Има заболявания, които могат да се развиват почти незабележимо, докато първите сериозни признаци се появят едва когато процесът вече е напреднал. Глиобластомът е сред тях – изключително агресивен злокачествен мозъчен тумор, който расте бързо и остава едно от големите предизвикателства пред съвременната медицина.
Глиобластомът се свързва с клетки от групата на астроцитите, които имат важна поддържаща функция в нервната система. Тъй като принадлежи към туморите, произхождащи от глиални клетки, заболяването е част от по-широката група на глиомите.
Сред тях глиобластомът е най-агресивната форма. Той е и най-често срещаният злокачествен първичен мозъчен тумор при възрастни и съставлява приблизително половината от злокачествените мозъчни тумори при възрастното население.
Глиобластомът е тумор от степен 4
Глиобластомът се класифицира като глиом от степен 4 – най-високата степен на злокачественост при тази група тумори.
При мозъчните тумори е важно да се прави разлика между „степен“ и „стадий“. Когато се говори за глиобластом, правилното определение е степен 4, което отразява агресивното му биологично поведение и бързия растеж.
Туморът може да прониква в околната мозъчна тъкан, което прави пълното му хирургично отстраняване изключително трудно. Отделни туморни клетки могат да се разпространят между здравите клетки, така че границата между болната и незасегнатата тъкан невинаги е ясно очертана.
С нарастването си образуванието може както да притиска околните мозъчни структури, така и да прониква в тях и да уврежда нормално функционираща тъкан.
Глиобластомът често се среща със съкращението GBM, а по-старото наименование „глиобластом мултиформе“ се отнася до същото заболяване.
Симптомите зависят от засегнатата част на мозъка
Няма един-единствен симптом, който да е характерен само за глиобластома. Оплакванията зависят от мястото, където се развива туморът, неговите размери, скоростта на растеж и функциите на засегнатата мозъчна област.
Сред възможните признаци са:
- чести или постепенно влошаващи се главоболия, особено сутрин;
- болка в главата, която се усилва при легнало положение;
- гадене и повръщане;
- проблеми с паметта и концентрацията;
- объркване и затруднено вземане на решения;
- промени в личността и поведението;
- раздразнителност и резки промени в настроението;
- нарушения на зрението, включително замъглено или двойно виждане;
- промени в слуха или шум в ушите;
- изтръпване или намалено усещане за допир;
- промени в обонянието или вкуса;
- трудности при намирането на думи или разбирането на речта;
- неясен или затруднен говор;
- проблеми с равновесието и координацията;
- слабост на лицето, ръката или крака, особено от едната страна на тялото;
- затруднено преглъщане;
- епилептичен припадък, появил се за първи път при човек без предишна история на припадъци;
- силна умора и необичайна сънливост;
- периоди на понижена бдителност.
Тези симптоми не означават автоматично наличие на глиобластом. Много от тях могат да бъдат причинени от далеч по-често срещани заболявания и състояния. Новопоявили се, необичайни или бързо влошаващи се неврологични оплаквания обаче не бива да бъдат пренебрегвани и изискват медицинска оценка.
Особено тревожни са внезапната слабост на едната половина на тялото, нарушенията в говора, новопоявилите се припадъци, рязката промяна в съзнанието или силното и необичайно главоболие.
Софи Кинсела описва как започнали нейните симптоми
Британската писателка Софи Кинсела, известна с поредицата „Шопахолик“, беше диагностицирана с глиобластом в края на 2022 г. Тя почина на 10 декември 2025 г. на 55-годишна възраст след битката си с мозъчния тумор.
Преди смъртта си Кинсела разказа подробно как за първи път е разбрала, че нещо с нея не е наред.
„През ноември 2022 г. за първи път осъзнах, че нещо не е наред. Започнах да се накланям на една страна и постепенно загубих подвижност от лявата си страна. Започнах също да получавам серия от силни главоболия и да се обърквам“, разказва тя пред The National Brain Appeal.
Състоянието ѝ се влошило изключително бързо. По думите ѝ при тръгването от Дорсет все още успяла сама да влезе в автомобила, но когато пристигнала в Лондон за изследване с ядрено-магнитен резонанс, вече имала нужда от инвалидна количка.
Историята ѝ показва колко различни могат да бъдат първите прояви на заболяването – от главоболие и объркване до нарушения в движенията на едната половина на тялото.
Защо се появява глиобластомът
В преобладаващата част от случаите лекарите не могат да посочат точната причина за развитието на глиобластом.
Заболяването възниква вследствие на промени в генетичния материал на клетките. Тези изменения нарушават нормалните механизми, които контролират кога една клетка трябва да расте, да се дели и да загине.
Променените клетки могат да започнат да се размножават прекалено бързо и да продължат да живеят, когато нормалните клетки вече би трябвало да загинат. Постепенно броят им се увеличава и се образува тумор.
Когато нараства, той може да притиска близките структури в мозъка, но при глиобластома особено сериозен проблем е способността на туморните клетки да проникват в околната здрава тъкан.
Въпреки че става дума за генетични промени в самите клетки, това не означава непременно наследствено заболяване.
Повечето глиобластоми не се предават в семейството, а наследствените случаи са редки.
Кои хора са изложени на по-висок риск
Глиобластомът може да се появи във всяка възраст, но се среща значително по-често при по-възрастни хора.
Един от доказаните рискови фактори е предишното излагане на йонизиращо лъчение, включително лъчетерапия, която в миналото е била прилагана за лечение на друго онкологично заболяване.
Определени редки наследствени синдроми също могат да бъдат свързани с по-висок риск от мозъчни тумори. Сред тях са синдромът на Ли-Фраумени и синдромът на Линч.
Статистически глиобластомът се диагностицира по-често при мъжете.
Въпреки известните рискови фактори, при огромна част от пациентите няма конкретно обяснение защо заболяването се е появило.
Усложненията могат да бъдат тежки
Поради мястото, на което възниква, и агресивния си растеж глиобластомът може да доведе до сериозни неврологични усложнения.
Едно от тях са епилептичните припадъци. При някои пациенти първият припадък в живота им може да бъде сред симптомите, които водят до откриване на мозъчния тумор.
Възможно е да се развие и мозъчен оток, който допълнително повишава налягането в черепа и може да причини главоболие, гадене, повръщане и промени в състоянието на съзнанието.
Според засегнатата зона могат да настъпят нарушения на паметта, вниманието, способността за планиране и поведението. Туморът може да повлияе също на говора, зрението, двигателните способности и координацията.
В определени случаи образуванието може да наруши нормалното движение на цереброспиналната течност и да доведе до натрупването ѝ и повишено налягане в мозъка.
Една от най-сериозните особености на глиобластома е високият риск заболяването да се появи отново дори след проведено лечение.
Именно затова пациентите се нуждаят от редовно проследяване и образни изследвания след терапията.
Лечението обикновено съчетава няколко метода
Терапията се определя индивидуално според местоположението и големината на тумора, неговите молекулярни характеристики, възрастта и общото здравословно състояние на пациента.
Основните подходи са хирургично лечение, лъчетерапия и химиотерапия, които най-често се използват в комбинация.
Когато операцията е възможна, неврохирургът се стреми да отстрани максимално голяма част от тумора, без да бъдат увредени критично важни мозъчни функции.
Заради способността на глиобластома да прониква между здравите клетки обаче пълното премахване на всички туморни клетки обикновено не е възможно само чрез операция.
След хирургичното лечение стандартният подход при много пациенти включва лъчетерапия в комбинация с химиотерапия с темозоломид, последвана от допълнителни цикли на лекарството. Именно комбинацията от операция, облъчване и химиотерапия остава основата на лечението при новодиагностициран глиобластом.
Когато операцията не може да бъде извършена безопасно заради местоположението или разпространението на тумора, лекарите могат да препоръчат други терапевтични стратегии.
При определени пациенти се използва и терапия с тумор-третиращи електрически полета, както и таргетни лекарства. При рецидив на заболяването възможностите се определят според конкретното състояние и предходното лечение.
Имунотерапията и новите подходи продължават да се изследват
Въпреки напредъка в неврохирургията, образната диагностика, лъчетерапията и лекарственото лечение, глиобластомът все още няма терапия, която надеждно да води до окончателно излекуване.
Съществуващите методи могат да забавят развитието на заболяването, да ограничат част от симптомите, да удължат преживяемостта и да подобрят качеството на живот.
Продължават интензивни изследвания върху нови стратегии – таргетни терапии, имунотерапия, ваксини срещу туморни клетки, клетъчни терапии и различни комбинации от съществуващи лекарства.
Някои експериментални подходи, сред които CAR-T клетъчната терапия, се проучват в клинични изпитвания, но все още не са част от стандартното лечение на глиобластома.
Клиничните изпитвания са особено важни при това заболяване, тъй като позволяват да бъдат оценени терапии, които потенциално могат да атакуват тумора по нов начин.
Може ли глиобластомът да бъде предотвратен
Към момента няма доказан начин, чрез който човек надеждно да предотврати появата на глиобластом.
Повечето случаи възникват без установима причина, а досегашните изследвания не показват, че определена диета, физическа активност или друга промяна в начина на живот може значително да намали риска.
Избягването на ненужно излагане на йонизиращо лъчение е разумна предпазна мярка, макар че този вид радиация не е нещо, на което повечето хора са значително изложени в ежедневието.
Това прави глиобластома един от най-сложните проблеми на съвременната невроонкология. Туморът възниква в един от най-чувствителните и сложно организирани органи в човешкото тяло и въпреки огромния напредък на медицината остава трудно за контролиране заболяване.
Всяко ново откритие за молекулярните механизми и биологията на глиобластома обаче дава възможност за разработването на по-прецизни терапии.
Докато учените продължават да търсят по-ефективни начини за атакуване на туморните клетки, за пациентите от ключово значение остават навременната диагностика, индивидуално подбраното лечение и редовното медицинско проследяване.
При появата на нови, необясними или бързо влошаващи се неврологични симптоми консултацията с лекар не бива да се отлага.
