Жлъчнокаменната болест - холелитиазата, е едно от най-често срещаните стомашно-чревни заболявания и засяга стотици милиони хора по света. Въпреки че в много случаи протича асимптоматично, коликите, възпаленията и усложненията като холангит или панкреатит могат да причинят значителен дискомфорт и последващи патологии. Медицинското им значение произтича от честотата им и потенциалните рискове, свързани с нелекуването. Ключов фактор за образуването на жлъчни камъни е фамилната обремененост, която влияе върху състава на жлъчката, подвижността на жлъчния мехур и метаболизмът на билирубина. Начинът на живот и условията на околната среда благоприятстват развитието на жлъчни камъни при хора с генетична предразположеност.
Визитка♦ Д-р Ирина Боева завършва медицина през 2013-а. Последната година от образованието си прекарва в Университетската болница в Дрезден, Германия. Придобива специалност гастроентерология през 2017-а в Медицинския университет - София и през следващите седем години се занимава предимно с интервенционална гастроентерология и се усъвършенства в различни ендоскопски процедури. Имала е и редица специализации в големи центрове в Турция, Германия и Румъния. Сред основните й интереси са възпалителните и туморните заболявания на жлъчната система и панкреаса, тяхната диагностика, проследяване и лечение. |
- Д-р Боева, често някой роднина казва, че има жлъчка, ние всички имаме жлъчка, но той може би има болна такава. Какво представлява жлъчнокаменната болест, която е широко разпространена, и кои са най-честите симптоми, по които да я разпознаем?
- Най-просто казано, жлъчният мехур представлява един резервоар, един сак, който се изпълва с жлъчния сок, който се произвежда в черния дроб и след всяко хранене, той се евакуира в жлъчните пътища към тънкото черво, където подпомага храносмилането. При определени обстоятелства този жлъчен сок започва да се сгъстява и се образуват едни солидни структури, които на практика са камъчета. Конкременти ги наричаме. Наличието на такива конкременти в жлъчния мехур се нарича жлъчнокаменна болест. Човек може да прекара целия си живот с камъни в жлъчката, без изобщо да разбере, тоест при част от пациентите това е абсолютно асимптомно състояние
Оттам нататък имаме много широк спектър от сценарии. Можем да имаме така наречената деспотична форма или от време на време храносмилането ни, особено при прием на богатите на мазнини храни да страда, като тук имаме една тежест, гадене, някакво усещане за подпиране, дори болка в корема след хранене. Следващата още по-изразена форма е жлъчната колика, когато имаме болка. Тя може да бъде типично в дясното подребрие, или в по-нетипични места като в центъра на корема, да се излъчва към гърба, към плешката. И вече при възпаление на жлъчния мехур имаме така наречения холицистит. Това е вече абсолютна индикация за болнично лечение, антибиотично лечение, венозни инфузии и операция.
- А наистина ли, както твърдят някои източници, от жлъчнокаменна болест по-често боледуват жени? Какви са рисковите фактори при жените?
- Да, има определено такава тенденция. Т.е. установено е, че ако си от женски пол, ако си бяла, от светлата раса, ако си руса и си пухкава или с наднормено тегло рисковете да имаш камъни в жлъчката са относително доста по-големи, отколкото при останалите хора.
- На какво се дължи това или е просто констатация?
- Това е по-скоро статистически установено, че женските полови хормони – естрогенът и прогестеронът имат отношение към състава на жлъчния сок и увеличават състава на холестерол. Затова и употребата на някои контрацептиви, както и самите бременности, при които имаме вариации в концентрациите на естроген, са предразполагащ фактор за образуване на жлъчни камъни.
Имаме по-често генетични мутации като цяло в бялата раса, това е последващият рисков фактор, също така резките промени в теглото - като рязко увеличаване и рязко отслабване, също. Има някои хематологични заболявания, като хемолитичната анемия, които също променят състава на жлъчния сок и могат да доведат до образуване на камъни. Някои лекарства също намаляват подвижността на жлъчния мехур или променят състава на жлъчния сок, така че истината е, че факторите са много и не можем да ги предвидим. Не можем да кажем, че ако сте слаби, ако се храните здравословно, няма да имате никога камъни в жлъчката.
Д-р Ирина Боева
- Защо тогава повечето лекари така са готови с лека ръка да го отстранят?
- Не мисля, че има лекар, който с лека ръка би препоръчал отстраняване на здрав жлъчен мехур. Известно е, че жлъчният мехур, който е болен, който вече е развил камъни и възпаление, може по-скоро да ни вреди, отколкото да ни помага. Той вече своята класическа резервоарна функция до голяма степен я е загубил.
А вероятността да попаднат камъни в жлъчните пътища или да развием тежко възпаление се увеличава. Затова и при лечението има правени опити с такава терапия като екстракорпорална литотрипсия - трошене на камъни безкръвно, както камъните в бъбреците, но това нещо не сработва. Известно е, че когато имаме жлъчнокаменна болест и тя е симптоматична най-доброто решение за пациента е отстраняването на мехура.
- Като се отстрани, пациентът може ли да живее нормално, полага ли му се някаква много строга доживотна диета? Има ли някакви ограничения?
- Много голяма част от пациентите след отстраняването се възстановяват много бързо и се връщат към нормалния си начин на живот и на хранене. Има го така наречения пост холецистектомичен синдром, който включва някои симптоми, които пациентът е имал преди махането на жлъчката. Това може да е точно болка, тежест, диария.
- В случаите, в които пациентът има оплаквания след премахване на мехура, е много важно да има преглед от лекар.
- Обикновено това е гастроентеролог или хирургът, който го е оперирал, за да отдиференцираме дали става въпрос за този синдром на адаптация, който винаги преминава в рамките на няколко месеца с адекватно лечение, хранителни добавки, захранване. Или става въпрос за някакво неразпознато усложнение на жлъчно-каменната болест като например камъни по жлъчните пътища.
- Задължителна ли е шестмесечната диета след това, при която почти нищо не трябва да се яде и постепенно се прибавя по малко от някоя храна?
- Повечето хора доста по-бързо се адаптират, реално погледнато резервоарната функция на жлъчния мехур до известна степен се поема от жлъчните пътища и ние продължаваме да имаме жлъчен сок в същото количество. Просто той се отделя не толкова фракционирано след хранене, а се излива малко по- постоянно, но обикновено на практика храносмилането в рамките на един-два месеца се възстановява напълно.
-Така наречена hpb - това е хепато-панкреато-билярната система или казано просто черен дроб-панкреас- жлъчка, които са свързани в едно, макар че са отделни органи. До каква степен, ако единият от тях е увреден или има проблем, може да повлияе върху останалите?
- Те наистина са свързани като скачени съдове, така че до голяма степен може жлъчнокаменната болест, например, като заболяване на жлъчния мехур да повлияе цялата жлъчна система, както и панкреаса. Затова и пациентите, които имат симптоматична жлъчнокаменна болест, тези които имат повишени чернодробни показатели и повишен билирубин, имат температура е много важно да бъдат прегледани и диагностицирани обстойно, за да видим дали има някакви последствия т.е. дали има ангажиране на жлъчната система от заболяването, тъй като е възможно попадане на камъчета от мехура към жлъчните пътища
Заболяването се казва холедохолитиаза и за разлика от камъните в жлъчния мехур, които, когато нямат симптоматика, може да не се лекуват, това заболяване винаги се лекува. В противен случай то може да предизвика запушване на жлъчните пътища с възпаление на жлъчните пътища и на черния дроб, заболяване, което се казва холангит. Или може да предизвика възпаление на панкреаса, което се нарича панкреатит, а и двете състояния са доста сериозни и предпочитаме да не чакаме да се случат, а предварително да извадим камъните от жлъчните пътища.
Магдалена ГИГОВА
