Годишната среща на “Меланом Пациентска Общност в България” събра пациенти и специалисти в общ разговор за съвременната медицина, реалния живот след диагнозата и новите възможности за лечение на рака на кожата. За кожните карциноми разговаряме с хирурга онколог доц. д-р Ива Гаврилова.
Визитка♦ Доц. Ива Гаврилова е онкохирург с над 20 години опит в оперативното лечение на меланом и други злокачествени кожни тумори. Фокус на нейната работа е онкологията, онкодерматологията и реконструктивната хирургия. След дипломирането си през 2005 г. постъпва на работа в Клиниката по онкодерматология към Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София, където практикува и до днес. Тя е съучредител, член на УС и секретар на Българската асоциация по дерматоонкология, чиято мисия е да подобрява стандартите за диагностика и лечение на кожни неоплазми. Автор е на монографията „Редки злокачествени кожни тумори – съвременни клинико-диагностични възможности и лечение в ранен стадий“. Участва в научни колективи, написали учебници за диагностика, оперативно и системно лечение на злокачествени кожни тумори. Главен редактор е на първото специализирано списание „Дерматоонкология“. |
- Доц. Гаврилова, какви заболявания са кожните карциноми?
- Рак на кожата не е само меланомът, а има и други представители. Това са кожните карциноми. Те се срещат много по-често и са много по-безобидни, с по-благоприятна прогноза. На практика това са гранични тумори, но все пак трябва да им се обръща внимание.
В началото изглеждат като незаздравяващи рани, които не болят и не сърбят. Затова обикновено се игнорират от пациентите. Но след няколко месеца те се усещат, че имат този проблем от доста време.
- Кои са видовете кожни карциноми?
- Представител на кожните карциноми е плоскоклетъчният карцином, наричан още спиноцелуларен (който е доста рядък рак на кожата). Различието му с меланома е, че произхожда от различна структура на кожата.
Меланомът произхожда от пигментната част на кожата и съответно изглежда по съвършено различен начин. Съществуват редки форми на кожните карциноми. Те протичат агресивно. Те са 10% от кожните карциноми. Един от тях е базоцелуларният карцином, който е локално агресивен. Представлява дълбока язва с няколко вида разсейки
Именно заради това Европейската асоциация по дерматоонкология още през 2022 г. създаде специална класификация и през 2023 г. – специален алгоритъм как да третираме тези агресивни форми във II, III и IV стадий. Те се делят на трудни и лесни за лечение.
Може да са множествени и със всякакви форми на изява. Ето защо мултидисциплинарни екипи трябва да преценят кои форми на кожните карциноми спадат към агресивните и как точно да се лекуват.
- Какво е лечението на базоцелуларния карцином?
- Алгоритъмът за лечение на агресивните форми на базоцелуларен карцином включва лечение с така наречения хеджхог инхибитор, което е много ефективно. На английски hedgehog означава таралеж.
При базоцелуларния карцином хеджхог вътреклетъчният път е безконтролно активиран и води до абнормен растеж на туморните клетки. Хеджхог инхибиторът е препарат под формата на таблетки, който е добре познат от години и е в състояние да прекъсне тази порочна връзка, като действа много бързо – спира растежа на тумора и постига обратно развитие
Има случаи, при които на 24 седмица от лечението туморът е изчезнал напълно. Това е страхотно лечение, но то има и странични реакции, които понякога са много неприятни за пациентите – косопад, промяна на вкуса, мускулни крампи.
Когато пациентите са възрастни хора над 70 – 80-годишни, крампите сериозно влошават качеството им на живот. Друг недостатък на лечението е, че в процеса на контрол на тумора в един момент медикаментът спира да е ефективен и пациентът започва да развива друг вид кожен рак.
Доц. д-р Ива Гаврилова
- В тези случаи какво е решението?
- Ако пациентът има непоносимост към страничните реакции или кожният рак излиза извън контрол, прибягваме до имунотерапия. Новото от 2026 г. е, че Здравната каса вече реимбурсира имунотерапията за кожни карциноми. Имунотерапията представлява антитела, които блокират сигналният път, чрез който туморът се крие от имунната система, за да не го разпознае и атакува чрез Т-лимфоцитите (имунни клетки). Със същото лекарство лекуваме освен базоцелуларния, и плоскоклетъчния карцином. Плоскоклетъчният карцином е доста по-рядък и много по-рядко се срещат агресивните му форми, при които има лимфни разсейки.
В класификацията, дадена от Европейската асоциация по дерматоонкология, не се говори изобщо за размери на тумора, когато се избира лечение. А се говори за лесен или за труден за лечение, множествен, метастатичен. Затова не е толкова елементарно да се реши кой пациент как ще се лекува. Тук ролята на мултидисциплинарните екипи е изключително важна за определяне на лечението.
- Как се повлиява плоскоклетъчният карцином от имунотерапията?
- Когато в началото си е неподходящ за операция или за лъчетерапия, под действието на имунотерапията плоскоклетъчният карцином претърпява много бързо обратно развитие. Разбира се, това се отнася за пациентите, които отговарят на имунотерапия.
За жалост, около 30% от пациентите не дават добър отговор на имунотерапията. Но ние, онколозите, бързо се ориентираме, за да сменим лечението. Новото от тази година е, че можем да прилагаме тази терапия в по-ранните стадии. Регламентирана е реимбурсацията на имунотерапията от Здравната каса.
При пациент с високорисков тумор, който бива опериран и облъчен, но се предполага, че може да прави неприятни изненади в бъдеще, вече имаме възможност да му приложим имунотерапия за една година и съответно да подобрим хода на заболяването.
- Отговарят ли много възрастни пациенти на имунотерапията?
- Имаме често пациенти на гериатрична възраст – над 80 години. За съжаление, те се дискриминират и не се лекуват с имунотерапия. А всъщност агресивните форми на кожните карциноми са характерни за по-напредналата възраст, когато имунната система не работи добре.
Направени са изключително много проучвания, които популяризирам и сред моите колеги, че тази група пациенти не бива да се дискриминира, защото те нямат по-лош отговор на лечението с имунотерапия от по-младите пациенти. Възрастните нямат също по-лоши странични ефекти. Хората над 80 г. се влияят чудесно от имунотерапията и я понасят добре. Така че тези пациенти трябва да се лекуват.
Мара КАЛЧЕВА
