Рядкото наследствено невродегенеративно разстройство - хорея на Хънтингтън, причинено от прогресивна дегенерация на нервните клетки в мозъка. То води до проблеми с движението, мисленето и поведението поради мутация в определен ген. Симптомите включват неволеви движения, проблеми с равновесието, когнитивен спад и анормални психиатрични прояви. Заболяването обикновено започва в средна зряла възраст и прогресира с времето. Каква е ситуацията у нас с пациентите, които имат този дефектен ген, какви грижи трябва да се полагат за тях, какви са най-новите терапии в света и още въпроси по темата - на всички тях отговаря доц. д-р Сашка Желязкова.
Визитка♦ Доц. д-р Сашка Желязкова завършва Медицинския университет в София през 2001 г. Специалност „Неврология” придобива 10 години по-късно, има и научна степен "доктор". Работила е последователно в Центъра за спешна медицинска помощ, в Отделението по нервни болести към МБАЛ Велинград и МБАЛ Здраве във Велинград. От 2011 г. практикува в Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Александровска”. Доцент е към Катедрата по неврология на Медицински университет в София. Участва в български и международни научни проекти, има научни публикации и доклади у нас и зад граница. Преминала е специализации в Дания, Холандия, Германия, Италия и Испания. ♦ Има призната правоспособност по електроенцефалография. Член на Българския лекарски съюз, Българското и Европейското дружество по неврология, на Управителния съвет на Българското дружество против епилепсия, European Huntington’s disease network, Комисиите по редки болести, множествена склероза, епилепсия, оптичен невромиелит и миастения гравис към УМБАЛ „Александровска”. |
- Доц. Желязкова, какво представлява болестта на Хънтингтън?
- Това е рядко наследствено дегенеративно заболяване. Свързано с мутация в Хънтингтън (HTT) гена. Генът кодира абнормен протеин, наречен хънтингтин, който се натрупва в ядрата на невроните на мозъка, постепенно ги уврежда и предизвиква тяхната смърт. Заболяването атакува частите на мозъка, които отговарят за контрола на волевите движения, интелектуалните функции и поведението. Мутацията в HTT гена се състои в разширено (над 36 при норма под 25) нестабилно тринуклеотидно повторение CAG. Индивиди с брой повторение между 27 и 35 е малко вероятно да развият заболяването, но има риск да го предадат на тяхното поколение. При хора с брой на повторенията между 36 и 39 се наблюдава непълна пенетранност на заболяването. Клинични симптоми развиват всички пациенти с над 39 CAG повторения в HTT гена.
- Каква е честотата на проява на заболяването?
- Болестността е средно 5-8 на 100 000 души население. Тя варира по света в зависимост от генетични фактори (ефект на родоначалника, de novo мутации) и фактори на околната среда. Например в САЩ болестността е около 7 на 100 000 души население, във Венецуела е 700 на 100 000, в по-голяма част от Европа 1,63-9,95 на 100 000, а във Финландия и Япония е под 1 на 100 000 население. Точната честотата на заболяването в България не е известна.
- Жени или мъже са по-често засегнати?
- Заболяването засяга в еднаква степен и двата пола, тъй като има автозомно-доминантен тип на унаследяване. Това означава, че рискът от унаследяване на мутацията е 50% за всяко дете, независимо от пола.
- Кои са най-ранните прояви?
- Промените в личността са първа проява на заболяването при половината от пациентите. Те стават критични, заядливи, подозрителни, раздразнителни и с нарушен самоконтрол. Развива се депресия, биполярно разстройство и психози с делюзии за преследване и халюцинации. Неврологичните прояви се изразяват в поява на неволеви (хореични) движения, които засягат пръстите, стъпалата, лицето и езика, а впоследствие обхващат и цялото тяло. Походката става танцуваща, равновесието се нарушава, което създава условия за падания.
При малка част от пациентите хореични движения липсват, а те стават по-ригидни, сковани и трудно се движат. Трета група симптоми, които се развиват по-късно в хода на болестта, са когнитивните нарушения със спадане на интелекта. Нарушават се вниманието и концентрацията, възможностите за планиране и организиране, трудно се заучава нов материал. При част от пациентите се наблюдава и необяснима загуба на тегло, апатия, нарушен сън.
- На каква възраст се появяват първите симптоми?
- Началото на заболяването типично е между 30- и 50-годишна възраст, като в голяма степен зависи от дължината на CAG повторенияте. По-рядко започва преди 20-годишна възраст и това е ювенилната форма на заболяването (0,5 до 5% от всички случаи с болест на Хънтинтън). Клиничната характеристика на ювенилната форма се различава от тази при възрастните пациенти – хореичните движения се наблюдават рядко или липсват. Първоначалните симптоми включват нарушение във вниманието, поведението, несправяне с училището, дистония, брадикинезия и понякога тремор.
- Как се променят във времето симптомите?
- С напредването на болестта симптомите прогресивно се влошават. Обикновено пациентите губят работата си, способността да шофират и се отдръпват социално. Храненето се затруднява поради неволевите движения, ригидността или поради интелектуалния спад. Говорът им става неразбираем, а впоследствие напълно губят способност да говорят. Обездвижват се и стават напълно зависими от своите близки. Смъртта настъпва най-често от насложени инфекции.
- Как се диагностицира?
- Заболяването се диагностицира на базата на комбинацията от клиничната картина (неволеви движения, когнитивни нарушения и личностови промени), наличие на фамилната анамнеза за заболяването и с генетичен тест, който определя броя на повторите в Хънтингтън гена (чрез кръвна проба).
- Може ли да се извършва пренатална диагностика?
- Възможно е да се извърши пренатална диагностика на заболяването: хориална биопсия (процедурата се извършва около 10-12 гестационна седмица) и амниоцентеза (около 15-17 гестационна седмица). Възможна е и предимплантационна генетична диагностика на ембриона преди имплантирането му чрез методите на асистираната репродукция. Тези методи позволяват раждането на здраво дете в семейството.
- Може ли да се сбърка с други заболявания, и ако да - кои са те?
- Болестта на Хънтингтън трябва да се отдиференцира от т. нар. фенокопия. Това са заболявания, протичащи с хорея, неврокогнитивни и психични симптоми. При тях обаче не се установяват мутации в Хънтингтън гена. Такива са спиноцеребеларната атаксия 17 (SCA 17) и фронтотемпоралната деменция с мутация в C9orf72 гена (най-чести в европейската популация) и Хънтингтън-подобен синдром 2 (описан при афроамериканци). В диференциалната диагноза на заболяването влизат в съображение и Хънтингтън-подобен синдром 1, 3 и 4, доброкачествената наследствена хорея, денторубропалидолуйзиева атрофия (DRPLA) - други хореични синдроми с недоминантно унаследяване като болест на Wilson, невроакантоцитоза и митохондриални заболявания, както и редица заболявания, протичащи с хореични симптоми.
- Кои са съвременните методи на лечение?
- Понастоящем не съществува лечение, което да спира прогресията на болестта. За симптоматичното лечение на хореичните неволеви движения се използват допаминови антагонисти (haloperidol, tiapride) и медикаменти, изчерпващи допаминовите депа (tetrabenazine, deutetrabenazine, valbenazine). Използват се и медикаменти, повлияващи депресията, такиваq стабилизиращи настроението и намаляващи раздразнителността (olanzapine, ariprazole и др).
Проучвания при малък брой пациенти показват, че медикаментът cariprazine, който е парциален агонист на допаминовите D3 и D2 рецептори, подобрява двигателните и когнитивните симптоми на заболяването, както и настроението на пациента. През 2025 г. бяха публикувани резултати от клинично проучване на нов медикамент наречен AMT-130, който въздейства на транскрибиращата информационна РНК, носеща информация за синтезирането на токсичния белтък хънтингтин. Медикаментът предотвратява образуването на белтъка, без да въздейства на самата ДНК. Проучването включва 29 участници, като ниски или високи дози от лекарството са въвеждани еднократно директно в мозъка посредством 8-10-часова мозъчна операция. Три години след манипулацията при 75% от пациентите, получили високи дози от медикамента, се наблюдава забавяне на прогресията на болестта в сравнение с тези, които не са получили лечение. Медикаментът все още не е получил одобрение от FDA.
През 2026 г. се очаква да започне фаза 3 двойно сляпо плацебо контролирано проучване, което има за цел да изследва ефективността и безопасността на пероралния медикамент votoplam при пациенти с болест на Хънтингтън. Немедикаментозното лечение включва моторна и когнитивно-поведенческа рехабилитация.
- Какъв специалист или група специалисти проследяват пациентите с хорея на Хънтингтън?
- Това трябва да се осъществява от мултидисциплинарен екип, който включва невролог, психиатър, клиничен психолог, генетичен консултант, физикален терапевт, логопед, диетолог, социален работник, специалист по здравни грижи. За съжаление, в България липсват адекватни грижи за пациентите с това заболяване. На практика те са оставени на грижата на техните близки.
Съществуващата клинична пътека за заболяването, финансирана от НЗОК, е четиридневна и позволява провеждане на компютърна томография на главен мозък, невропсихологична оценка, консултация с психиатър и оценка на неврологичния статус. Пациентите се проследяват в Клиниката по нервни болести на Александровска болница средно един път годишно. Изключително важна за пациентите и техните близки е дейността на Българската Хънтингтън асоциация с председател Наталия Григорова, чрез която семействата получават информация, обучения, психологична помощ и рехабилитация, които подобряват качеството им на живот.
- Какво трябва да е поведението на пациент, диагностициран с Хънтингтън - трябва ли да спазва специфичен двигателен и хранителен режим?
- В литературата липсват достатъчно проучвания върху ефекта на определен диетичен режим при пациенти с хорея на Хънтингтън. Въпреки това проведените до момента изследвания показват, че средиземноморската диета (включваща пресни плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, семена, бобови растения, риба и морски дарове) забавя прогресията на когнитивните и моторни симптоми при пациентите. Физическата активност доказано подобрява двигателните симптоми и походката на пациентите, като тя трябва да е индивидуална и съобразена със стадия на заболяването. Препоръчват се аеробика, тренировки със съпротивление, обучение в ходене.
- Има ли професии, които влошават или подобряват състоянието на пациент с болестта на Хънтингтън?
- Да, има такива. Хората, които се занимават с изразено умствено и физическо натоварване, си причиняват високи нива на стрес и това може да повлияе отрицателно върху моторните и когнитивните им симптоми. Ог друга страна, професии, които дават възможност за умерена физическа активност, които са съобразени с двигателните и когнитивните им ограничения, предоставят гъвкаво работно време и психологична подкрепа, оказват благоприятен ефект върху пациентите.
- Има ли други заболявания, които допълнително могат да влошат състоянието на човек с болестта на Хънтингтън?
- Придружаващи заболявания като артериалната хипертония и други сърдечносъдови заболявания, метаболитния синдром и захарния диабет могат да влошат протичането на болестта. Инфекциите, недохранването също могат да повлияят на хода на заболяването. Затова лечението на придружаващите заболявания е от съществено значение в общите грижи за пациентите.
- Състоянието има ли отношение например към ползването на електронни устройства, употребата на алкохол?
- Консумацията на алкохол може да влоши протичането на болестта, засилвайки оксидативния стрес и дегенерацията на невроните, затова препоръките са да се избягва употребата му. Към момента няма доказателства, че употребата на електронни устройства оказва вредно влияние върху протичането на болестта.
- Какви са вашите препоръки към семейство, близки, колеги на човек с хънтингтън?
- Моята препоръка към пациентите и техните семейства е да не губят надежда по отношение на откриването на лечение. Препоръчвам да се свържат с Българската Хънтингтън асоциация, където безплатно могат да получат психологична помощ и подкрепа, както и рехабилитация. Необходимо е да се повиши осведомеността не само на медицинските специалисти, а и на цялото общество за заболяването, за да се подобрят грижите и отношението към пациентите.
Зоранка ХРИСТОВА
