Известно време преди началото на експеримента на участниците били показани снимки. Междувременно, по време на самия експеримент, им били показвани други снимки и картинки. След това учените поискали от тях да си спомнят какво са видели на първите снимки.
Различията в спомена на младите и възрастните се появили, когато учените започнали да ги питат дали са сигурни в това, коeто си спомнят. Тогава възрастните хора ставали несигурни и често променяли разказа си.
Анализът на енцефалограмите показал, че при възрастните хора мозъкът се нуждае от много повече време, за да възстанови видените изображения. Причината е, че несъществени и дребни подробности изпъкват прекалено в подсъзнанието на старите хора, „препълват” го и ги карат да се съмняват дали запомнените от тях детайли наистина са важни.
При младите хора мозъкът не запомня несъществената информация и това ги облекчава в отсяването на важните факти от ненужните детайли, оставяйки паметта им относително „чиста”.
„Замърсената” памет на възрастните хора, казват учените, може да обясни тяхната по-голяма доверчивост и уязвимост за манипулация на мнението им.
Източник Блиц