симпатикуса, който отговаря за телесните реакции при стрес, води до вазоконстрикция, нарушена доставка на кислород и повишен риск от тромбоза. Това може да обостри исхемичната болест и да доведе до стенокардна криза или инфаркт.
- Как вирусните инфекции се превръщат в катализатор на съдови инциденти?
- Те увеличават кислородната консумация, ускоряват пулса, променят хемодинамиката и кръвосъсирването. Най-рискови са възрастните пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет, дислипидемия и тютюнопушене. Сигналите, че сърцето се справя трудно със студовия стрес, са необичайна умора при малко усилие, „плаващо” главоболие, студени и бледи пръсти, неравномерен пулс, лек гръден дискомфорт, необяснима тревожност. Това са предупредителни знаци, които не бива да се подценяват.
- Налага ли сезонът адаптиране на терапията?
- Да. Зимата често изисква корекция на антихипертензивната терапия. Важно е пациентът да разпознава симптомите и да търси навременна консултация.
- Кои прецизни терапии и устройства променят прогнозата на „високорисковите” пациенти през зимата?
- През последното десетилетие съвременната кардиология разполага с няколко ключови терапевтични и технологични решения, които реално подобряват прогнозата на пациентите с висок зимен риск – хора с напреднала атеросклероза, хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, бъбречна дисфункция или усложнения след инфаркт. Това са фиксираните комбинации от антихипертензивни медикаменти, SGLT2-инхибиторите, ARNI терапията, новите антитромботични режими, TAVI процедурите и модерните имплантируеми устройства значително подобриха стабилността на пациентите през зимата.
- Бихте ли дали повече информация за това?
- Фиксираните антихипертензивни комбинации се отнасят до комбинирането на два или три медикамента в една таблетка. Това значително подобрява придържането към терапията, което е критично важно през зимата, когато стойностите на кръвното налягане естествено се покачват. Съвременните комбинации позволяват по-стабилен контрол, по-малко колебания и намален риск от хипертонични кризи. SGLT2-инхибиторите първоначално са били въведени за лечение на диабет, но те се превърнаха в основен компонент при терапията на сърдечната недостатъчност. Намаляват хоспитализациите, стабилизират състоянието на пациентите и подобряват общата им прогноза. Това ги прави особено ценни през зимата, когато инфекциите и повишеното съдовото натоварване могат да декомпенсират сърдечната функция.
От ключово значение е и въвеждането на ARNI терапията (сакубитрил/валсартан). При пациенти със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване ARNI класът осигурява значително намаляване на риска от смърт и повторни хоспитализации. Тази терапия подобрява толеранса към натоварване и стабилизира хемодинамиката, което прави пациентите по-устойчиви към сезонния съдов стрес.
Не на последно място са и новите антитромботични режими. Модерните антитромбоцитни и антикоагулантни схеми (включително директните перорални антикоагуланти) предлагат по-добър баланс между ефективност и безопасност. Това е от съществено значение през зимата, когато рискът от тромбоза – коронарна или мозъчна, се повишава заради повишения вискозитет на кръвта и хормоналните реакции към студа.
От друга страна, TAVI (транскатетърно аортно клапно имплантиране) промени чувствително прогнозата при пациентите с тежка аортна стеноза – една от най-рисковите групи в студените месеци. Процедурата се извършва минимално инвазивно, с бързо възстановяване, и осигурява значително намаляване на смъртността при пациенти, които традиционно са били считани за „неоперабилни”. Модерните имплантируеми устройства, като кардиоресинхронизиращите устройства, имплантируемите дефибрилатори (ICD) и дистанционният мониторинг дават възможност за ранно откриване на аритмии, влошена хемодинамика или предстоящи декомпенсации. Тези технологии предотвратяват животозастрашаващи събития и намаляват нуждата от спешна хоспитализация – нещо особено важно през зимата, когато рискът от аритмии и остро влошаване е по-висок.
Днес разполагаме с терапии и устройства, които не просто лекуват симптоми, а модифицират болестния ход. Именно те дават възможност на най-уязвимите пациенти да посрещнат зимните месеци по-стабилно, с по-малко кризи и значително по-добра дългосрочна прогноза.
- AI демонстрация в УМБАЛ „Лозенец” обещава визуализиране на лечението на сърдечните заболявания. Как ще помогне това на пациента?
- Пациентът няма да види „филм”, а структурирана и визуално представена информация за собственото си сърдечносъдово състояние. По време на AI демонстрациите се анализират електрокардиограми, стойности на артериалното налягане във времето, образни изследвания, лабораторни показатели и индивидуалният риск от бъдещи сърдечно-съдови събития. Изкуственият интелект обединява тези данни и ги представя по начин, който е разбираем както за лекаря, така и за пациента. Така пациентът вижда как функционира сърцето му, кои фактори увеличават риска и как назначената терапия влияе върху прогнозата. Това не замества лекарската преценка, а подпомага комуникацията и вземането на информирани решения.
Практическата полза е по-добро разбиране на заболяването, по-висока мотивация за спазване на терапията и по-ранно разпознаване на рискови отклонения. При хронични заболявания, като хипертонията, исхемичната болест и сърдечната недостатъчност това е ключово за дългосрочния контрол и превенцията на усложненията.
- Какви съвети ще дадете на читателите ни за зимните правила за сърцето?
- Дръжте тялото топло, избягвайте рязък студ и тежко натоварване навън, контролирайте кръвното налягане, хранете се умерено, ограничете алкохола и цигарите, спете достатъчно и се грижете за психиката си. Зимата не създава нови сърдечно-съдови заболявания, но често действа като спусък, който ускорява и изкарва на повърхността вече съществуващи рискове – затова профилактиката и добрият контрол са най-силното ни оръжие през студените месеци.
Милена ВАСИЛЕВА
