Злокачествените образувания на кожата се увеличават от години и представляват значителна тежест за общественото здраве.
За ранната диагностика пациентът трябва да направи оглед на кожата си и да следи за асиметрични лезии, лезии с неправилна или назъбена периферия, неравномерна оцветка с повече от 3 тона на кафявия цвят и черния, за диаметъра на лезията.
Когато тя се промяна в рамките на 6 месеца, задължително е да се посети специалист, препоръчва дерматологът д-р Преслав Василев. Още по темата - в интервюто с него.
Визитка♦ Д-р Преслав Василев, д.м. е специалист по дермотология и дерматохирургия. Част от екипа е на Клиниките по кожни и венерически заболявания и онкологична хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски” в Плевен. Асистент е в Медицинския университет там, към Катедра "Дерматология, венерология и алергология", с дисертационен труд на тема: "Съвременни епидермиологични, хистологични и имунохистохимични характеристики на спиноцелуларния карцином на кожата". Специализирал е дерматохирургия и дерматоонкология в Ludwig-Maximilians-Universität в Мюнхен, Германия. Автор и съавтор на научни публикации в български и чуждестранни списания. |
- Д-р Василев, често срещам твърдението, че кожата има памет. Кои са лошите и кои - добрите й спомени?
- Кожата наистина има памет. От една страна, тя има значителен позитив за здравето ни, особено когато става въпрос за контакта с външния свят и химическите агенти в него. Нашата локална имунна система се справя изключително добре с вредители от външния свят, особено ако и преди това се е срещала с тях.
От гледна точка на слънцето и ултравиолетовата радиация, тя има директно влияние върху ДНК в ядрото на клетките на кожата (кератиноцити), като го уврежда, води до промяна на клетъчните цикли, така че клетките в един момент започват неконтролируемо да се делят. Това поставя основата за развитие на меланоцитни и немеланоцитни кожни карциноми.
- Трябва ли да има и генетична предразположеност, например за кожния меланом?
- Не е задължително да има генетична предразположеност, но безспорно и тя има участие. В дерматологията съществува терминът „фамилен меланом”. Касае се за семейства, в които всички кръвни родственици развиват малигнен меланом. Установени са генни мутации, които участват в развитието на малигнен меланом, и по-важното - в по-ранна възраст. Например, аз имам пациент на 18-годишна възраст с малигнен меланом, като неговият баща и дядо също са страдали от заболяването. Важно е да се обясни на близките на пациенти с малигнен меланом, че е важно за тях веднъж годишно да преминават контролни прегледи при дерматолог, който се занимава с тази патология и прилага метода дерматоскопия.
- Вярно ли е твърдението, че лятото отминава, а кожният меланом започва „да говори” през зимата?
- Не е задължително! Наистина по-голямата част от пациентите търсят медицинска помощ, след като отминат летните месеци, но най-често те ни посещават с други оплаквания или промяна на нормални невуси, а ние откриваме странични тумори на кожата, които не са им направили впечатление. Независимо, че пациентът идва да прегледаме невус на ръката или крака му, винаги си струва да го съблечем и да прегледаме кожата по гърба, гърдите, бедрата... Най-често в тези зони откриваме проблемните лезии. Когато са по-лицето, те са видими и пациентът по-рано търси помощ, но по гърба остават незабелязани и дълги години никой не им обръща нужното внимание.
- Разкажете ни какво представляват кожните тумори – малигнен меланом и Меркел-клетъчен карцином?
- И двете заболявания са изключително опасни за здравето и живота. Меркел-клетъчният карцином е значително по-рядък от малигнения меланом. За съжаление, Меркел-клетъчният карцином е известен и като „големият имитатор”. Той може да прилича на подкожен тумор, тумор над кожата, на плака, подобна на възпалително заболяване. Съществува сентенцията „Който мисли за меркел-клетъчния карцином, само той може да го диагностицира”. Наистина е така и често се появяват пациенти с големи тумори в метастатичен стадий, които са били лекувани с кортикостероидни кремове, криотерапия и други прийоми, изключително неподходящи за лечение на заболяването. Малигненият меланом също има своите разновидности. Има и такива, амеланотични, които остават бели (скрити) и дълги години се развиват или случайно се диагностицират. Провеждането на профилактика при дерматолог дерматоскопист и дерматохирург е единственият по-качествен начин за ранно диагностициране.
- Кои са най-сериозните проблеми при диагностицирането?
- Най-сериозните проблеми в диагностиката са забавянето. Реално опитен дерматоскопист може да открие най-ранните промени в пигментната мрежа, туморната строма, вида и формата на кръвоносните съдове, както и други белези за малигнизация. Проблемът със забавянето е в това, че доста колеги не използват дерматоскопи, а вярват единствено на клиничния преглед с просто око. А това е крайно недостатъчно в модерното диагностициране. И има два варианта – или пропускат ранното развитие на малигнени образувания, или се премахват напълно доброкачествени, макар и атипични невуси.
Д-р Преслав Василев
- Какво представлява сентинелната биопсия и защо е толкова важно да се приложи точно тя?
- Сантинелната биопсия представлява премахване на „стражевия” лимфен възел, който първи би поел метастатична клетка. От една страна се премахва пътят за метастазиране, от друга – може да бъде открита рано вече развила се метастаза. При малигнения меланом често се открива, че клетките на първичния тумор и тези в метастазата имат различно поведение, различни рецептори, различен мутационен потенциал. Това е изключително важно за правилния избор на системна терапия в бъдеще.
- Каква съвременна терапия прилагате при пациенти с малигнен меланом, открит в по-ранен и по-късен стадий?
- Ние следваме определени правилници - „гайдлайни” за лечението. Според специфични хистопатологични характеристики на първичния меланом, определяме дали има нужда от сантинелна биопсия или не, дали има нужда от системна терапия или не. Определя се също и от характеристиката на първичния меланом – диаметър, дебелина в микрометри, митотичен индекс, имунохистохимични характеристики. Често при ранно откритите малигнени меланоми, което е по-благоприятният вариант, се преминава към проследяване чрез скенери, ПЕТ-скенери, а при по-късно откритите се извършват операции, скенери, ПЕТ-скенери и най-често се преминава към имунотерапия, специфична за малигнения меланом. Пациентът се лекува постоянно и проследява стриктно, за да може при прогресия на заболяването, да се променя и терапевтичният план.
- Има ли нови пробиви в лечението на редките кожни злокачествени тумори?
- Постоянно се разработват нови терапии – както имунотерапии, така и таргетни терапии за различните видове кожни тумори. Към момента в България имаме щастието да предложим лечение с всяка терапия, одобрена за използване при пациентите в цяла Европа. По този начин предлагаме разнообразие от терапии за всеки етап от заболяването, по-добро качество на живот и по-дълга продължителност на живота.
- Какво включва профилактиката и кои са най-честите грешки в грижите за кожата през лятото?
- Профилактиката, която може да прави пациентът сам за себе си се изразява отново в огледа на кожата, но е изключително важна употребата на фотозащита целогодишно, а не само през летните месеци или когато е на почивка. Слага се задължително на лицето, шията, деколтето, горни и долни крайници. Когато професията или хобито на човек са свързани с прекомерно излагане на слънце, употребата на фотозащита е абсолютно задължителна.
- В болницата разполагате със съвременна апаратура - каква информация дава и на вас, и на пациента?
- Благодарение на Медицинския университет в Плевен в Клиниката по Онкохирургия се сдобихме с FotoFinder ATBM Master апарат. Той позволява да прегледаме над 90% от кожната повърхност и да създадем карта на кожата - с една голяма камера, която се движи и заснема цялото тяло, и регистрира всяко образувание, а с втора камера, която е и дигитален видеодерматоскоп, регистрираме дерматоскопския изглед на лезиите.
Процесът е автоматизиран, бърз, безболезнен, позволява да запазим всички данни на пациента и при следващо явяване пред апарата да го проследим качествено, а при наличие на промени да диагностицираме дори и най-ранните белези на малигнизация. С апарата работим от близо 18 месеца и вече имаме диагностицирани доста пациенти в ранен стадий на заболяванията, които към момента живеят спокоен, качествен и здрав живот, което не би било възможно без тази диагностика и регистрация на всяка лезия.
Милена ВАСИЛЕВА
