Кои са симптомите, които обикновено свързваме със заболявания на белия дроб, но които може да се окажат причинени от други заболявания? На тези въпроси отговаря пулмологът д-р Биляна Станчева по повод кампанията “КОД: Превенция - Сега е време, за да имаш време”. Тя се организира от Дирекция “Спорт и младежки дейности” на Столичната община в партньорство с Фондация “Рестарт”.
Визитка♦ Д-р Биляна Станчева завършва Медицинския университет - София през 2014 г., а през 2023 г. придобива специалност „Пневмология и фтизиатрия“. От 2015 г. Работи в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести – белодробно отделение, на УМБАЛ “Александровска”. Има богат опит в диагностиката и лечението на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, пневмонии, синдром на обструктивна сънна апнея. |
- Д-р Станчева, кои белодробни симптоми не се предизвикват от заболявания на белия дроб?
- Част от симптомите, които възникват от белия дроб, често са с извънбелодробни причини. При нас идват пациенти със задух, кашлица, храчки, а пък няма белодробно заболяване. Обикновено пациентите със задух имат чувство за недостиг на въздух, затруднено дишане и тежест в гърдите. Задухът се усеща или по време на вдишване, или по време на издишване. Това има значение за установяване причината.
Задухът при вдишване е съпроводен с оплаквания в горните дихателни пътища – от ларинкса към носа, и е свързан със заболявания на гласните връзки. Причината може да е ларингит – възпаление на гласните връзки, придружено с кашлица. Но може да е туморна формация в тази област. При малки деца проблемът понякога е чуждо тяло в носа, което се е придвижило надолу и създава усещане за задух при вдишване. Чува се и специфичен шум, който се долавя и от разстояние.
Задухът при издишване е типичен за заболявания на долните дихателни пътища – при същинските белодробни заболявания. Друг чест симптом е цианозата – синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици – носа, езика, ушните миди, устните и върховете на пръстите. Причината е ниски стойности на кислород в кръвта. Този симптом се провокира от две причини. При посиняване на езика (централна цианоза) причината е белодробно заболяване. Докато посиняването на устните, ноктите и носа е следствие на сърдечносъдов проблем.
- А с какви заболявания е свързана гръдната болка?
- Тя обичайно изхожда от париеталната плевра – серозна ципа, обвиваща белия дроб. Състои се от два листа с течност между тях. Когато тази течност се увеличи и се получи плеврален излив, двата листа имат контакт помежду си и това води до болка. Трябва да знаете, че белият дроб не боли, в него няма рецептори за болка
Затова при болка в областта на гръдния кош трябва да разберем дали е локализирана на едно място. Типичната париетална болка, свързана с болести на плеврата, е на едно и също място и се усеща, когато вдишваме и издишваме. Може да се усеща и при кашлица. Когато гръдната болка се засилва при движение, най-вероятно причината е междуребрени неврити, които се повлияват от нестероидни противовъзпалителни средства. В този случай няма място за сериозни притеснения.
- Продължителната кашлица на какво е симптом?
- Много често кашлицата няма нищо общо с болестите на белия дроб. Някои пациенти казват, че кашлят от месеци, имат храчки и предполагат, че причината е в белия дроб. Но белият дроб е абсолютно чист, а причина за кашлицата е обикновена инфекция на горните дихателни пътища. Може една продължителна хрема или синузит да доведе до продуктивна кашлица (с храчки) в продължение на месец, особено в сезона на респираторните инфекции. Постоянна кашлица може да има при хронични фарингити и ларингити. Възможно е да бъде непродуктивна суха или влажна с отделяне на секрети. При инфекции на горните дихателни пътища се появява лаеща, дразнеща кашлица.
При пациенти с дългогодишно сърдечносъдово заболяване (високо кръвно) с времето се уврежда сърцето и се стига до застойна сърдечна недостатъчност
При това състояние се получава застой в белия дроб и пациентите имат хронична кашлица с отделяне на чисти, белезникави секрети. Реално сърцето натоварва белия дроб и затова има кашлица. Кашлица възниква и при гастроезофагиален рефлукс. Като направим рентгенова снимка и белият дроб се окаже чист, изпращаме тези пациенти на консултация с гастроентеролог. Той може да направи ендоскопска оценка на хранопровода чрез гастроскопия и да види, че има възпаление на хранопровода. Започне ли лечение на това възпаление, кашлицата отшумява. Трябва да се знае, че кашлица може да предизвикат и група медикаменти за понижаване на артериалното налягане – така наречените АСЕ-инхибитори. При прекратяване на приема, отшумява и оплакването.
- Какво е заболяването, когато кашлицата е съпроводена от храчки с различен цвят, включително и с примеси на кръв?
- Когато храчките са жълто-зелени, те са израз на бактериално възпаление. При вирусни инфекции храчките са бистри, белезникави. При гнойни храчки, които са жълто-зелени на цвят, е добре да направим микробиологично изследване за растеж на някакъв микроорганизъм. При наличие на кръв в храчките – жилка кръв или изцяло кървави храчки – това е силно алармиращ симптом, който обичайно е свързан със сериозно заболяване.
При пневмония също може да се наблюдава кръв в храчките, без тежка патология. Понякога може да е имало кървене от носа, което се стича назад и събира се в горните дихателни пътища и после се изкарва навън с кашлица. Това не е проблем. Но при възрастни пациенти с придружаващи заболявания, пушачи, с хронични белодробни болести появата на кръвохрак е сериозен симптом
Има четири основни причини за кръв в храчките. Първата са ракови заболявания на белия дроб, особено при ендобронхиалния карцином, който се развива в бронхите. Втората причина е белодробна тромбемболия – запушване на кръвоносните съдове, които хранят белия дроб. Третата причина е туберкулоза – тежко инфекциозно заболяване. Не на последно място е трайната деформация на бронхите, разширяване на най-крайните им участъци.
Това е предпоставка за събиране на голямо количество секрети в тях и хроничен възпалителен процес, който понякога протича с отделяне на кръв в храчките. Така че при този симптом задължително се прави консултация със специалист пулмолог. Ако има нещо притеснително на рентгенографията, може да се наложи компютъртомографско изследване (скенер на гръден кош), за да се изключи белодробна тромбемболия. Има и по-специфични образни методи, които да се извършат. Необходима е също консултация с кардиолог. Задължително е микробиологичното изследване на самата храчка.
- Кои са най-честите заболявания на белия дроб?
- Хроничният бронхит е заболяване с повишено отделяне на секрети от белия дроб. Придружен е с продуктивна кашлица, която продължава поне три месеца в рамките на две последователни години. Това е диагностичният критерий за хроничен процес. Този бронхит винаги е свързан с тютюнопушене. Друго заболяване е белодробният емфизем, който се причинява от дисбаланс между два протеина, които участват в строежа на белия дроб.
Това води до разрушаване на еластина и се уврежда нормалният строеж на алвеолите – най-малките структурни единици на белия дроб. Получават се емфиземни були – пространства с въздух, от което намалява белодробната функция. В един момент тези були може да се спукат и да се събере въздух в плевралното пространство, което наричаме пневмоторакс
Тогава с оперативно лечение се намесват гръдните хирурзи. Белодробният емфизем може да прогресира до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Тя представлява необратимо ограничение на въздушния поток при издишване. Добрата новина е, че ХОББ прогресира бавно и с години може да се задържи в стабилно състояние, ако е диагностицирана навреме.
Рискови фактори за ХОББ са замърсеният въздух, който дишаме, и тютюнопушенето, както и честите белодробни инфекции. В някои случаи има генетичен фактор – дефицит на специфичен ензим, което се установява с кръвно изследване. Диагнозата ХОББ се поставя задължително чрез извършване на спирометрия (измерва се обемът на белия дроб при вдишване и при издишване).
Мара КАЛЧЕВА
