Темата за хранителните разстройства става все по-актуална в съвременния свят, а в лечението на тези животозастрашаващи състояния участват освен ендокринолози също и психолози, психиатри, диетолози. Мултидисциплинарен екип менажира тези нарушения, тъй като те водят след себе си до сериозни физически и психически проблеми: недохранване, хормонални и метаболитни отклонения, депресия, суицидни мисли, дори опити за самоубийство. Близките на хора с такива зависимости живеят в постоянен страх за своите роднини и тяхното бъдеще. Д-р Мария Калинкова отговаря на техните въпроси.
Визитка♦ Д-р Мария Калинова завършва Медицинския университет в София с през 2015 г. Придобива специалност „Ендокринология и болести на обмяната” през 2021 г. Научните й интереси са свързани със затлъстяването, метаболитния синдром, репродуктивните нарушения, заболяванията на щитовидна жлеза и хранителните разстройства. Работи в Отделението по ендокринология на Клиниката по вътрешни болести на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда Болница. Има и самостоятелна практика в София и в Гоце Делчев. |
- Д-р Калинкова, кои са най-честите хранителни разстройства?
- Около 9% от населението на света страда от хранителни разстройства. Те са причина за около 10 000 смъртни случая на година, което е много тревожно. Най-често срещаните хранителни разстройства са анорексия, булимия и преяждане. Страдащите от анорексия се страхуват от напълняване, като същевременно имат нереалистична представа за собственото си тяло и смятат, че са дебели.
Хората с булимия имат периоди на преяждане, които се компенсират с повръщане или прекомерна физическа активност. При патологично преяждане човек консумира огромни количества храна, независимо дали се чувства сит или гладен. По-рядко срещаните хранителни разстройства са придирчиво хранене, при което деца ядат само 2 – 3 храни, защото не им харесва текстурата на останалите. Резултатът е недохранване, дефицит на витамини и минерали, дори проблеми в развитието.
Прегорексията се наблюдава при бременни жени които се страхуват да не напълнеят. Те намаляват калорийния прием или залагат на сериозна физическа активност. Но това застрашава здравето и на майката, и на бебето. Други редки разстройства са нетипичната анорексия и нетипичната булимия, също диаболията и орторексията.
- Какви увреждания в организма предизвиква анорексията?
- Анорексията е силно ограничаване на приема на храна, при което настъпва драстична загуба на тегло, срив в имунната система, понижаване на артериалното налягане, електролитни нарушения, подуване на корема, болки в стомаха, запек. В дългосрочен план тези хора страдат от остеопороза. Жените в детеродна възраст се оплакват от липса на менструация, а мъжете - от понижено либидо, нисък тестостерон, еректилна дисфункция. Заради ниското телесно тегло тези пациенти често получават аритмия. Някои от тези пациенти развиват остра бъбречна недостатъчност и впоследствие – полиорганна недостатъчност, което пряко застрашава техния живот.
- Как да разпознаем анорексията у наш близък?
- Анорексията има поведенчески признаци, по които може да се разпознае. Хората с анорексия се обличат в широки дрехи, за да не подчертават фигурата си; не се хранят на обществени места; готвят храна на други членове на семейството, но самите те не сядат с тях на масата, за да не се види колко малко ядат. Когато говоря с анорексици, те казват, че ядат страшно много, но не могат да качат килограми. Те лъжат за това какво и колко консумират и изпитват вина, когато ядат
Изглеждат изключително бледи, жълти, уморени, отпаднали; косата им е изтъняла; имат мъховидно окосмяване; зъбите им са с увреден емайл и покафенели поради честото повръщане; изпитват проблеми с паметта и със съня. Има два типа анорексия: първият е рестриктивен тип, когато само се ограничава приемът на храна, а вторият е атипична анорексия с допълнителни цикли на преяждане. При атипична анорексия няма изразено намаляване на телесното тегло и това се дължи на циклите на преяждане.
Д-р Мария Калинкова
- Какво е характерно за булимията?
- Булимията се характеризира с повтарящи се епизоди на гладуване и преяждане, което след това се компенсира с повръщане, прием на диуретици и лаксативи, прекомерни физически натоварвания. Това нарушава дългосрочно както хормоналния, така и метаболитния баланс в организма. Хората с булимия губят контрол над количествата приемана храна. За да се постави диагнозата булимия, трябва да има епизоди на преяждане поне един път в седмицата в продължение на три последователни месеца. При атипичната булимия епизодите на преяждане са по-редки – веднъж на 2 – 3 седмици. Пациентът не е прекалено фокусиран върху теглото и формата на тялото си.
- Колко разпространено е патологичното преяждане?
- Патологичното преяждане е може би най-честото хранително нарушение в днешно време, защото повечето хора са принудени да се хранят много бързо и на крак, като консумират висококалорични храни и огромни порции. Най-много са случаите на патологично преяждане в САЩ, докато в Европа проблемът не е толкова масов. Физическите последици са затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, метаболитен синдром. Често преяждането е предизвикано от емоционален стрес – така нареченото емоционално хранене. Тези пациенти се срамуват и крият количеството храна, което поглъщат. Има и синдром на нощното преяждане, обикновено се консумират сладки неща по 2 – 3 пъти през нощта.
- Обяснете малко повече за диаболията и орторексията?
- Диаболията е хранително разстройство при хора със захарен диабет тип 1. Умишлено си намаляват дозите на инсулина и така намаляват приеманото количество храна с цел да отслабнат. Имам пациент, който намали инсулина, редуцира въглехидратите в менюто си и мина на кетодиета. А точно кетодиетата е опасна при диабет тип 1, защото може да доведе до кетоацидозна кома и смърт. Орторексията набира скорост на разпространение в днешно време.
Страдащите от орторексия са фиксирани върху здравословното хранене какво съдържа всяка храна, затова четат внимателно етикетите на храните. Тези хора приемат големи количества хранителни добавки с идеята, че това е здравословно и така ще се предпазят от заболявания. И млади, и хора на средна възраст залитат към това хранително разстройство под влиянието на социалните мрежи и медии, където се изтъква здравословният ефект на био- и екохрани.
- Какви са ендокринните последици от хранителните разстройства?
- Повечето хормони са на основата на холестерола, тоест те се синтезират от мазнина. Ето защо мастната тъкан не е нещо лошо. Не трябва да я има в излишество, но не трябва и да отсъства напълно. Така че хранителните разстройства нарушават нашия хормонален баланс. При нисък хранителен прием организмът влиза в състояние на оцеляване и всичко, което не е необходимо за непосредственото оцеляване, се потиска, в това число репродуктивната система.
Щитовидните хормони също намаляват, за да се намали скоростта на метаболизма в тялото. Забавя се основната обмяна на веществата. Пациенти с анорексия имат инсулинова резистентност и омазняване на черния дроб въпреки поднорменото си тегло. Както страда хормоналният баланс, така се нарушават и метаболитните процеси.
- Какви специалисти лекуват хранителните разстройства?
- В лечението на хранителните разстройства участват освен ендокринолози и гастроентеролози също психолози и диетолози, понякога се налага намесата на психиатри. Правят се и редовни лабораторни изследвания. Само мултидисциплинарен екип може да се справи с тези нарушения, защото те са комплексни. За съжаление в България почти няма центрове, които да менажират комплексно хранителните разстройства
Когнитивно-поведенческата терапия е много ефективна, за да изгради пациентът правилно отношение към храната. Използва се също индивидуална и групова - за цялото семейство, психотерапия. Ролята на ендокринолога е да оцени хормоналния статус на пациента, който обикновено с нисък Т3, електролитния и метаболитния баланс, като при нужда да предпише тиреоидни и полови хормони.
Мара КАЛЧЕВА
