Жлъчнокаменната болест - холелитиазата, е едно от най-често срещаните стомашно-чревни заболявания и засяга стотици милиони хора по света. Въпреки че в много случаи протича асимптоматично, коликите, възпаленията и усложненията като холангит или панкреатит могат да причинят значителен дискомфорт и последващи патологии. Медицинското им значение произтича от честотата им и потенциалните рискове, свързани с нелекуването. Ключов фактор за образуването на жлъчни камъни е фамилната обремененост, която влияе върху състава на жлъчката, подвижността на жлъчния мехур и метаболизма на билирубина. Начинът на живот и условията на околната среда благоприятстват развитието на жлъчни камъни при хора с генетична предразположеност.
Визитка♦ Д-р Ирина Боева завършва медицина през 2013-а. Последната година от образованието си прекарва в Университетската болница в Дрезден, Германия. Придобива специалност гастроентерология през 2017-а в Медицинския университет - София и през следващите седем години се занимава предимно с интервенционална гастроентерология и се усъвършенства в различни ендоскопски процедури. Провела е и редица специализации в големи центрове в Турция, Германия и Румъния. Сред основните й интереси са възпалителните и туморни заболявания на жлъчната система и панкреаса, тяхната диагностика, проследяване и лечение. |
- Д-р Боева, говорихме за основните усложнения при жлъчно-каменна болест. Какви други могат да ни сполетят?
- При жлъчно-каменна болест това са основните усложнения, и затова както казах и много важно е да се убедим че нямаме камъни в жлъчните пътища, преди да преминем към премахване на жлъчния мехур А това може да стане със стандартна ехография или скенер, когато става бързо по-голям камък а когато имаме малки така да ги наречем песъчинки - малки конкременти по пет-шест милиметра или така наречения жлъчен сладж.
Това е жлъчен застой по жлъчните пътища и също може да ни донесе много проблеми. Затова тук при нас имаме така наречената вътрешна ехография - представлява една сонда, която се вкарва под упойка през устата на пациента и си достига точно до дванадесетопръстника, до мястото, в което се изливат жлъчните пътища. Така можем да направим много прецизна диагностика и да установим има или няма такава холедохолитиаза, т.е. камъни на жлъчните пътища и да предотвратим съответно развитието на някакви постоперативни усложнения при неразпозната холедохолитиаза.
В това число се стремим и да предотвратим хроничен болков синдром при тези три състояния, за които говорихме преди малко. Ето това са основните неща, които гледаме да разпознаем и да предотвратим навреме.
- Доколкото разбирам, жлъчните камъни могат да предизвикат панкреатит, но какво друго може да го предизвика?
- Дълги години се смяташе, че жлъчните камъни и алкохолът са двете основни неща, които могат да провокират панкреатит. Сега вече ни е ясно, че има едни 10-ина процента, които се предизвикат от такива по-редки причини, по-авангардни. Може да имаме вариации в каналчестата система на панкреаса, които да предизвикват рецидивиращи епизоди на панкреатит, може да има малък тумор или киста на панкреаса, която да притиска каналчестата система.
Има и едно вече известно заболяване – автоимунен панкреатит, при което се получава възпаление на панкреаса по имуномедииран механизъм, а известно е също вече, че съществува и така нареченият хердитарен наследствен панкреатит, при който просто имаме много мутации в част от гените които контролират функцията на панкреаса и панкреасът се възпалява при такива неадекватни стимули, т.е. при твърде малки стимули. И слава богу, сега имаме хубави възможности за прецизна диагностика.
Можем да разглеждаме панкреаса по мини инвазивен начин, можем да го проследяваме, да го контрастираме, да го биопсираме, така че тези пациенти може да получат така доста добро обгрижване. Така ние можем да ги сложим в определена рискова група и да им препоръчаме начин на живот, както и начин на проследяване и да предотвратим евентуалното развитие на по-тежки промени или на тумори в панкреаса.
- Вие споменахте тумори на панкреаса. Съществува мнението, че имаш ли такъв, с живота ти е свършено. Промени ли се медицината така, че това вече да не е някаква присъда?
- За съжаление туморите на панкреаса продължават да имат доста плачевна прогноза. Както и при останалите онкологични заболявания огромно значение има в коя фаза, тоест в кой стадий от заболяването се поставя диагноза. Сега има едни кистични лезии на панкреаса, които са всъщност преканцерози – карциноми в много начална фаза. Там вече, реално погледнато, една операция би имала излекуващ характер и би спасила живота на пациента. Именно затова наистина максимално ранната диагноза вече има живото определящо значение.
Д-р Ирина Боева
- Споменахте ранната диагноза, а същевременно казахте, че има и пациенти, които си живеят в мирно съвместно съществуване с камъните в жлъчката. Каква е профилактиката, как човек да бъде сигурен, че няма начален рак на панкреаса или жлъчно-каменна болест?
- Двете неща са коренно различни. За камъните в жлъчния мехур съветвам всички пациенти един път в годината да си правят пълни кръвни изследвания, които да включват чернодробни показатели, билирубин, холестерол, кръвна захар. Освен кръвната картина след определена възраст се включат и определени туморни маркери, ендоскопски изследвания, гинекологични – за цялостен скрининг говорим.
Трябва обаче да се включва и абдоминална ехография, особено ако имаме някакви оплаквания, или ако вече някой ни е споменал, че май имаме някакъв полип или някакъв конкремент в жлъчния мехур. Една хубава абдоминална ехография поне веднъж в годината, направена от гастроентеролог, лекар, който се занимава с тези заболявания и има опита да огледа жлъчния мехур, би ни спестила доста проблеми. В някои случаи, макар и асимптомно, носителството на камъни в жлъчните пътища може да предизвика хронични възпалителни промени, които в един момент да станат притеснителни и да наложат отстраняването на жлъчния мехур.
- А какви са симптомите – примерно за жлъчен мехур, черен дроб, панкреас - какво трябва да разтревожи човека, за да отиде на доктор? Ако му е минала профилактиката и всичко е било окей, но да речем след три месеца се появят симптоми…
- Най-честите симптоми са общо взето някаква болка, болката е водещото – видим ли, че имаме болка, която се повтаря, особено повече от веднъж, тя обикновено е в горната половина на корема, може да е в епигастриума - горната централна част на корема, разположена между ребрените дъги и над пъпа, може да е в дясното подребрие, може да се излъчва към гърба.
Другото типично нещо е, когато след прием на храна имаме болка, гадене, тежест, някакво усещане за дискомфорт, че нещо не е о кей, когато вече сме се нахранили. Това нещо определено може да ни отведе на контролна ехография, и ако там установим, че преди два месеца жлъчният ни мехур е бил абсолютно спокоен, камъчето е стояло там, не е имало възпаление, но в тоя момент пак камъче може да е преминало към жлъчните пътища и да предизвиква такива оплаквания, тогава също можем да сме много полезни на пациента.
- Как ще помогнете в този случай?
- Нашата роля, освен диагностика при жлъчно-каменната болест, е именно при попадането на камъните в жлъчните пътища отново по мини инвазивен начин през устата да стигнем до 12-пръстника и да проникнем точно през мястото, където се излива жлъчният канал, да направим малък разрез и да отстраним камъка. Процедурата се казва ERCP - Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография. Апаратът се намира в тънкото черво, когато се впръска контраст, виждаме образ и става ясно дали има разширен общ жлъчен канал. Така разбираме дали е имало камък.
Има пациенти, при които е отстранен жлъчният мехур точно заради камъни в мехура, след което е настъпило усложнение. Започнал е да тече жлъчен сок през дреновете около операцията, тъй като е имало неразпозната холедохолитиаза и в този случай ние можем да отстраним камъка от жлъчния канал и да поставим пластмасов стент. Той ще затвори този дефект, така че да може жлъчният канал да зарасне нормално, след което месец по-късно отстраняваме стента.
И темата приключва. Затова исках да кажа, че независимо дали става въпрос за постоперативни усложнения или за постоперативни оплаквания или за оплакване по което и да е време, преглед при гастроентеролог може да ни спести доста проблеми, ако разпознаем навреме камъните в жлъчните пътища и се извърши процедурата по ваденето им.
- А има ли някакъв режим, хранителен и не само, който трябва да спазваме, за да не ви ставаме пациенти?
- Не бих казала, че има нещо, което да ни застрахова, но определено, ако не позволяваме да качваме тегло, ако се стараем, когато отслабваме, да редуцираме теглото си с един-два килограма на месец максимум, и ако имаме повечко килограми, да сваляме по десетина за една година. Трябва и да се движим, тъй като обездвижването също е рисков фактор. И, разбира се, да избягваме богатите на мазнини храни, особено продуктите с трансмазнини - всичките полуфабрикати. С този начин на хранене и живот бих казала, че се увеличават шансовете да стоите далече от отделението и да отивате на лекар само на профилактичните прегледи.
Магдалена ГИГОВА
