Болест, симптом или и двете представлява световъртежът?
Какво го отличава от замайването, колко опасно може да бъде и да легнем или да вървим, за да го облекчим, както и какво представляват болестите на движението - за всичко това говори доц. д-р Георги Ангов.
Визитка♦ Доц. д-р Георги Ангов, д.м., завършва Медицинския университет в София през 1995 г., през 2002 г. придобива специалност по нервни болести. От 1998 до 2004 г. е докторант и ординатор в Университетска болница „Св. Наум“ в София. През 2002 г. защитава докторантура по медицина. В периода 2005-2007 г. придобива степен „магистър по здравен мениджмънт“ в Медицинския университет. От 2004 г. досега работи като невролог и отоневролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ "Александровска". Интересите му са в областите главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, тревожно-депресивни състояния, електрофизиология, физикална терапия на болестите на вестибуларния апарат и др. Специализирал е в Италия и Германия и има над 40 научни публикации в България и чужбина, както и участие в учебник. |
- Доц. Ангов, едно и също състояние ли описват думите световъртеж и вертиго?
- Да. Вертиго е латинското наименование за въртеливо движение.
Световъртежът е симптом. Най-често на заболяване на вестибуларния апарат, но може и на централната нервна система и други болести може да се проявят със замайване и световъртеж. Болест или диагноза "световъртеж" няма. Както няма и болест "главоболие", има различни видове главоболие.
- Може ли да се говори за различни видове вертиго?
- Има различни видове. За световъртеж говорим когато има илюзия за движение - най-често това е въртене на околния свят или усещане за движение на тялото. Но човек може да има и усещане за потъване, за наклоняване на тялото, но те са доста по-редки от ротацията. Друг, по-широк симптом е т.нар. замайване. То пак е променена ориентация в пространството, но няма въртене на предметите. Когато има световъртеж, най-често се касае за заболяване на вестибуларния апарат, а когато човек има замайване, по-скоро проблемът е извън вестибуларния апарат.
Следваща по честота проява е нестабилното равновесие, което много често съпътства и световъртежа, и замайването, но може да се прояви и като самостоятелен симптом.
- Кои са възможните причини за световъртеж?
- Десетки и стотици може да са. Затова бих ги подредил по честота. Най-чести са две състояния, които са в челото на класацията на причините за световъртеж. Едната е функционалната замаяност, която в медицинската наука се нарича персистиращата постурално-перцептуална замаяност. Това означава, че пациентът няма структурно увреждане на вестибуларния апарат, но той не функционира добре. Това са хора, които вследствие на някакво събитие (вестибуларна криза, паническа атака, друг вид психически стрес и т.н.), което играе ролята на отключващ фактор, мозъкът става по-чувствителен към нормални вестибуларни усещания
Например леки поклащания на тялото, докато стоим прави, но не ги усещаме, а хората с тази функционална замаяност ги усещат и ги интерпретират като замаяност. Втората най-честа причина е т.нар. доброкачествен позиционен световъртеж, при който вследствие на разместването на едни кристалчета във вътрешното ухо се появяват пристъпи на позиционния световъртеж, който е свързан с промяна на позицията на главата.
- Например човек усеща замайване при завъртане на главата наляво или надясно. Това ли е позиционният световъртеж?
- Не. Позиционното вертиго се появява при лягане, при обръщане в леглото, при повдигане на главата нагоре. Това са краткотрайни епизоди и са изключително податливи на лечение, при което ползваме техники за наместване на споменатите кристали. Тези техники се прилагат или в лекарския кабинет, или ги предписваме пациентите да ги изпълняват у дома. При редовното им и правилно изпълнение до часове или дни, много рядко до седмици проблемът изчезва.
Трета по честота причина е т.нар. вестибуларна мигрена. Това са пристъпи на световъртеж обикновено при хора, страдащи от мигрена. Често хората, които страдат от мигрена не знаят, че имат мигрена, а си казват, че имат главоболие. Тези пристъпи на световъртеж при страдащите от мигрена могат да продължат от няколко минути до няколко денонощия и обикновено са съпроводени от дразнене от шум, от светлина, появяват се "светкавици" пред очите - все признаци, които ги има и при мигренозни пристъпи
От няколко години се изясни концепцията за вестибуларната мигрена и вече има диагностични критерии, но все още предстои да навлезе в практиката и колегите лекари да започнат да мислят за това състояние.
Сред другите причини може да са болестта на Мениер, която е свързана със свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо, вестибуларен невронит (възпаление на вестибуларния апарат, който се проявява с протичащ няколко дни световъртеж). Сред по-редките причини са мозъчен инсулт, множествена склероза и други.
- А има ли лекарства, които биха предизвикали световъртеж и замаяност?
- Най-честите странични ефекти при голяма част от медикаментите са именно световъртеж и замаяност.
- Имат ли значение пол и възраст за честотата на поява на световъртеж?
- Съотношението мъже към жени е 1:3. С напредването на възрастта и проявите на световъртеж и замаяност се увеличават, макар че световъртеж може да имат и децата.
- Може ли човек да има и други симптоми, когато има световъртеж?
- Категорично да. Това е едно от основните неща, на които държим, когато поставяме диагноза е дали пациентът има други симптоми по време на световъртеж. Медицинското наименование е асоциирани или придружаващи симптоми и в зависимост от тях, ние - лекарите, се ориентираме в диагнозата.
Например при вестибуларната мигрена придружаващите симптоми са главоболие или светобоязън (страх от светлина или шум), или т.нар. зрителна аура, което е "появяване" на светещи обекти пред погледа. При болестта на Мениер по време на световъртежната криза има намаление на слуха поява на субективен шум в ухото. Ако световъртежът е съчетан с двойно виждане, изтръпване на лицето, поява на слабост в крайниците, говори за възможен мозъчен инсулт.
При поставяне на диагноза разпитваме пациента за придружаващите симптоми по време на световъртеж, спонтанен ли е, или има провокиращ момент (например промяна на позицията на главата) и продължителността на епизода на световъртеж. На базата на тези три характеристики се ориентираме в диагнозата на пациента и назначаваме допълнителни изследвания и започваме лечение.
Доц. д-р Георги Ангов
- Кои са методите на диагностициране?
- Както споменах, преди всичко е анамнезата - историята на пациента. Въз основа на нея назначаваме изследвания. Комплексното е отоневрологично, но то включва множество подизследвания - тестове, които изследват очните движения по време на движение на главата, видео хед импулс тест (video head impulse test (vHIT), най-модерният тест, който изследва всички компоненти на вестибуларната система, провеждат се ротационен тест, калоричен тест (вкарване на вода или въздух в ухото, за да се предизвика вестибуларна реакция), изследване на слуха и други. Но не при всеки пациент се налага да се правят всички изследвания, зависи от конкретния случай. Александровска болница е една от първите болници у нас, в които въведохме video head impulse test (vHIT) за изследване на различните компоненти на вестибуларния апарат.
- Какво включва съвременното лечение?
- Лечението е в зависимост от състоянието на конкретния пациент. Например при пристъпи на позиционния световъртеж лечението е изключително с вестибуларна рехабилитация - упражнения които се извършват с помощта на лекаря или на физиотерапевт, или обучаваме пациентите и те си правят вкъщи.
При функционалната замаяност, освен вестибуларна рехабилитация се включват и медикаменти, както и когнитивно-поведенческа терапия и невромодулация. При болестта на Мениер, тъй като има свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо, се дават специфични лекарства (често - диуретици). В случаите на остри световъртежи прилагаме т.нар. вестибуларни супресанти (лекарства, които потискат вестибуларния апарат, за да намалят замайването и гаденето).
- Може ли човек да се излекува завинаги от световъртеж?
- Зависи от състоянието на конкретния пациент. Например, ако бъдат овладени с медикаменти пристъпите от Мениерова болест, човекът може никога повече да няма световъртеж. Или, ако с упражнения бъде излекуван позиционният световъртеж, той може никога повече да не се върне. Но например при вестибуларен невронит вестибуларният апарат не се възстановява. Имах интересен случай: при мен се върна пациент, когото бях диагностицирал 14 години по-рано с остро възпаление на вестибуларния апарат. Оказа се, че макар през всички тези години, в които пациентът не е усещал никакви симптоми, вестибуларният дефицит си е останал. Този проблем може да се активира при стрес или други обстоятелства.
- Какво трябва да е поведението на човек със световъртеж?
- Съветвам хората, които имат замайване, да потърсят лекар, защото в голяма част от случаите световъртежът е лечим проблем, но може и да е симптом на потенциално опасно заболяване. При остър световъртеж пациентите обикновено търсят личния лекар или отиват в Спешна помощ, а ако е продължил по-дълго - записват си час при специалист.
Понякога човек може да почувства кратко замайване при моментно спадане на кръвното налягане, когато се изправя или да е пропуснал хранене. Но ако световъртежът е по-продължителен, трябва да посети специалист.
- Към какъв специалист трябва да се обърне човек с вертиго?
- Обикновено това са невролози, специалисти по УНГ или отоневролози.
- Какви са възможните усложнения от нелекуван световъртеж?
- Най-често това е хронификацията - замайването става продължително, пациентите се инвалидизират, някои си остават вкъщи, защото ги е страх, че като излязат може да паднат, някои развиват тревожност, фобии и пр.
- Какъв е препоръчителният двигателен режим за човек с чест световъртеж?
- Движение! Каквото и да е движение е по-добро, отколкото пациентът да лежи. Може да изглежда парадоксално, защото когато на хората им се вие свят се чувстват по-зле, като се движат. Но именно движението включва т.нар. централна компенсация, тоест кара мозъка да компенсира тази нарушена вестибуларна функция. Не бих казал, че има препоръчителни или забранени спортове. Но пациенти с вестибуларни проблеми са ми споделяли, че не понасят добре бягащите пътеки във фитнес залите, а някои дори са падали. Може да звучи странно, но същите тези хора не са имали проблем, когато бягат нормално на твърда почва. Сблъсквал съм се и с друг парадокс: пациенти със световъртеж залитат, когато вървят, но когато бягат, бягат в права линия.
- Има ли професии, които не трябва да се упражняват?
- Не, няма забранени професии. Но когато човек е във вестибуларна криза, не бива да шофира и да работи с машини. Световъртежът не се повява изведнъж, а се развива постепенно и човек има време да се отдалечи от машината, да отбие и да спре превозното средство. Изключение прави болестта на Мениер, когато при някои пациенти се появяват кризи (кризи на Тумаркин), при които заради увредата на вестибуларния апарат пациентът внезапно губи тонус и пада, макар че не губи съзнание.
Мария ИВАНОВА
