Хроничната болка е едно от най-сложните предизвикателства в съвременната неврология - тя не е просто симптом, а състояние, което може да промени начина ни на живот, работоспособността, дори характера ни. Според международните проучвания между 7 и 10% от населението страда от невропатна болка - стотици милиони хора в световен мащаб.
В Европа около 8% от хората имат симптоми на този тип болка. Приложени към България, тези данни означават, че между 400 000 и 500 000 души живеят с подобни оплаквания. Невропатната болка може да се появи на всяка възраст, но най-често се среща след 40-45-годишна възраст, като пикът е между 50 и 70 години. За съвременните подходи, ефективността им и защо болката вече не трябва да се приема като неизбежна част от живота, разговаряме с невролога д-р Анъл Хюсменов.
Визитка♦ Д-р Анъл Хюсменов завършва Медицинския университет в София през 2017 г. и придобива специалност „Нервни болести“. Има придобита магистърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт. Работи в МБАЛ Софиямед и МБАЛ Лозенец от 2018 до 2022 г. и е част от екипа специалисти на МЦ Лозенец. От 2020 г. преподава неврология на студенти, като хоноруван асистент към СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Български лекарски съюз и Българско дружество по неврология, с участие в многобройни национални конгреси и семинари по специалността. |
- Д-р Хюсменов, моля да обясните какво представлява „невропатната болка“ и по какво се различава от класическата възпалителна болка?
- Болката, която идва от нервите, често се свързва със засягане и възпаление на нервните коренчета, които излизат от гръбначния мозък и оформят периферните нерви. В такива случаи тя може да се усеща както в областта на гръбнака и гърба, така и да се разпространява по хода на крайниците. Невропатната болка също засяга периферната нервна система и се характеризира с това, че е хронична. Може да се говори за хронична невропатна болка, когато тя продължава повече от шест месеца. Причините могат да бъдат различни.
- В медицината се говори за „централна сенситизация“. Какво означава това за пациент, който живее с болка от години?
- Честите възпаления на периферни нерви и някои заболявания, които засягат периферната нервна система, могат да доведат до хронифициране на болките. Рецепторите, които възприемат усещането за болка се „износват“, стават по-чувствителни на дразнене и сигнализират централната нервна система за проблем. Затова и лечението на такава болка през последните години се осъществява с лекарства, предназначени за хронична невропатна болка – антиконвулсанти и антидепресанти, които влияят на централната нервна система, а не на острото възпаление.
- Кои фактори действат като директен физиологичен стимул на нервните коренчета?
- Можем да обособим две групи – външни и вътрешни. Към първата група разглеждаме околната среда, физическите натоварвания на пациентите в ежедневието и в работата.
Във втората група са анатомичните особености на гръбначния стълб и дегенеративните му промени, които настъпват с възрастта на пациентите. Наблюдаваме стеснени междупрешленни пространства, костни израстъци (така наречените шипове), дехидратирани дискове, дискови протрузии, хернии и др. състояния, които влияят директно върху нервните коренчета.
- Колко важна е ранната диференциална диагноза между радикулит, дискова херния и периферна невропатия?
- Радикулитът представлява възпаление на нервното коренче. Дисковата херния е нарушение в целостта на междупрешленния диск, което може да доведе до радикулит. Може да имаме радикулит със или без дискова херния и дискова херния със или без развил се радикулит. Провежда се ЕМГ – електромиография, изследване на периферната нервна система, което носи диагностична информация за функционирането на периферните нерви. Заедно със снемането на неврологичен статус, провеждането на образни и др. изследвания се оформя крайната диагноза.
Д-р Анъл Хюсменов
- В болницата прилагате различни интервенционални методи за контрол на болката. Какво представляват те?
- Интервенционалните методи са минимално инвазивни процедури, при които локално се третират възпаленията на нервното коренче с противовъзпалителни лекарства и аналгетици.
- Каква е разликата между диагностична и терапевтична блокада?
- Диагностичната блокада се провежда в по-малък интензитет и при добро повлияване или съответно недобро повлияване се прави оценка на състоянието за продължаваща терапия. Ако след процедурата болката намалее значително, това потвърждава, че именно в тази зона е причината за оплакванията.
Терапевтичната блокада цели по-продължително овладяване на болката и възпалението.
- Какво е невромодулация и как променя начина, по който мозъкът усеща болка?
- Невромодулацията е повлияване на мозъчната активност с нелекарствени и неинвазивни методи. Практикува се при различни видове психични и неврологични заболявания включително и болкови синдроми. Повлиява биохимичните и биоелектричните процеси, които се осъществяват в мозъка и по този механизъм цели да повлияе възприятията за болка.
- Радиофреквентната аблация звучи като „последна стъпка“. В кои случаи се използва?
- Радиофреквентната аблация представлява процедура, при която чрез контролирана топлинна енергия се въздейства върху нервни влакна, по които се предават нервните импулси, без да нарушава целостта им. Не може да се каже, че радиочестотната аблация е последна стъпка, но е част от лечението и след преценка от неврохирург може да бъде приложена при съответния пациент.
- Защо част от пациентите реагират много добре на интервенционалните процедури, а други – не?
- При всички видове лечение има индивидуален ефект върху всеки пациент. При някои пациенти помагат лекарства, при други – физиотерапия, при трети – интервенционалните методи успокояват болката. Много и различни придружаващи фактори и обстоятелства имат значение за това как би подействало определено лечение.
- До каква степен образната диагностика може да прогнозира развитието на заболяването?
- Образната диагностика не може да прогнозира развитие на възпаление. Тя показва моментното състояние на анатомията на гръбначния стълб. Невинаги има корелация между образа и клиничното състояние на пациентите. Понякога има силни болки при нормален образ и обратното – лошо образно изследване с не толкова изразени симптоми.
- Защо при някои хора болката е много силна, а при други – сравнително поносима?
- Причината понякога е субективна. Различните хора имат различно усещане и възприятие за болка. По различен начин приемат и сериозността на проблема. От друга страна, възпалението може да е по-малко и съответно да даде по-оскъдна симптоматика, с по-малко болки и обратното – при голямо възпаление болките могат да бъдат много силно изразени.
Генетични фактори, стрес, психологическо състояние, също могат да повлияят върху това как се усеща болката.
- Има ли периоди, в които тази болка се засилва?
- Както при повечето болки по човешкото тяло от различно естество, и тези, причинени от радикулити, могат да флуктуират при различни обстоятелства. Когато пациентите не вземат мерки и се претоварват физически или дори психически, болките могат да се засилят.
- Какви нови технологии очаквате да навлязат в лечението на хроничната болка?
- Една от най-развиващите се области е невромодулацията, включително стимулация на гръбначния мозък и периферни нерви. Все по-голямо внимание се отделя и на персонализираното лечение на болката – терапия, която се подбира според конкретния тип нервно увреждане и индивидуалната чувствителност на пациента.
- Какъв съвет бихте дали на читателите ни, които се сблъскват с проблема болка?
- Най-важното е болката да не се подценява. Ако продължава дълго време, усилва се или е съпроводена с изтръпване и слабост в крайниците, е добре да се потърси консултация със специалист. Навременната диагностика и правилното лечение могат значително да подобрят качеството на живот и да предотвратят хронифицирането на болката. В УМБАЛ „Лозенец“ се прилагат съвременни диагностични и терапевтични подходи при пациенти с хронична болка.
Милена ВАСИЛЕВА
