Много хора не са наясно какво се крие зад понятията пребиотици и пробиотици. Често се бъркат и имената на тези ценни помощници в борбата за добро здраве. Ето какво казват медиците и какви са основните им съвети за това как да си ги набавим по най-оптималния начин.
Човешкият стомашно-чревен тракт е дом на приблизително 100 трилиона микроорганизми (добри бактерии). Тези микроорганизми съставляват така наречения чревен микробиом. Тези добри бактерии се борят с лошите бактерии, за да поддържат чревния ни тракт здрав. Пробиотици се грижат за храносмилането. Те са живи организми, които са известни и като микроби - бактерии и дрожди.
Основната им роля е да подпомагат храносмилането и да подобряват цялостното здраве. Помагат за укрепване на чревната бариера, подпомагат усвояването на хранителните вещества и се борят срещу по-малко полезните или вредни микроби.
Изследванията показват, че пробиотиците могат да лекуват и дори да предотвратяват състояния като инфекции на стомашно-чревния тракт, синдром на раздразнените черва, лактозна непоносимост, алергии, кистозна фиброза, урогенитални инфекции, диария, висок холестерол, екзема и някои видове рак. Пробиотиците поддържат и здравето на зъбите като предотвратяват развитието на кариес.
Те действат и срещу пародонтоза, и срещу лош дъх. Освен подпомагането на храносмилането друга съществена роля на пробиотиците е насърчаването на здрава имунна система и предотвратяването на хронични заболявания.
Ето и примери за продукти, съдържащи естествени пробиотици: ферментирали храни, кисело мляко, много сирена, мариновани зеленчуци, ябълков оцет, ферментирали чайове и кисело зеле. И още нещо любопитно - пробиотиците се хранят с пребиотици. Тези микроорганизми допринасят за протичането на различни процеси, включително създаване на клетъчна енергия, имунна функция, хормонална регулация, противовъзпалителни реакции и движението в червата.
Изследванията показват, че високата консумация на пребиотици засилва имунната система помага за регулиране на нивата на кръвната захар, възможно е да намали риска от колоректален рак и да увеличи усвояването на калция. Когато добрите бактерии (пробиотици) се хранят с изобилие от здравословна храна (пребиотици), телата ни са по-здрави. Пребиотиците се намират в храни, които съдържат диетични фибри, които тялото не усвоява напълно. Това са устойчиви нишестета - форма на въглехидрат, която не се усвоява напълно в тънките черва.
Вместо това ферментира в дебелото черво. Най-често срещаните пребиотици са инулин, олигозахариди и пектин. Изследователите предлагат постепенно да въвеждате тези храни в диетата си. Добавянето на много нови храни, съдържащи пребиотици и пробиотици, може да доведе до газове, подуване на корема и чревен дискомфорт.
Лора ВАЛЕНТИНОВА
