Като един от най-важните сетивни органи при хората окото ни позволява да виждаме света около нас и е от решаващо значение за качеството ни на живот. Зрението е нещо, което повечето хора приемат за даденост, но то често страда, без да можем да усетим навреме проблема. Ето защо е важно да се правят редовни очни прегледи и да се обръща внимание на симптоми като замъглено зрение, мигащи светлини или дефекти в зрителното поле. Ранната диагноза може да помогне за лечението на сериозни състояния или да забави прогресията им. Специално за читателите на вестник “Доктор” доц. д-р Анета Мишева дава няколко практични и полезни съвета.
Визитка♦ Доц. д-р Анета Мишева започва кариерата си в офталмологията като клиничен ординатор през 1974-а, а през 1978-а учи и аспирантура по очни болести. Три години след това става главен асистент в Катедрата по очни болести към Медицинска академия - София. През 1982-а придобива научна степен “кандидат на медицинските науки”, а през 1992-а - “доцент“ по очни болести. Работи в престижния тогава Иститут за лечение на чужди граждани в столицата, била е началник на Очна клиника в Окръжна болница в София, а от 2014-а е заместник-началник на Очна клиника в УМБАЛ „Света Анна” София. Същата година става управител на Медицински център за очно здраве „Фокус”. Носител е на приза "Лекарите, на които вярваме". ♦ Преминава курсове и специализации в Израел, Германия, Белгия, Франция. Член на Европейските дружества по глаукома, по катарактална и рефрактивна хирургия, по ретина, на Световното дружество по глаукома, на Американската академия по офталмология, както и на Българското дружество по офталмология и на Българската асоциация по глаукома. Има десетки публикации в научната литература, участва редовно в републикански и международни научни форуми. Изнася лекции за специализанти и специалисти по очни болести. |
- Доц. Мишева, кои са най-често срещаните заболявания на очите у нас днес?
- Нека не смятаме, че носенето на очила за далекогледство и късогледство или нуждата от очила за близо на определена възраст са заболявания. Това са физиологични процеси, зависещи от формата, дължината и притегалната сила на окото. Много често пациентите казват, че имат заболяване – ами аз имам късогледство, или примерно над 40-годишен пациент се оплаква, че не вижда наблизо, но това не са болести, а възрастови промени на окото.
За заболявания говорим, когато настъпват анатомични промени било в зрителния нерв, било в ретината, било в самата леща, която почва да променя плътността си. Това са болести, които изискват особено лечение, но също не би трябвало да се приемат от пациента като нещо много страшно. А най-често срещаните заболявания при над 40-годишна възраст, при които последиците са много сериозни, са съдовите заболявания на окото – те са свързани и със съдовите заболявания на целия организъм, при тях клиниката и оплакванията обикновено настъпват рязко и тогава пациентът веднага се обръща за помощ към лекаря.
- Кои са заболяванията на организма, които трябва да бъдат като червена лампа за пациента?
- Специално внимание тук трябва да се обърне на диабетиците, особено при диабет с над 10 години давност, при които започват промени в очните дъна от периферията. Когато диабетикът отиде за смяна на очила, трябва да му се разширяват зениците, за да се установят началните промени от диабета. При начални промени в очните дъна ние имаме възможност да ги повлияем и по този начин да предотвратим или да забавим увреждането на зрението във времето.
Ако не се разширят, се оглежда само централната част, зеницата все пак ограничава нашето зрително поле, и затова виждаме само центъра. С времето тези промени прогресират и обхващат и центъра на окото и тогава вече нашите терапевтични възможности са силно ограничени да върнем зрението. Така че по отношение на заболяванията има специфика и пациентите трябва да се съобразяват с основното си заболяване, а не да чакат да получат някакви оплаквания
Доц. д-р Анета Мишева
- Болката ли е основанието да потърсим очен лекар?
- Най-сериозните очни заболявания, водещи до загуба на зрение, обикновено протичат без всякаква болка, а болката е един много хубав симптом, който ни кара да отидем на лекар. Когато няма болка, се успокояваме, че сме добре. Но при очите като чифтен орган, ако едното око почва да губи зрение, другото око компенсира тази загуба и човек не знае, че едното е по-слабо зрящо, за да отиде на преглед и да се потърси причината. Затова препоръчвам през определено време, гледайки телевизия, човек да затвори едното око, след това – другото, и така да сравни двете очи и да прецени как вижда. Защото липсата на болка може да доведе до по-късен преглед от очен лекар и оттам до по-ограничени възможности за връщане на зрението.
- А в световен мащаб има ли някакви очни заболявания които са много прогресиращи, но не и в България?
- Като цяло в света на първо място по необратима слепота е глаукомата. Според статистиката близо 10 милиона от населението е двустранно сляпо от глаукома, като вече има расови разлики във формата на глаукомата – например азиатците, при които очите са издължени, но същевременно са и по-къси, развиват т. нар. закритоъгълна глаукома. При тъмнокожите по-честа е пигментната глаукома, но, общо взето, структурата на заболяванията по света е същата, каквато наблюдаваме и у нас.
На първо място по необратимост е глаукомата, а на първо място по обратима слепота е катарактата. Защо е обратима – защото катарактата (пердето) се оперира с изключително добър резултат и пациентът си връща зрението. Ние вече не я смятаме за някакво много опасно за зрението заболяване, макар че човек когато започне да не вижда, той изпада в стрес, притеснява се, то зависи и от възрастта, и от психиката, но катарактата вече не е нещо, което трябва да плаши хората.
- При по-възрастните има ли специфично заболяване?
- Да, това е макулната дегенерация. Процентът на засегнатите на възраст над 80 години постоянно се увеличава заради увеличената продължителност на живота. Напоследък се променя и структурата на заболяванията и макулната дегенерация набира скорост. Заради този тласък усилено се работи за откриване на лекарство, което да спре развитието и да запази зрението. За щастие и в България тези лекарства вече са налични, а другата добра новина е, че те се реинбурсират дори на 100 % от НЗОК.
- Чудесна новина е това за нашите читатели и за пациентите у нас. Но какво е значението на възрастта за развиване на очни болести?
- Сериозните болести като глаукомата се развиват над 40-годишна възраст и затова съветвам всеки пациент, дошъл за смяна на очила, да не отказва измерване на очното налягане. То задължително трябва да се измерва веднъж в годината профилактично, особено ако има някой родственик с това заболяване.
Да почне да чете с очила е нещо съвсем нормално за човека, пациентите не бива да се притесняват, че преди две години са били с един диоптър, а сега го повишават. Просто с годините отслабва способността на окото да се нагажда на различни разстояния. В млада възраст окото се нагажда да вижда и надалеч, и наблизо, и в монитора на 70 см, особено за хора, които нямат нужда от очила за постоянно носене, но с възрастта тази способност постепенно започва да намалява.
Тогава се налага да се дадат очила за близка работа, като до 60-годишна възраст диоптрите се качват и това е нещо нормално. Ние имаме таблици, които са общоприети за цял свят и по които определяме какъв да е диоптърът в зависимост възрастта. Не е без значение и разстоянието, на което пациентът ще ползва тези очила, така че при младите хора не говорим за някакви много сериозни заболявания.
- А при по-възрастните?
- Над 50-60-70-годишна възраст идва катарактата, а в по-малък процент са отлепванията на ретината. Там пациентите няма да имат болка, но ще забележат тъмно петно в периметъра си - например затварят си едното око и в част от периметъра в другото виждат тъмно петно, което не се движи. То е все на едно и също място и това обезателно трябва да ги насочи към очен преглед. При 70-годишните е макулната дегенерция, като тук пациентът все още може да си чете, но освен че намалява зрението, човек забелязва, че му се кривят буквите
или му се криви рамката на вратата, или фугите на плочките в банята, или му липсва част от буквата, когато чете. Това се случва, защото макулната дегенерация засяга центъра на окото, с който център виждаме цветове и четем – това ни е основното зрение. Тези промени трябва да са знак, че се налага да посети възможно най-скоро очен лекар.
Марияна МАРИНОВА
