Стрес инконтиненцията е едно от онези състояния, за които се говори рядко, въпреки че засяга милиони жени по света. За мнозина тя остава скрит проблем - обвит в притеснение, неудобство и погрешното убеждение, че е неизбежна част от възрастта или последствие от раждането. Съвременната медицина обаче отдавна има различен отговор: в повечето случаи това състояние е лечимо, а навременната диагностика може да върне на пациентките контрола върху собственото им тяло и качеството на живот. Заболяванията на тазовото дъно са сложна група състояния, в които анатомията, хормоналните промени, начинът на живот и акушерската история се преплитат по неочакван начин. Какво стои зад стрес инконтиненцията, как се променят диагностичните и терапевтичните подходи през последните години и защо все повече специалисти настояват, че контролът не е въпрос на възраст - по тези въпроси разговаряме с акушер-гинеколога д-р Калоян Персенски.
Визитка♦ Д-р Калоян Персенски завършва Медицинския университет в София през 2001 г. и има придобити специалности по обща хирургия и акушерство и гинекология. ♦ Преминал е курсове по лапароскопска хирургия и образна диагностика и участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността. Практикувал е в III Коремна хирургия към Медицинския университет в Пловдив, в болниците „Надежда” и „Здравето” и в МЦ „Детско здраве” в София. От 2016 г. е част от екипа специалисти в Клиниката по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Лозенец“. Интересите му са насочени към съвременната диагностика и лечението на заболяванията на тазовото дъно. Член е на Българския лекарски съюз. |
- Д-р Персенски, стрес инконтиненцията често се възприема като естествена последица от възрастта или раждането. До каква степен това разбиране е медицински мит и какво стои зад развитието на това състояние?
- Стрес инконтиненцията представлява неволно изпускане на урина при повишаване на вътрекоремното налягане при кихане, кашляне, смях, а в напреднали стадии и при ежедневни дейности, като ходене и изкачване на стълби например. Състоянието е важен медицински и социален проблем и наложеното разбиране, че представлява нормална част от живота на жените, създава пречки за неговото диагностициране и лечение. Стрес инконтиненцията се повява, най-общо казано, в случаите, когато налягането върху пикочния мехур значително надвишава възможностите на уретрата да остане затворена.
Както има жени в напреднала възраст, които нямат този проблем, така има случаи на млади жени атлетки /без да са раждали/, страдащи от него. Предразполагащи и предизвикващите фактори са няколко: вродена слабост на съединителната тъкан, отслабване на мускулите на тазовото дъно, хормонален фактор – спад в нивата на естроген, състояния, водещи до повишено вътрекоремно налягане – хронична кашлица, интензивни физически натоварвания, наднормено тегло. Бременността и раждането, разбира се, също оказват влияние –хормоналните промени по време на бременността и механичния натиск върху тазовото дъно, както и тъканната травма по време на раждане също са фактор, но в никакъв случай не са единственият виновник.
- Въпреки че медицината разполага с ефективни решения, стрес инконтиненцията често остава недиагностицирана. Кои фактори според вас са с най-голяма тежест в това отношение?
- „Невидимостта“ на страданието се дължи основно на две причини – социалната стигма и срамът. Повечето пациентки се срамуват да споделят за състоянието си с лекар и дори с близките си, приема се като „норма“ и се забравя, че това е медицинско състояние, което има ефективни решения.
- В международен план все по-често се прилага мултидисциплинарен подход при лечението на тези състояния – с участие на гинеколози, уролози, физиотерапевти и специалисти по тазова рехабилитация. Как оценявате развитието на този модел в България?
- Това е съвременният подход при лечение на стрес инконтиненцията. Съществуват обособени звена по урогинекология, където пациентите могат да получат адекватна консултация и да им бъде предложено съвременно лечение. Големият липсващ елемент тук е точно тазовата рехабилитация. Съществува неправилно схващане, че рехабилитацията е само за пациенти със заболяване и травми на опорно-двигателния апарат, а нейната роля в повлияването на стрес инконтиненцията е значителна и понякога дори решаваща. Пътят за подобряване на резултатите от терапията са и в тази насока.
- Кои са най-честите грешки или забавяния, които пациентите допускат, преди да потърсят медицинска помощ при подобни симптоми?
- На първо място самодиагностициране и опити за справяне с проблема самостоятелно или след „консултация“ с интернет. На второ място е омаловажаване на симптомите и оплакванията и вярването, че ще отзвучат от само себе си. Това води до задълбочаване в повечето случаи на симптоматиката и нерядко – до съпътстващи усложнения. Редовните гинекологични прегледи и профилактики, както и целенасоченото търсене на специфични оплаквания водят до своевременно диагностициране на това страдание.
- Стрес инконтиненцията е част от по-широка група заболявания на тазовото дъно. Какви състояния обхваща този термин и как са свързани помежду си?
- Тазовото дъно е сложно изградена структура от мускули, съединително тъканни фасции и връзки. То поддържа органи и структури от пикочно-отделителната, половата и храносмилателната система. Освен това съдържа и през него преминават кръвоносни съдове и нерви. Когато се наруши целостта на тази сложна поддържаща структура или бъде отслабена вследствие на травма и/или нормално възникващи промени, могат да бъдат засегнати всяка една от изброените системи и да се появят симптоми, свързани с тях.
Състоянието е познато като дисфункция на тазовото дъно. Оплакванията могат да бъдат незадържане на урина, аноректална дисфункция – незадържане на фекалии или газове или хроничен запек, пролапс на тазови органи /свличане и евентуално излизане извън влагалището/ - цистоцеле /изпадане на пикочния мехур/; ректоцеле /спадане на задна влагалищна стена и ректум/; пролапс /свличане/ на матката, както и комбинация от трите и/или и трите едновременно. Хронична тазова болка като последствие от тазовата дисфункция.
- В клиничната практика доколко често симптомите на стрес инконтиненция се оказват част от по-комплексен проблем на тазовото дъно?
- Страданието рядко е изолиран дефект, но като най-алармиращ симптом обикновено то води пациента при лекаря. Почти винаги е налице и пролапс на тазови органи в различна степен, но това сякаш не притеснява толкова пациентките.
Д-р Калоян Персенски
- Какви съвременни диагностични методи използвате, за да установите точната причина за оплакванията и да разграничите различните форми на инконтиненцията?
- Има златно правило, което съм запомнил от студентски години. Това е латинска сентенция, която гласи: който добре разпитва, поставя правилна диагноза. Подробната анамнеза и физикалния преглед носят информация, която е от съществено значение. Съвременната медицина предлага комфорта оплакванията да бъдат обективизирани и конкретизирани.
За целта се използват множество апаратни методи като: уродинамично изследване – прецизно разграничава формите на инконтиненция; 3Д /4Д ултразвук на тазовото дъно – позволява в реално време и в динамика да се проследят структурите на тазовото дъно; вагинална манометрия и електромиография. Човешкият фактор обаче си остава водещ.
- Каква е ролята на профилактичните гинекологични прегледи за ранното откриване на подобни нарушения и използва ли се достатъчно този потенциал?
- Не само при профилактичен преглед, а и при всяко посещение при гинеколог може да се установят отклонения. Пациентките от своя страна могат да помогнат на лекаря, като съобщят своевременно за определени симптоми. Но истината е, че тези оплаквания и желание за тяхното разрешаване има само в напредналите стадии, когато започнат да се отразяват на ежедневието и социалния живот.
- Съвременната медицина предлага широк спектър от терапевтични подходи – от консервативно лечение до минимално инвазивни операции. Как се избира най-подходящия метод за конкретната пациентка?
- Лечението е комплексно, а подходът – индивидуален. След преглед и разговор с пациента се обсъжда и предлага индивидуално решение за конкретната пациентка. Универсални решения в лечението на стрес инконтиненцията няма, както няма и две напълно еднакви пациентки с еднакви съдби и оплаквания.
- Някои специалисти предупреждават за прекомерно бързо прибягване до хирургично лечение. Къде е границата между необходимата интервенция и прекалено агресивния терапевтичен подход?
- Има колеги, които имат „лек спусък” за използване на скалпел. Преди да бъдат изчерпани всички консервативни възможности, не е оправдано да се прибягва до оперативно лечение. Още повече че в следоперативния период съществено място заемат физиотерапия, прилагане на лазер, магнитни процедури като поддържаща и затвърждаваща оперативния подход допълнителна терапия.
- Какво е реалното място в съвременната медицина на различните технологични решения като лазерни процедури, енергийни терапии и нови биоматериали?
- Самият аз имам немалък опит в прилагането на тези нови методи и техники на лечение в областта на гинекологията. Развитието на медицината налага навлизане на все повече и по-нови техники и оборудване. Характерът на съвременната медицина е такъв, че тя става все по-високо технологична. Фактът, че се използват толкова много терапевтични подходи и оперативни техника за лечение на стрес инконтиненция, говори, че няма „златен стандарт“ за това страдание, няма универсална техника, иначе всички щяхме да я използваме. Новите технологични решения се опитват да дадат отговор на този проблем. В мое лице намират поддръжник.
- Освен физически дискомфорт може ли стрес инконтиненцията да доведе и до по-тежки усложнения, ако не се лекува своевременно?
- Разбира се. Най-честите са: кожни обриви и сърбеж по кожата в областта на гениталиите, инфекции на пикочно-половата система, депресия и социална изолация, сексуална дисфункция.
- Често казвате, че контролът не е въпрос на възраст. Какво означава това от медицинска гледна точка?
- Инконтиненцията е въпрос на функционално отклонение, а не е задължителен биологичен етап. Различни етиологични фактори водят до един резултат – инконтиненция. При млади жени инконтиненцията може да бъде резултат от механична травма или вродена слабост на съединителната тъкан например, докато при жени в напреднала възраст причина може да е естрогенният спад. Това е медицинската констелация.
- Кои са най-перспективните посоки в развитието на диагностиката и лечението на заболяванията на тазовото дъно?
- Едни от най-обещаващите в областта на диагностиката са: динамичен ЯМР – вижда се движението на органите в реално време; изкуствен интелект – използва се за анализ на данни от ехограф или ЯМР и за евентуална прогресия на патологията. В областта на лечението – използване на стволови клетки за регенерация на тъканите; биоидентични и биомодифицирани платна – за по-малка тъканна реакция и стимулиране на собствените тъкани. Роботизирана и миниинвазивна хирургия. Преди всичко подходът към справяне с проблема трябва да е комплексен и мултидисциплинарен, от една страна, и с индивидуално решение, според конкретния случай при пациента – от друга.
Милена ВАСИЛЕВА
