Приблизително един милиард и триста милиона души по света страдат от мигрена, което нарежда заболяването сред най-често срещаните. Над половината от населението на планетата съобщава за повтарящо се главоболие и на практика всеки човек е изпитвал такова страдание в даден момент от живота си. Жените са почти два пъти по-засегнати, отколкото мъжете. Проф. д-р Силвия Чернинкова разяснява спецификата на това състояние, какво го предизвиква и дава препоръки как да действаме, когато ни заболи глава.
Визитка♦ Проф. д-р Силвия Чернинкова, д.м.н. завършва Висш медицински институт - София с отличен успех. Има две клинични специалности - неврология и офталмология, както и лиценз по невроофталмология. Специализирала е в Германия и Великобритания. Понастоящем е професор в Катедра по неврология към Медицински университет - София и завежда Отделение по имуновъзпалителни заболявания на периферната нервна система, невродегенеративни заболявания и епилепсия в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска”. Проф. Чернинкова има над 250 научни труда, oт които и публикации в най-авторитетните чуждестранни медицински издания. Носител е на наградата за високи постижения в медицинската наука и преподаване с награда на Медицински факултет, МУ-София “Проф. Константин Чилов”. През 2019 г. е отличена с медицински Оскар и грамота за висок професионализъм и значими постижения в областта на невронауките. |
- Проф. Чернинкова, какво заболяване е мигрената и по какво се различава от „обикновеното” главоболие?
- Главоболието е чест симптом, поради който пациентът търси помощ от лекаря. Всяка банална вирусна инфекция може да протече с главоболие, например. Но при вирусите главоболието, наред с другите симптоми, е бързо преходно. Oт друга страна, редица тежки неврологични заболявания, като тумори на централната нервна система, съдови заболявания, възпалителни заболявания на централната нервна система и др. могат да се проявяват или дори да дебютират с главоболие. От голямо значение е да се установи дали едно главоболие е първично, т.е. без органичен субстрат на увреда на централната нервна система, или вторично – резултат на увреда на централната нервна система. Затова при всяко ново появило се главоболие е препоръчително да се проведе невроизобразяване – СТ/МРТ на главен мозък, за да се изключат други причинни фактори. Мигрената е едно от честите първични главоболия, т.е. главоболие без органичен субстрат на увреда на централната нервна система.
- Как се поставя точна диагноза мигрена днес – какви стъпки трябва да премине пациентът?
- За поставяне на диагнозата мигрена от значение е преди всичко изчерпателната анамнеза. Лекарят невролог трябва да прецени, дали главоболието при дадения пациент отговаря на общоприетите критерии на Международното дружество по главоболие, които са задължителни за поставяне на тази диагноза. Мигрената е второто по честота първично главоболие, след тензионното. Характеризира се с пристъпно умерено до силно главоболие, много често с пулсиращ характер, засилващо се при физическа активност, съпроводено от фотофобия, фонофобия, гадене, най-често, но не винаги се обхваща едната половина на главата – дясна или лява. Може при по-малка част от болните главоболието да обхване цялата глава, т.е. да протече двустранно.
Продължителността на главоболния пристъп е от порядъка на 4 до 72 часа ако не се вземе медикамент, който да повлияе болката. При около 25% от мигренно болните се наблюдава т.нар. аура – период на зрителни, сетивни и, по-рядко, други симптоми, предшестващи главоболието.
Аурата е с времетраене най-често около 20-30 минути и не повече от 60 минути, след която започва главоболието.
Най-чести са зрителните симптоми при аурата от типа на т.нар. "сцинтилиращи скотоми" (слепи петна с ярки, блестящи ондулирани или зъбчати краища, трепкащи, обхващащи зрителното поле на двете очи, често с хомонимно хемианопсичен характер, т.е. проявяващи се в десни или леви половини на зрителните полета на двете очи едновременно). По-редки са сетивните симптоми при аурата – изтръпвания, мравучкания (парестезии), обхващащи ръката, лицето, езика и т.н., също с транзиторен характер, непосредствено предшестващи главоболния пристъп.
Още по-рядко аурата може да се прояви с преходна двигателна слабост, афазия, сънливост и др. Независимо от типа на аурата, характерно е, че тя е транзиторна и предшества непосредствено фазата на главоболието. Традиционен диагностичен тест, който е лесно приложим в практиката, е тестът с една таблетка нитроглицерин, поставена под езика. При всички здрави хора и при мигренно болните следва краткотрайно главоболие веднага след инсталацията на нитроглицерина. Само при мигренно болните няколко часа по-късно настъпва типичен мигренен пристъп. Също важно правило е, че при всяко главоболие, ново появило се или с променена характеристика, е задължително да се проведе невроизобразяване – МРТ на главен мозък, за да не се пропусне друго заболяване на централната нервна система, извън първичните главоболия и, в частност, мигрената.
- Кои са най-уязвими към развитието на мигрена?
- Жените най-често страдат от мигрена – 18% от популацията от женски пол са с мигрена. Мъжете страдат три пъти по-рядко от мигрена в сравнение с жените – около 6% от популацията от мъжки пол имат мигрена.
Мигрената е заболяване на младата възраст, обикновено дебютът е под 20-годишна възраст, но може да се отключи и в зряла или детска възраст. Провокиращи, отключващи фактори за възникване на мигренния пристъп се наблюдават при голяма част от болните – това са стресът, физическа преумора, някои храни, алкохолът, кафето, недоспиване, менструацията при жените и др. Голямо значение има и генетичната предиспозиция. Често в една фамилия и дъщерята, и майката, страдат от мигрена. При голяма част от болните жени мигрената отслабва, като тежест и честота или дори изчезва с настъпване на менопаузата
- Какви патологични процеси протичат в организма при развитието на това заболяване?
- Патогенетично е налице активация и дисфункция на тригемино-васкуларната система при мигренно болния. Аурата е свързана с възникване на вълна на корова депресия и транзиторно намаляване на мозъчния кръвоток в посока от окципитална към фронтална кора, което води до активиране на тригеминалните нервни влакна и ядра. Активиране на тригемино-васкуларната система генерира болката. Невротрансмитери, като серотонинът и други имат директно участие в патогенезата на болката.
- Може ли новите образни методи да предскажат тежестта или честотата на пристъпите, колко тежко ще протече заболяването?
- Няма как методите на невроизобразяване да предскажат тежестта или честотата на пристъпите или колко тежко ще протече заболяването. Най-важна в случая е клиничната оценка на лекаря-невролог, снемане на подробна анамнеза, попълване на въпросници от страна на пациента за по-пълно ориентиране на лекаря относно честота на пристъпите,тригериращи фактори, характеристика на пристъпа, наличие или не на аура и т.н.
- Какво представлява инжекционната терапия с CGRP-антитела – как действа и на кого се препоръчва? Прилага ли се и в България? Какви нови модификации или поколения на тези лекарства се разработват?
- Съвременни, иновативни и ефикасни препарати за профилактиране на мигренните пристъпи, които са с по-голяма честота, са моноклоналните антитела, подтискащи освобождаването на CGRP (calcitonin gene-related peptide) от тригеминалните нервни влакна. Някои от тях са в инжекционна форма, а други в таблетъчна форма. Те навлизат вече широко в практиката у нас. Разработват се и нови форми, с по-голяма ефективност, които също стават достъпни за българските пациенти. Известно ограничение за широката им употреба е малко по-високата цена.
- Колко бързо се усеща ефектът от такава терапия и колко дълго продължава?
- Ефектът на тези медикаменти е профилактиране, т.е. намаляване честотата и тежестта на мигренните пристъпи, като този ефект може да продължи месеци. Все пак това е индивидуално при всеки отделен болен.
- Има ли рискове или странични ефекти, за които пациентите трябва да знаят?
- Относително по-честите странични ефекти при прилагане на моноклонални антитела, подтискащи освобождаването на CGRP (calcitonin gene-related peptide) са: гадене, диария или запек, болки в гърба, реакция на мястото на инжектиране при инжекционните форми, ставни болки. По-сериозните, но много по-редки странични ефекти са артериална хипертония, анафилактичен шок и тежки алергични реакции (при единични случаи докладвани), също при възрастни пациенти със системни съдови заболявания известно нарастване на риска от инсулт/ инфаркт, като са необходими допълнителни доказателствани данни в тази посока.
- Какви са новите тенденции в не медикаментозните подходи?
- От съществено значение е хигиенният и хранителен режим при мигренно болните.
Те трябва да избягват стреса, тежките физически натоварвания, определени храни, алкохол които провокират пристъпа им. Но, по правило, всеки болен с мигрена трябва да води напълно нормален живот.
- Има ли начини пациентите сами да разпознават и намаляват тригерите за мигренозни пристъпи?
- При повечето мигренно болни има фактор (тригер), отключващ пристъпа – например, алкохолът, кофеинът, някои видове храни, физическата преумора, психо-емоционалният стрес и др. Така че всеки болен, в зависимост от провокиращия фактор, трябва да се стреми да го избягва в ежедневието си.
- Виждате ли светлина в тунела – ще можем ли скоро да контролираме мигрената напълно?
- Абсолютно съм убедена, че с новите терапевтични стратегии за профилактика на мигренните пристъпи ще се постига все по-голям контрол на мигрената и тя няма да нарушава ритъма и начина на живот при мигренно болните.
- Ако мигрената имаше „ахилесова пета“, къде бихте я търсили – в начина на хранене, в съня, в стреса?
- Най-вече в избягване на стреса – не само ексцесивният, епизодичен стрес, но и ежедневният, хроничен психо-емоционален стрес, който за съжаление присъства в съвременния живот. Стресът има отношение и към много други тежки заболявания – например, сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите, които също са с висока честота у нас.
- Кои международни клинични проучвания в момента следите с най-голям интерес?
- Най-вече проучванията за нови терапии, с по-голяма ефективност, по-малко странични ефекти и да се надяваме, с по-достъпна цена.
- Досега говорихме за мигрената, но главоболието сякаш напоследък засяга по-често и повече хора – промяна във времето, атмосферното налягане, магнитни бури и т.н. С какво е свързана появата му?
- Освен мигрената има и други видове първични главоболия т.е. главоболия без органичен субстрат на увреда на централната нервна система. Например, такова главоболие е тензионното, което е най-честото първично главоболие. При него също съществено значение за появата му има стресът. Така че желателно е избягване на стреса в ежедневието, при необходимост и прибягване до помощ от психотерапевт.
- Употребата на нестероидните противовъзпалителни лекарства и болкоуспокояващи при чести такива пристъпи крие ли рискове?
- Употребата на нестероидни противовъзпалителни лекарства и болкоуспокояващи медикаменти понякога е наложителна, но е важно да се знаят от пациентите и страничните ефекти от прилагането им, най-вече риска от гастро-интестинално кървене. Те трябва да се прилагат за кратък период от време, независимо дали в инжекционна или таблетна форма.
Правило в неврологичната практика е употребата на нестероидни противовъзпалителни препарати при ежедневно прилагане да не продължава повече от 10 дни.
Милена ВАСИЛЕВА
