Дисковата херния е сравнително често срещана, особено в средна възраст (30-50 години) и често засяга лумбалната част на гръбначния стълб. Прогнозните данни сочат, че приблизително 3% от населението ще преживее това тежко състояние в даден момент от живота си. Някои рискови фактори, като възрастта, липса на двигателна активност и затлъстяването влошават симптомите. За всичко по тази тема говорим с неврохирурга полк. Д-р Петър Маджуров.
Визитка♦ Полк. д-р Петър Маджуров е българското светило от правителствено-военната болница на Берлин „Bundeswehr“ където от 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия. Има 40 г. медицински опит. Специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката на Медицинския факултет „Charité“ към Хумболтовия университет. В края на 1996 г. полага изпит за специалност пред Лекарската камара в Долна Саксония. Носител е на Master Certificate на Германското Дружество по гръбначна хирургия. Участвал е в три мисии на NATO. Д-р Маджуров доведе екип от германски лекари в УМБАЛ „Софиямед“, където обучават българските си колеги и преглеждат пациенти. |
- Д-р Маджуров, в какви области на неврохирургията ще споделяте опита си тук?
- Ние планираме едно много дългосрочно сътрудничество. Даже вече имаме месечен график, съвместим с колегите от неврохирургията в “Софиямед” и планираме дългосрочно сътрудничество, без да мога да кажа някакъв период. Просто смятаме, че условията за работa тук, естеството на младите колеги, на структурата на клиниката ще ни даде възможност първо ние да се реализираме и да установим една много сериозна рутина - ежедневна неврохирургия в полза на българските пациенти. Разбира се, трябва да мислим за обучението на младите неврохирурзи от клиниката. Нашият график предвижда прегледи и след август месец. Тук непрекъснато ще са двама души от нас.
- Неврохирургията е свързана в последно време предимно с миниинвазивни методи. Предполагам, че ще споделите последните новости в чисто технологично, но и може би и в методическо отношение.
- Да и не. Не откриваме Америка, нито топлата вода. Ние ще се стараем да имплементираме рутинните оперативни методи, които се прилагат в Германия, а също и във България. Технологичният прогрес е огромен. Нашите домакини в „Софиямед“ ни осигуриха възможно най-модерната техника, която ние си пожелахме. Доста болници в Германия не могат да си позволят тази комплексна апаратура, тази комплексна инфраструктура, която изисква една неврохирургична клиника. Така че минимално инвазивно - да, там където може. Там където не може, си остава рутинната неврохирургия в сила.
- Във вестник „Доктор“ сме представяли робота DA VINCI, с който урологът проф. Давидов оперира тук. А има ли робот, който помага в неврохирургията или всичко е в ръцете на лекаря?
- От няколко години има плахи опити при инструментацията на гръбначния стълб с така наречената роботизирана ръка, която обаче още не се е наложила с такава пълна сила, както DA VINCI в областта на урологията. Така че отговорът е по-скоро не. Но прецизната невронавигация в гръбначната хирургия ни позволява междувременно много от големите отворени операции, дори и големите сколиозни операции, да преминават през перкутанна, т.е. минимална инвазивна техника.
Другото ново е, че имаме огромен напредък в областта на образната диагностика, изключително прецизна картографираност на мозъка, където всички важни и неважни нервни влакна са оцветени с различен цвят, така че неврохирургът още преди операцията може да планира инвазията така, че пациентът да не излезе с допълнителна неврологична симптоматика от операционната.
- Говорихте за съдови болести в мозъка, предполагам и на гръбначния стълб. Звучат смъртоносно. Каква е симптоматиката? Какво трябва да почувства човек, за да отиде на доктор?
- Те са смъртоносни в различни степени. Основната група са кръвоизливите, които са на базата на малформации, аневризми или малформации на мозъка. Но в последно време обемът или обхватът на диагнозите, които могат да бъдат терапевтирани със съдови интервенции, нарасна изключително. Да вземем един прост пример: тъй нареченият тинитус, шум в ухото. Оказва се, че това е изключително неприятно заболяване, пациентите имат фистули в областта на ухото и те се лекуват с катетър през артериите много успешно. Другото голямо ново, тъй наречените субдурални хематоми, т.е. кръвоизливи между мозъка и черепната кутия, също вече не се оперират, а се лекуват с емболизация на съдовете много успешно. Така че съдовата хирургия започна да ни взима част от „материала“.
Полк. д-р Петър Маджуров
- Да, обаче аневризмата е тихият убиец. Човек как да разбере, че има такава?
- О, не, не. Там има много тънкости. Например аневризми, които са под известен диаметър, да речем под 0,8 мм, не бива да се оперират. Но с течение на последните години ендоваскуларното лечение, било при спукана аневризма, било при асимптоматична аневризма натежа много в посока на интервенционалната неврорадиология. И аз съм много горд и щастлив, че професор Бендорф, с когото се познаваме от много много години, който в момента работи в Хюстън, в Тексас, се съгласи да дойде с мен. Тъй че разчитам на едно сериозно развитие.
- Ще спомена само две думи и читателите ни ще изострят вниманието си - дискова херния. Казахте, че почти няма човек над 40 години без такава болежка. Как пациентът трябва да подходи към дисковата херния, ако лекаря му каже “не си за операция“, или ако му каже „лягай под ножа”?
- Дисковата херния е дегенеративно заболяване на гръбнака, т.е. свързано с възрастта. В Германия се оперират годишно 100 000 човека от дискова херния. Като имаме предвид, че 5% от тях получават рецидиви, независимо къде и от кого са оперирани, може да си представите с течение на времето каква лавина става и колко пациенти излизат от тази ситуация с хроничен болков синдром. От 100 пациента с дискова херния, доказана дискова херния, симптоматична дискова херния, 80 се разминават без операция.
На операция подлежат останалите 20%, и то когато болковият синдром не може да се овладее с консервативна терапия. Ако консервативната терапия - гимнастиката, физиотерапията, медикаментозната терапия е неуспешна. Или имат някакъв неврологичен дефицит, който заплашва при неадекватно лечение да остане завинаги - парези, сетивни нарушения. Тъй че дисковата херния е от неврохирургичните заболявания, поради честотата си, която най-често се оказва на кантара.
И границата между решението за и против оперативно лечение е много субективна. Зависи и от пациента, и от неврохирурга. Има и психологически аспекти, защото всяка гръбначно заболяване с продължителност на болката се отразява и на психиката. На практика след две години и оперирани, и неоперирани пациенти се намират на едно ниво. Въпросът е може ли човек от тези 20% да чака две години? Ако болката е силно изразена, ако има неврологична симптоматика, той подлежи на оперативно лечение.
- А може ли онези 80%, които все пак си ги боли, по някакъв начин да преодолеят болката с адекватно решение?
- Разбира се. Консервативната терапия днес е комплексна, включва физиотерапия, която е основата на всичко, медикаментозно лечение, иглотерапия... целият пакет, който е задължителен. Разбира се, понеже не е разрез с нож, трае малко повече. Да речем, една от индикациите за провеждане на оперативно лечение на дискова херния е, когато консервативната терапия при изразен болков синдром, е неуспешна за две седмици.
Т.е. ако за две седмица не се случва нищо, пациентът продължава да си го боли жестоко, както боли зъб, защото това е нервна болка. Когато човек го боли зъб, отива на спешния кабинет, а не прави консервативна терапия. Тъй че при неуспех на тези две седмици, тогава вече наистина трябва да се помисли за оперативно лечение. Като оставим вече безспорни случаи, в които има някакъв неврологичен дефицит с нарушение на тазовите резервоари с ходенето по малка и голяма нужда, там е нужна спешна операция.
- Трябва ли пациентът да дойде с цялата документация или да каже: докторе, зверски ме боли кръстът?
- Дисковата херния за нас като неврохирурзи не е обикновената болка в кръста. Дисковата херния, говорим вече за врата, или за шийния или за лумбалния сегмент, е когато тази болка става коренчева, когато се излъчва в ръката, когато се излъчва в крака. Това, слава богу, е по-малкият процент.
Магдалена ГИГОВА
