Д-р Луиза Христова: Заседяването пред компютъра ни застрашава от болест на бъбреците

Световният ден на бъбреците се отбелязва ежегодно всеки втори четвъртък от месец март от 2006 г. насам. Тази година датата се пада на 9 март. Всъщност, това е глобална информационна и образователна кампания, насочена към повишаване на осведомеността за важността на нашите бъбреци. Според СЗО и Международните нефрологични организации и общества, броят на пациентите с болести на бъбречната система днес е около 10% от населението на планетата и тази цифра, за съжаление, нараства с всяка изминала година. 

В повечето случаи говорим за тежки хронични заболявания, които често завършват със смърт. Мнозина са чували за острата и хронична бъбречна недостатъчност, но малко хора знаят, че често те се превръщат в причина, която увеличава рисковия фактор от смърт при други заболявания. Например, при болести на сърдечносъдовата система, диабет, СПИН и т.н. Това се дължи предимно на основната функция за филтрация на бъбреците и отстраняването на шлаките, вредните вещества и излишните соли от тялото. 

Затова и ежегодното отбелязване на Световния ден на бъбреците е насочено към актуализиране на темата за бъбречните заболявания и привличане на вниманието към този проблем. Но най-важното послание е, че няма кой друг да се погрижи за здравето ни по-добре, от нас самите.

Важно е да знаете това и да не пренебрегвате задължителните годишни профилактични изследвания, а при появата на първите сигнални лампички, да потърсите специалист. Тъй като, според статистиката, всеки трети човек има повишен риск от развитие на хронично бъбречно заболяване, а много от тях дори не знаят за това, разговаряме с нефролога д-р Луиза Христова.

Д-р Луиза Христова е специалист в Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „Александровска”, с над 20-годишен опит в проследяването и лечението на пациенти с бъбречни заболявания, включително, автоимунни болести, засягащи бъбреците. Завършва Медицински университет - София през 2000 г. и придобива специалност „Нефрология” през 2012 г. През 2020 г. защитава научна степен „Доктор” по научна специалност „Нефрология”. В екипа на „Александровска” е от 2005 г., като до 2016 г. е лекар-ординатор в Клиниката по нефрология и трансплантация, а от 2016 г. до началото на 2021 г. – лекар-асистент. Член е на Българското дружество по нефрология.

 

- Д-р Христова, на кои органи оказват влияние нарушенията в работата на бъбреците? Защо този орган е толкова важен и от доброто му функциониране зависи много и цялостното здраве на човека?

- Бъбреците са органи с много функции, затова нарушенията в работата им оказва влияние върху сърдечносъдовата система, централната и периферна нервна система, върху кръвотворенето и кръвосъсирването, стомашно-чревния тракт. Бъбречните заболявания са свързани с диселектролитемия и нарушения в АКР (алкално-киселинното равновесие). Една от функциите на бъбреците е да филтрират кръвта, доставена им от сърцето, и да осъществяват хомеостазата на електролитите. Затова нарушаването във функцията на единия от тях води до дисфункция в другия.

- Как са свързани бъбреците с работата на сърдечносъдовата система? Какво представлява кардиореналният континуум?

- Бъбреците и сърцето са в непрекъсната взаимовръзка. Кардио-ренален континуум или синдром, това е сравнително ново понятие. През 2008 г. на консенсусна конференция, е дадено и определение на синдрома. Под кардиоренален синдром се обозначават нарушения на сърцето и бъбреците, при които остра или хронична дисфункция в единия орган може да предизвика остра или хронична дисфункция на другия. 

Ако се установи намаляване на ГФ (гломерулна филтрация) под 45 мил/мин, при пациентите се развива анемичен синдром, който оказва влияние върху сърдечната функция, поради това, че анемията води до хипоксия, вазодилатация, повишаване на сърдечния ударен обем и левокамерна дилатация.

Пациентите с хронично бъбречно заболяване са с повишен риск от развитие на коронарна болест на сърцето. И затова, когато имаме показания, е уместно извършването на коронарография и реваскуларизация. Но тук трябва да се отбележи и рискът от остро бъбречно увреждане, в резултат на използването на контрастни вещества. За де се избегне този риск, трябва да се проведе добра рехидратация, да се спрат някои медикаменти, както и да се използват изоосмотични контрастни вещества.

- Болка в кръста – как да различим дали е знак за бъбречно заболяване или от проблеми с гръбначния стълб?

- При болка в кръста – отляво, отдясно или двустранно, пациентът не би могъл да прецени сам дали се касае за такава, която идва от лумбалния отдел на гръбначния стълб или от бъбреците. Необходима е консултация със специалист- нефролог, за да се направят съответните изследвания и да се отдиференцира болката. Хората, които стоят по цял ден на едно място пред компютрите си, трябва да знаят, че са застрашени от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), поради това, че се увеличава рискът от образуването на камъни и развитие на инфекции.

- Може ли да се каже, че хроничната бъбречна болест практически не се проявява в ранните стадии?

- Да, може да кажем това, тъй като причините, поради които пациентите с хронични бъбречни заболявания не се диагностицират навреме, е, че те протичат латентно или не дават почти никакви симптоми

Затова и когато се постави диагнозата, много пъти възможностите за лечение са силно ограничени.

Д-р Луиза Христова

- Как тогава да разберем, че има патология в работата на бъбреците? По какви признаци се разбира това, преди появата на болката?

- Както казах, в ранния стадии ХБЗ може да протече латентно, т.е., без никакви симптоми. С времето може да се появи никтурия (пациентите започват да стават по-често по малка нужда през нощта), обща отпадналост, лесна умора, повишават се стойностите на артериалното налягане. При регистриране на анемичен синдром, задължително трябва да се проверят и бъбреците.

Бъбречните заболявания не болят, освен ако не става въпрос за инфекция на отделителната система или за бъбречнокаменна болест, които задължително карат пациентът да потърси специалист-нефролог.

Симптомите, които алармират за наличието на бъбречно заболяване, са: болки в кръста, смущения в уринирането, промяна в цвета и мириса на урината, отоци по лицето, очите и крайниците.

- С каква честота, при липса на оплаквания, бихте препоръчали да се проверява работата на бъбреците? Кои са най-достъпните и информативни за здравето на бъбреците изследвания, които може да си правим с профилактична цел?

- Дори и при липса на оплаквания, е необходимо веднъж годишно да се проверява функцията на бъбреците. Съществуват ежегодни профилактични прегледи при общопрактикуващите лекари, в които задължително се прави изследване на кръв и обикновена урина (химичен анализ, плюс седимент), като в кръвните изследвания задължително е включен и показател за бъбречната функция.

Имаме и високоинформативни методи за изследване, с които установяваме съществуващи, но неподозирани бъбречни заболявания. Тоест, тук може да включим и УЗИ на отделителната система, измерване на артериалното налягане, оптимално телесно тегло, защото затлъстяването води до захарен диабет тип 2, артериална хипертония и ХБЗ. Ранната диагноза дава възможност за превенция на бъбречното заболяване.

Как да разбера, че болката в кръста е заради бъбреците?

- Увеличиха ли се пациентите с бъбречни заболявания през последните 10-20 години? С какво е свързано това? Кой е най-младият пациент на хемодиализа?

- Тревожни са статистическите данни за високата честота на хроничните бъбречни заболявания. 

Между 10 и 13% от възрастните са с ХБЗ

С увеличаване на средната възраст на населението, проблемът с тях става все по-актуален. Друга причина е, че се увеличават пациентите със захарен диабет тип 2 и артериална хипертония, които обхващат 2/3 от причините за развитие на хронично бъбречно заболяване.

Най-младият пациент, включен на хемодиализно лечение в световен мащаб, е недоносено бебе, тежащо 820 грама, родено в Полша.

- Какво грешим в ежедневието, което се отразява негативно на работата на бъбреците?

- Грешките от ежедневието ни, който водят до увреждане на бъбреците, са: намалената физическа активност, неправомерната употреба на лекарства, в това число и злоупотребата с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), лоши хранителни навици, водещи до затлъстяване, както и прекомерната употреба на сол, алкохол, тютюнопушенето, недостатъчното приемане на течности. Работещите с батерии, бои и материали за заваряване, както и при работа с кадмий, всички те са с рискови фактори за увреждане на бъбреците.

- До каква степен неконтролираният прием на медикаменти е отговорен за нарастването на уврежданията на бъбречната функция?

- Неконтролираният прием на аналгетични препарати, с цел облекчаване на главоболие, болки в гръбначния стълб и ставни болки, води до увреждане на бъбреците и до развитие на т.нар. аналгезийна нефропатия. Болкоустокояващи, съдържащи фенацетин, са забранени поради това, че имат връзка с развитието на ХБЗ, включително и карцином на бъбреците. Аналгетици, като аспирин, ацетаминофен и ибупрофен, също водят до заболяване на бъбреците.

- Колко ще се промени животът на човек, ако загуби единия си бъбрек? Кои органи ще поемат допълнителната тежест?

- В България беше проведено проучване от колеги педиатри, в което се установи, че с единствен бъбрек са 0,3% или 3600 от включените в проучването деца. 

Пациентите с един бъбрек живеят нормален начин на живот, както и тези с два бъбрека. Работата се поема от другия, здрав бъбрек, в резултат на което се развива работна хипертрофия. Съвременната медицина приема наличието на единствен бъбрек като състояние на потенциална бъбречна недостатъчност.

- Колко дълго може да издържи един трансплантиран орган?

- Бъбречната трансплантация, освен по-евтин, е и по-качествен метод за лечение на хроничните бъбречни заболявания. В световен мащаб преживяемостта на трансплантирания бъбрек е 40 г., а в България – 32 г., като пациентът е бил на 25 г., когато е получил бъбрек.

Препоръки на народната медицина при болни бъбреци

- Българското дружество по нефрология се ангажира да направи програма за скрининг на бъбречната заболеваемост у нас. Реалност ли е вече тази програма и какви са акцентите в нея?

- Скрининговите програми и профилактични прегледи  за ранно откриване  на бъбречни заболявания са реалност и се осъществяват от общопрактикуващите лекари. Те включват изследване на урина, урея, креатинин, пикочна киселина, кръвна захар, измерване на артериалното налягане и на БМИ (индекс на телесната маса).

- Длъжник ли е държавата към българските пациенти с хронични бъбречни заболявания?

- Социалните и икономическите последици за бъбречноболните са значими, тъй като развитието на хронично бъбречно заболяване често води до трайно инвалидизиране на пациентите. Голяма част от пациентите с ХБЗ са включени в листата на чакащи за бъбречна трансплантация. Един от основните проблеми остава липсата на донори.

Тук държавата изостава в организирането на кампании за насърчаване на донорството, както и в законовото уреждане на кръстосаното донорство. Затова, докато чакат трансплантация, много от пациентите търсят и други варианти за осъществяването й, а именно, бъбречна трансплантация в други държави. Затова колко важна е работата на бъбреците, говори и фактът, че от 2006 г. във втория четвъртък на месец март се отбелязва Световният ден на бъбрека.

Милена ВАСИЛЕВА