Коксартрозата се превръща във все по-често срещано състояние в практиката на ортопедите. Това е процес, който обикновено е естествен, и е свързан с износване, изтриване на хрущялите на ставата. Така се стига до възпалението й и до невъзможността й да функционира правилно.
Какви са съвременните методи за ендопротезиране, възстановяване след операция и бъдещето на ортопедичните интервенции - от проф. д-р Васил Яблански.
Визитка♦ Проф. д-р Васил Яблански е началник на Клиниката по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Има тясна специализация в областта на ендопротезирането. Преминал е квалификационни курсове в Германия, Австрия, Япония, Франция, Швеция, Испания, Турция, Израел и в хирургичното отделение на университетската болница Duke в Северна Каролина, САЩ. Има публикации в научни списания в България и чужбина, написал е монографии и учебници. Участва като лектор в международни курсове за обучение на лекари. Членува в Българската ортопедична и травматологична асоциация, Европейската федерация по ортопедия и травматология, Американската академия на ортопедичните хирурзи и Обществото за проучване на сколиозата. С работата си има съществени приноси за развитието на хирургичната техника при ендопротезиране на стави и лечение на деца с гръбначни деформации. |
- Проф. Яблански, какво се случва, когато ни сменят тазобедрена става?
- На най-достъпен език, в общи линии имаме една повредена става, тазобедрена в случая. Ако погледнем на това като на един механичен детайл от тялото на човек, трябва да достигнем до нея и да я заменим с изкуствена, тъй като тя вече е непоправимо повредена. Това е основната причина за тази операция. На достъпен език какво правим? Избираме най-подходящия път, по който да достигнем до тази става, тъй като тя е вътре в тялото и трябва да преминем покрай мускули, сухожилия, съдове, нерви и други структури.
Изрязваме, най-общо казано, изтритите, износените и повредените части на ставата и имплантираме нови, които закрепваме доста надеждно към костта на пациента.
И оттам нататък вече движението в областта на тази става зависи изцяло от едни механични части, което естествено решава проблема с болката, с ограничението на движението и с други проблеми, които би могъл да има един пациент с подобно заболяване.
- Как хората да стигат до тази операция и защо това вече не е последен шанс, а често първи избор?
- Обикновено причината е естественият процес на износване на ставата, тъй като принципът тук е: нося и износвам.
Почти като една механична част – с годините тя се износва, изтрива и поврежда. И ако в миналото това не е било чак толкова голям проблем, в наши дни е доста значим, тъй като знаете, че продължителността на човешкия живот през десетилетията нараства все повече и повече, а това води до увеличаване на пациентите в така наречена трета възраст.
Съответно това заболяване – коксартрозата или артрозата, остеортритът на тазобедрената става, е все по-често срещано в практиката ни.
Други причини за тази операция са различните заболявания, които може да има една става, но вече не на принципа нося - износвам. Свързани са с определена патология, с някакво заболяване, настъпило в ставата. Най-често срещаното от тези заболявания бих определил асептичната остеонекроза на бедрената глава или по-просто казано – нарушенията в кръвоснабдяването на главата на бедрената кост
Все по-често забелязваме това заболяване и сред по-млади хора, тъй като, макар и причините за появяването му все още да не са съвсем ясни, една от възможните е използването на кортикостероидни средства.
А знаете, че покрай COVID-пандемията това беше една от първите линии на лечение и сега носим последствията от това. На трето място бих посочил състоянията в тазобедрената става, които са свързани с някое вродено заболяване, като например дисплазия на тазобедрената става.
Знаете, бебетата минават през специален скрининг, за да бъде определено дали имат такъв проблем или не. А децата с дисплазия на тазобедрената става развиват артроза или заболяване на тазобедрената става в по-ранни години.
- Как се променя ортопедията, за да звучи смяната на тазобедрената става като рутинна, а не като „голяма операция“, както е било доскоро?
- При тази операция, в най-общи линии, имаме прогрес в две направления. Първото е от хирургична гледна точка. В годините достъпите до тази става се развиха значително – чисто като хирургична техника и възможност на хирургичните екипи. Това допринася много за по-лесното и по-бързото преминаване при тази операция.
Тук само ще направя контраст с миналото – когато бях млад лекар и започвах да работя, тези операции се извършваха само в неголям брой центрове от големи екипи хирурзи – 4, а понякога и 5 души.
Бяха съпроводени от голяма кръвозагуба, с големи хирургични разрези, дори от днешна гледна точка бих казал огромни разрези. И това беше една тежка хирургия.
С годините в това направление стигнахме дотам, че една такава операция вече се извършва по стандарти от екип от 3-ма души дори при възможност – и от по-малко. Разрезите са с размер 7-8 см, което е минимумът, за да може да бъде извадена дори старата става на пациента, за да бъде подменена.
Другото направление е прогресията в индустрията, в самото създаване и усъвършенстването на имплантите, които използваме. В миналото бяха големи, с много оскъден инструментариум, който ползвахме за имплантирането им.
Използваха се материали, които не бяха най-подходящи може би за подобни импланти. В годините прогресията в технологията и в техническите параметри на имплантите до голяма степен направи тази операция да стане лесна, рутинна и бърза, а ние я прилагаме ежедневно в практиката си.
Проф. д-р Васил Яблански
- Възможно ли е при целия този напредък в ендопротезирането новата става да се почувства като собствена или усещането винаги ще е различно?
- Възможно е и това е целта – новата става да бъде почувствана като собствена. Естествено, това не се случва изведнъж. Пациентите в началото винаги са загрижени и по-чувствителни, тъй като знаят, че имат нещо чуждо в тях.
Има го и притеснението дали всичко е наред със ставата... В този случай винаги давам следния пример на пациента: усещането е подобно на това, когато човек отиде на зъболекар и му бъде поставена коронка на някой от зъбите. През първите няколко седмици усещането е за нещо изключително чуждо, което е в устата.
Но ако след месец попитате такъв пациент, на кой зъб ти беше коронката, няма да може да го установи. Подобен е случаят и с имплантите за стави – в началото има някакво усещане, че това е нещо като чужда част от тялото на човека, но в рамките на месец, месец и половина вече е толкова добре възприето, че това усещане изчезва.
- Българските импланти срещу световния стандарт, има ли разлика, за която пациентите трябва да знаят?
- Ако под български имплант имате предвид такива, които са произведени в България, те са изключително ограничен брой. Бих ги определил по-скоро като не толкова популярни.
В моята практика не използвам български импланти не защото са български, не защото нямам доверие на българските производители или други такива причини, а по-скоро защото те някак си във времето не преминаха през такова бурно развитие, както се случи при водещите световни производители.
Така че според мен те са несравними и в моята практика основно използвам импланти, които са произведени от някои от водещите световни фармацевтични компании.
От една страна, това е гаранция за качество, а от друга – съществуването на подобни компании и напред в годините дава спокойствие и сигурност, тъй като понякога може да ни се наложи да имаме нужда от подмяна на някоя част от този имплант и трябва да знаем, че можем да разчитаме на този производител да бъде представен на медицинския пазар, било то след 5, 10, 15, 20, 30 и дори повече години.
- Какво казва статистиката, но най-вече богатата ви практика - колко години издържат съвременните стави?
- Ако в миналото една тазобедрена става преживяваше 10-15 години и дори ние, като лекари, така се „хвалихме”: „Ето този пациент съм го оперирал преди 15 години”, сега, благодарение на развитието на технологиите имплантите вече са с изключително по-съвременни материали. Тук бих цитирал керамични покрития на носещите повърхности, метали и структура на металите, която позволява много добро зарастване на костта към тях.
Ако погледнем статистиката, очакванията пред един съвременен имплант, който е с керамични покрития, е той да преживее дори над 30 години. Така че това е една доста добра продължителност на добруване на един вече поставен имплант, което според мен би трябвало да внесе и смелост сред пациентите да не търпят страданията, а да търсят начин да ги решат.
- Кои чуждестранни практики ви вдъхновяват и бихте искали да ги приложите и в България?
- Вдъхновяват ме практиките на ортопедите в САЩ, тъй като мога да кажа, че най-голям принос към кариерното ми развитие има моя специализация там преди повече от 25 години. Тя имаше най-голямо въздействие върху цялото ми възприятие за ортопедичната хирургия и за подхода при лечението на пациенти с подобни заболявания.
Но не бих подценявал и практиката на колегите ортопеди в западноевропейските държави, като това, естествено, е едно обобщено понятие. Както в България, така и в другите държави има добри клиники, но има и не чак толкова добри.
- Как си представяте тези операции след десетилетие? По-бързи, почти безболезнени или нещо друго?
- Аз лично си представям да ги няма. Искрено се надявам, че лечението на този вид патология ще претърпи развитие не само откъм хирургична гледна точка, но и в посока молекулярната биология, което да доведе до възможността за възстановяване на хрущялните и костните клетки, до заменяне всъщност на повредените части от една става с биологични такива, а не с механични.
Най-вероятно няма да може да бъде използвано при всички пациенти, но моята надежда е след 10 години чисто механичната подмяна на става с друга става да бъде заменено от прилагането на, да кажем така, медикамент или собствена тъкан на пациента, която ще може да се развие и да възстанови ставата му.
- Да, чудесно звучи! За стволовите клетки ли говорите?
- Имам предвид много други технологии. Появяват се и такива, които в момента дават възможност за отглеждане на собствен хрущял от пациента.
Например от един пациент могат да се вземат хрущялни клетки, да се изпратят в молекулярна лаборатория, където да бъдат отгледани, развити, моделирани и върнати за обратното им имплантиране, инжектиране или поставяне на мястото на увреждането.
Стволовите клетки са друга тема. Да, имаме надежда за развитие и в подобна посока, въпреки че там процесът е доста, как да кажа, условен.
Тъй като, споменавайки стволови клетки, в повече случаи имаме предвид ниско диференцирани клетки от самия пациент, които да бъдат обработени и активирани по специален начин, а след това – инжектирани в зоната на ставата.
- Ако трябва да убедите скептик с едно изречение защо днес тази операция е шанс, а не необходим компромис, какво бихте му казали?
- Аз бих определил тази операция по следния начин: това не е животозастрашаващо състояние, но води до страдания. Ние имаме, както казват на английски – lifetime, едни години живот, които са пред нас. И според мен най-добрият начин е да ги използваме, като си осигурим добро качество на живот.
Бих задал на един такъв скептик въпроса: необходимо ли е да загубим например 5 или повече години в куцане, страдания, ограничаване от спорт и от дейности, които ни носят удоволствие или са необходимост в ежедневието ни поради страх или поради нерешителност? Естествено, че отговорът ще е не.
По-добре е човек да вземе мерки и да положи някакви усилия, за да си осигури не само дълъг, но и качествен живот.
Милена ВАСИЛЕВА
