Задълбочен 10-годишен анализ на лечението на рака на гърдата в УСБАЛ по онкология “Проф. Иван Черноземски” бе представен на XV Национална конференция по онкология с международно участие. Най-важното изясни специално за вестник “Доктор” онкологът д-р Ваня Митова.
Визитка♦ Д-р Ваня Минова завършва Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от 2015 г. е асистент по хирургия във висшето училище. Има придобита специалност „“Хирургия и магистратура „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, както и квалификации в Кеймбридж и Оксфорд, в Института „Кюри“ в Париж, в Германия. Член е на български и европейски организации. Създател е на първото българско мобилно приложение за скрининг, проследяване и профилактика за рак на гърдата BreastHelp. Началник е на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София. |
- Д-р Митова, установява ли се тенденция към увеличаване на заболелите от рак на гърдата?
- Да, има такава тенденция - заболеваемостта от рак на гърдата нараства. В световен мащаб честотата на заболяването се увеличава с около 0,5% всяка година, а прогнозите до 2030 година сочат, че глобално смъртността от рак на гърдата ще се повиши с 12,4%. Независимо че броят на оперираните пациенти остава относително постоянен в нашата болница, поради капацитета на отделението ни - 1381 жени с карцином са минали през него за 2024 г. На практика ние сме най-голямото лечебно заведение и най-голямото звено, специализирано за рак на гърдата, което лекува пациенти от цялата страна, и те са повече от една четвърт от онкоболните с рак на гърдата в България.
- Какъв е профилът на пациентките с този карцином?
- В рамките на направения анализ се наблюдават сериозни промени в профила на заболелите за последните десет години - от 2014г. до 2024г. За съжаление, се увеличава броят на пациентите, които са по-млади. Най-младата ни пациентка е на 23 години. Над 12% са се увеличили жените, които са диагностицирани във възрастовата група между 41 и 50 години. Ако преди това заболяване го срещахме по-често след 50-годишна възраст, сега има огромна разлика, за сметка основно на по-младите. Освен това двойно са се увеличили и болните жени под 30-годишна възраст. Това вече трябва да бъде една наистина червена лампа.
- За какво говори това?
- Тези данни трябва да пренасочат вниманието към профилактика и скрининг, особено сред по-младите жени. Анализът разкрива и увеличаване на процента жени с фамилна обремененост. За рамките на 10 години са се увеличили с над 11% жените, които са онкообременени – с близки родственици, свързани с онкологични заболявания. Затова, подчертавам отново, е много важно и наложително да се прави целенасочена профилактика и проследяване на жени с повишен риск.
- Каква е ситуацията в останалите страни?
- Ние сме длъжници на целия български народ, защото не успяваме да организираме адекватна национална популационна скринингова програма. В 21-ви век сме единствената държава в ЕС, която остана без такава действаща програма. Това е и една от основните причини да създам първото българско безплатно мултимодално приложение за профилактика и проследяване за рак на гърдата BreastHelp. Идеята ми беше да наклоня везните в друга посока. У нас съществува заблуда, че имаме национална скринингова програма, докато на практика се извършват само профилактични прегледи, което изобщо не е същото.
Д-р Ваня Митова
- Защо? Къде е разликата, бихте ли пояснили?
-Това са две коренно различни неща дори като дефиниция и не бива да се бъркат двете понятия. Профилактиката е съвкупност от мерки, насочени към предотвратяване на заболявания и увреждания, докато скринингът е систематичен, изследователски метод, насочен към ранно откриване на потенциални заболявания или рискове при хора, които все още не проявяват симптоми. Пациентите у нас често се диагностицират в по-късен стадий, защото са принудени сами да търсят информация, профилактика и помощ. Докато изследването на гърдите не стане приоритет и част от националната ни здравна стратегия, няма как да очакваме, че ще откриваме тумори в ранен стадий, например под 5 мм. Това просто не е възможно.
- Споменахте обаче, че има и положителни тенденции, кои са те?
- Така е, въпреки тревожните тенденции, имаме и положителни резултати от анализа - значителното увеличение в лекарствените възможности за пациентите с рак на гърдата. Увеличило се е приложението на предоперативна терапия, което при някои видове рак на гърдата подобрява значително прогнозата и продължителността на живот. Въведено е като рутинно приложението на имунотерапия, както и специализирано лекарствено лечение при пациентите с установени генетични мутации, които се предават по наследство. Всичко това в комбинация с новостите в хирургичното лечение ще подобри резултатите за пациентите.
- Какви други промени регистрирате?
-През последното десетилетие се промени хирургичната стратегия и поведение. Въведоха се нови методи и техники, които са в помощ на пациентите, но и на нас лекарите. Гордея се и с отчетената тенденция в анализа за значително увеличаване на органосъхраняващите операции в нашето отделение. Жените вече много по-рядко губят цялата си гърда. Онкопластичните техники, които се употребяват все по-често в комбинация с предоперативното маркиране и лечение, доведе до това, че днес докладваме за три пъти повече органосъхраняващи операции за сметка на премахването на цялата гърда, известно като мастектомия. Освен това все повече се мисли и за качеството на живот на пациентите. Затова например, извършваме т.нар. субкутаннa мастектомия (nerve sparing), при която се запазва инервацията на ареолата и зърното, независимо че се премахва млечната жлеза.
- Какъв е изводът, който бихте направили във връзка с този 10-годишен анализ?
- Представеният анализ още веднъж подчертава нуждата от национална стратегия за борба с рака на гърдата, с фокус върху скрининг, ранната диагностика и достъпното лечение – особено за по-младите пациентки и жените с фамилна обремененост.
Денис МАРТИНОВ
