Пациенти с наследствени генетични заболявания на очите задаваха въпроси на д-р Кунка Каменарова – генетик от Центъра по молекулна медицина и Лаборатория по геномна диагностика на Медицинския университет – София. Професионалната работа на д-р Каменарова е посветена на наследствените очни заболявания, особено на наследствените дегенерации на ретината. Уебинарът „Генетичната диагностика и консултация при наследствени генетични заболявания на очите“ бе организиран от пациентската организация Ретина България.
- Д-р Каменарова, какво представляват наследствените очни заболявания?
- Това са генетични заболявания на развитието или на функцията на окото, които водят до нарушение на зрението и дори до слепота. Един човек на всеки 10 000 души в света страда от някое очно генетично заболяване. Това е една от водещите причини за слепота.
- Кои са причините за наследствените очни заболявания?
- След успешното секвениране (прочит на нуклеотидните бази) на човешкия геном през 2003 г. и бързото развитие на геномната медицина станаха известни много генни мутации и генетични дефекти, които са в основата на наследствените очни заболявания. В миналото генетичните причини на вродената амавроза на Лебер – една от най-тежките ретинопатии, е била неизвестна. В момента са известни над 20 гена, отговорни за това заболяване.
От 1984 г. досега броят на установените гени, причиняващи очни заболявания, непрекъснато нараства и в момента са над 300. Окото е вторият самостоятелен орган след мозъка по честота на засягащите го генетични заболявания. По дефиниция генетичното заболяване е резултат от дефект в нормалния генетичен код, от промяна на ДНК последователността. Това води до образуването на дефектен протеин или до нарушаване на нормалното количество синтезиран протеин (може и изобщо да не се синтезира).
До момента е изяснена генетичната причина за над 7000 заболявания, като приблизително една трета от тях са очни. Генетичните заболявания на очите засягат хора на всякаква възраст. Може да бъдат дефекти в развитието на очите, дистрофии на роговицата и ретината, оптични невропатии, синдромни и несиндромни форми. При поставянето на клиничната диагноза обаче не трябва да се пропускат и факторите на околната среда.
- Как разбирате, че заболяването има генетична основа?
- Първата и най-силна следа е фамилната история – наличие на генетично заболяване в рода. Когато снемаме родословие по време на генетична консултация, може да добием представа за модела на унаследяване, което ни насочва към определена група гени. Например ретинитис пигментоза е група заболявания, свързани с над 80 гени.
Ако нямаме фамилна история за такива заболявания, възможно е увреждането на зрението да се дължи на физическа травма или на инсулт. В такива случаи не става дума за генетично заболяване. Друга причина за проблема може да е хромозомна аномалия и тя може да се установи с тестове. Така че не бихме я пропуснали при диагностиката.
- Кои са най-честите наследствени очни заболявания?
- Това са заболяванията на ретината, при които водещ е пигментният ретинит (с честота 1:3000 до 1:5000 души); макулни дегенерации тип Щаргарт и болестта на Бест (1:10 000 души). Синдромът на Ъшър е най-честата синдромна ретинопатия, която се среща при 1 на 20 000 души и води до едновременна загуба на зрение и на слух. Други наследствени очни заболявания са вродената амавроза на Лебер (LCA), която е значима причина за слепота при деца, но честотата й варира сред различните популации.
Ахроматопсията е с честота 1 на 40 000 души; хориодеремията - 1 на 50 000 до 100 000 души; първичната вродена глаукома - 1 на 10 000 новородени; оптичната атрофия - 1 на 10 000 души до 1 на 50 000 души). Наследствената оптична невропатия на Лебер е митохондриално заболяване с честота 1 на 30 000 до 1 на 50 000 души. Доста често заболяване е също вродената катаракта 1-6:10 000 новородени. Наследствените заболявания на ретината са водеща причина за слепота при възрастните, като засягат приблизително 1 на 4000 души.
Но при изолирани популации, каквито са например амишите, нашите роми и други, тази честота може да нарасне значително и да достигне 1 на 2000 души. А това е много висока честота.
Д-р Кунка Каменарова
- Как се унаследяват генетичните очни заболявания?
- Това е хетерогенна група заболявания, която включва всички три вида модели на унаследяване. Автозомно-рецесивно (с 25% риск от заболяване в поколението) и автозомно-доминантно (с 50% риск за поколението) унаследяване имаме, когато засегнатият ген лежи върху автозоми (хромозомите от 1 до 22). Това не са половите хромозоми. Освен това имаме и Х-свързан модел на унаследяване, когато засегнатият ген лежи върху Х-хромозомата.
Има и митохондриално унаследени заболявания, които изобщо не следват генетичните таблици на Мендел, а се унаследяват само от яйцеклетката (не от сперматозоида). Затова митохондриалните заболявания се унаследяват по майчина линия, а тежестта на заболяването зависи от броя на увредените митохондрии. Те се дължат на големи делеции (липса на парче ДНК).
- Кои са видове генетични тестове и как избирате най-подходящия за пациента?
- В днешно време се използва секвениране от ново поколение. То представлява прочитане в един анализ на ДНК-последователността на милиони ДНК фрагменти едновременно. В нашата Лаборатория по геномна диагностика разполагаме с тази технология от 2015 г., когато бяха закупени два секвенатора от ново поколение. Генетичничните тестове от този тип се различават по обхвата си. Те включват секвениране на клиничен екзом (екзоните кодират протеини). Това е анализ само на тези гени, които доказано са свързани със заболяване.
Когато започнахме да прилагаме секвениране от ново поколение, бяха известни към 5000 гени, а в днешно време вече са 7000. С годините и развитието на генетиката разбрахме, че тези 7000 гена може да обяснят само малка част от генетичните заболявания. Тогава започна да се прилага секвениране на пълен екзон от всички гени, а не само на вече доказано свързаните със заболявания гени. Това е най-честият генетичен анализ, който правим в днешно време. Тази диагностика е равносилна на научно изследване.
- Какво тогава е секвениране на пълен геном?
- Пълното екзомно секвениране анализира само кодиращите райони на гените (екзоните), които съставляват само 2% от ДНК. А геномното секвениране вече анализира цялата ДНК – и екзони, и интрони (отговарят за регулацията - какво количество протеини да се синтезират и дали изобщо да се синтезират), и всички некодиращи области, които са 98% от ДНК. Геномното секвениране е следващият по мащаб анализ, който се прилага, ако предишните тестове са отрицателни. Чрез секвениране на пълен геном търсим генетичната причина за болестта и в райони на ДНК, които не се покриват от другите тестове. Този тест е най-ефективен, когато с него се изследват и децата, и родителите
Но най-често се прилагат генни панели, специфични за определено генетично заболяване. Така най-бързо може да се установи генетичната причина за болестта. Генен панел означава изследване на група от 50 – 100 гени, понякога 200 или 300, в зависимост от заболяването, за които вече е доказано, че причиняват дадено заболяване. Това е групата гени, в която най-вероятно ще открием дефекта и ще бъде поставена най-бързо генетичната диагноза. Имаме разработени панели за всички синдромни и несиндромни форми на дегенерация на ретината.
- Защо е важна генетичната диагностика?
- Защото може да потвърди или дори да поправи клиничната диагноза. Може също да даде прогноза за развитие на заболяването. Определянето на риска на поколението на пациента с наследствено очно заболяване също е много важно. Генетичната диагностика дава възможност да се установи носителство на дефектния ген у другите членове на семейството. Прави се също пренатална и прединплантационна диагностика, за да се знае дали заченатото бебе ще бъде здраво или със заболяване. Но най-голямата полза е възможността да се избере най-правилната терапия за пациент с наследствено заболяване.
Мара КАЛЧЕВА
