Много недоносени бебета настигат връстниците си в развитието си до 2-3 години, въпреки предизвикателствата при преждевременното раждане. Грижите за тях обаче са много специфични, основават се на принципите кожа до кожа - тип “кенгуру”, поддържане на топлина, стерилност. Ключовите мерки включват контрол на температурата, защита от инфекции, специализирано хранене, дихателен мониторинг и чести, но внимателни контакти с майката за насърчаване на оцеляването и развитието. Това стабилизира сърдечната честота, дишането и телесната температура. В терапевтичния защитен механизъм влизат още минимизиране на шума, ярката светлина и болезнените процедури. По темата за преждевременно родените деца и грижата за тях разговаряме с неонатолога д-р Мирослава Колева.
Визитка♦ Д-р Мирослава Колева завършва медицина в Медицинския университет във Варна. Придобива специалност „Педиатрия“ в същото висше училище, а специалност „Неонатология“ - в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има допълнителна квалификация по хранене в детска възраст, която е придобила в Университета „Бостън“ в САЩ. Д-р Мирослава Колева има висока експертиза и е признат специалист, който помага на семейства при преждевременно родени бебета, при новородени в състояние на асфиксия, при новородени след рискова бременност на майката, при констатиране на някои неврологични прояви при новороденото, включително и забавяне в невро-психическото развитие. Сертифицирана е в извършването на трансфонтанелна ехография. |
- Д-р Колева, според статистиката у нас между 11 и 12% от новородените са недоносени. Какви са числата в западните страни и съвместима ли е с България?
- В света около 15 милиона деца се раждат преждевременно, тоест около 10% от всички раждания. За Европа това са около 300–400 хиляди недоносени годишно. В Европейския съюз средно 6–8% от всички новородени са недоносени, като процентът варира между 5,3 и 11%. В Северна Европа – Нидерландия и Финландия, процентът е най-нисък - около 5–6%, докато в Южна и Източна Европа достига около 10%. Това зависи от пренаталната грижа, честотата на многоплодните бременности, по-високата възраст на майките, по-честото използване на асистирана репродукция, различията в здравните системи, социално-икономическите фактори и методите за регистрация. В България процентът се движи около 11–12, което ни поставя в по-високия диапазон за Европа.
- Каква е ситуацията в област Бургас и във вашата клиника?
- В различните региони на страната има вариации. В нашата болница за изминалата 2025 г. недоносените новородени са 144 при общо 1300 раждания, което е около 11%. Това е в рамките на средното за страната. В различните болници в Бургас процентът не е еднакъв и зависи от профила на родилките. При нас по-често се насочват пациентки от малцинствени групи, поради което честотата е по-висока, т.е. в нашето отделение процентът е по-висок.
- Кои са причините да има толкова много недоносени бебета - патология, здравната култура, инфекции (при майката), социално-икономически фактори, околна среда, климатични промени?
- Преждевременно раждане може да настъпи внезапно, без предупреждение. Факторите включват заболявания при майката – хипертония, диабет, бъбречни заболявания, инфекции. Жени с такива заболявания трябва да бъдат стриктно проследявани от акушер-гинеколог и при необходимост да се провежда лечение. Съществуват и генетични или структурни фактори, например аномалии на матката. Жени с предходни преждевременни раждания също са с повишен риск. Многоплодните бременности са друга причина – до 60% от тях завършват преди 37-ата гестационна седмица. Те зачестяват поради по-честото използване на асистирани репродуктивни технологии. Значение имат и социалните фактори – доходи, достъп до здравни грижи, образование.
- До каква степен ковид промени ситуацията с недоносените бебета?
- Ефектът на ковид-пандемията върху преждевременните раждания не е еднозначен. Имаше периоди на зачестяване и периоди на спад, в зависимост от етапа на пандемията. В началото се наблюдаваше повишен риск при инфекция на майката с Ковид-19 по време на бременността, особено ако заразяването е било през третия триместър – рискът от преждевременно раждане се увеличаваше с около 7–8%. Това беше преди въвеждането на ваксините. След обхващането на населението, включително бременните жени, се наблюдава редуциране на преждевременните раждания. Като цяло през целия период на пандемията няма убедителни данни за устойчив и значителен ръст. В някои периоди дори имаше спад.
- Има ли разлика между преждевременно роден и недоносен и каква е тя?
- По принцип няма съществена разлика, има нюанс в употребата на двата термина. „Преждевременно родени“ са тези, родени преди 37-ата гестационна седмица – акцентът е върху гестационната възраст. Терминът се използва главно в статистики и клинични публикации. „Недоносени“ е по-скоро разговорен и описателен термин, който също обозначава бебета, родени преди 37-ата гестационна седмица, но с акцент върху тяхната физиологична и органна незрялост. Това включва бял дроб, централна нервна система. Те може да са с ниско тегло и често имат необходимост от допълнителни неонатални грижи. Преждевременно родените могат да бъдат и с по-голямо тегло – над 2500 г, с добре изградени органи и системи. Нюансът е малък.
- Каква трябва да е грижата за недоносените?
- Грижата е комбинация от три основни направления – интензивни медицински грижи, контрол на възпалителната активност и предпазване от инфекции, както и да се осигури нормално наддаване на тегло и ръст. Оборудването на неонатологичното отделение е критичен фактор за преживяемостта, намаляване на усложненията и подобряване на дългосрочната неврологична прогноза. Основната апаратура включва кувьози за осигуряване на контролирана среда по отношение на влажност, температура и кислородна концентрация; термолегла за преход от кувьоз към легло с поддържане на температурен комфорт 35–37°C и възможност за допълнително кислородоснабдяване; фототерапия; вентилатори за конвенционална механична вентилация при деца с неонатален респираторен дистрес и бронхопулмонална дисплазия.
Д-р Мирослава Колева
- Каква друга специализирана апаратура е необходима?
- Задължителни са апаратите за поддържане на позитивно налягане в дихателните пътища; кислородните палатки и назалните канюли; мониторингова апаратура за проследяване на сърдечна честота, сатурация и артериално налягане за ранно откриване на апнеи, брадикардии и десатурации; мобилен рентген за образна диагностика без транспортиране на детето; апарати за инфузионна терапия и перфузори за медикаменти и антибиотици. Към всичко това трябва да добавим и портативен ехограф за абдоминална и белодробна ехография; аспиратори; апарат за невромониториране с амплитудно-интегрирана електроенцефалография за ранно откриване на мозъчна хипоксия, гърчове и нарушения в мозъчната перфузия. Отделението по неонатология в УМБАЛ Бургас е с най-високото, трето ниво на компетентност. Благодарение основно на дарители успяваме постоянно да обновяваме и осъвременяваме този висок клас апаратура и така оборудването ни да бъде като в най-добрите европейски болници.
- Какво представлява кенгуру-грижата и защо е необходима?
- Кенгуру-грижата е метод за подпомагане отглеждането на недоносени деца и такива с ниско тегло чрез продължителен контакт кожа до кожа между майката и бебето. Бебето се поставя по пелена върху гърдите на майката или бащата и се покрива с одеяло. Ползите са двустранни – за детето и за родителя. При бебето се стимулират дишането и сърдечната дейност, поддържа се телесната температура, намалява се стресът, подобряват се сънят и наддаването на тегло. Методът подпомага и кърменето. Има дългосрочно положително влияние върху мозъчното развитие, когнитивните функции и невромоториката. За родителите засилва емоционалната връзка, създава чувство за сигурност, намалява тревожността и подобрява лактацията. Насърчава и активната роля на бащата.
- Какви ваксини получават недоносените?
- За тях важат ваксинациите, необходими според имунизационния календар на страната. Имат и допълнителна профилактика срещу респираторно-синцитиален вирус с моноклонални антитела. Всички новородени трябва да получат ваксина срещу хепатит B и срещу туберкулоза при тегло над 2 кг, с някои изключения. Първата доза срещу хепатит B се поставя в първите 24 часа и намалява риска от инфекция с над 95%. Изключение се прави при деца под 2 кг, когато майката не е носител на австралийски антиген – ваксината се поставя след достигане на 2 кг. Ако майката е носител, ваксинацията се извършва независимо от теглото.
- Какви са последиците, ако новородените не бъдат ваксинирани срещу хепатит?
- Последиците могат да бъдат сериозни, особено ако заразяването стане рано в живота. При инфектиране в неонаталния период рискът от хронифициране достига до 90%. Хроничният хепатит може години по-късно да доведе до чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност и злокачествен тумор на черния дроб. Заразяването може да стане по време на раждането или при контакт с кръв и телесни течности. Ваксината предпазва още преди първия възможен контакт с вируса.
- Как расте едно недоносено бебе - има ли здравни последици от ранното му ниско тегло и какви са те?
- Недоносените деца, родени преди 37-ата гестационна седмица, имат особености, тъй като част от развитието им продължава извън утробата. Оценката се извършва спрямо коригираната възраст. По-бавно възстановяват първоначалната загуба на тегло. В началото често се хранят чрез гастрална сонда, впоследствие с шише с кърма. Темповете на растеж зависят от гестационната възраст и целта е да се доближат до вътреутробните. Повечето недоносени след 32-ата гестационна седмица при добро отглеждане показват умерен растеж и до 2-годишна възраст достигат показатели, близки на техните връстниците.
При екстремно недоносените процесът е по-бавен. Възможни са дихателни проблеми, по-чести инфекции, анемия, нарушения в неврологичното и психомоторното развитие, зрителни и слухови отклонения, обучителни трудности и дефицит на внимание. Развитието се оценява спрямо коригираната, а не календарната възраст. Необходимо е продължително проследяване от специалисти. При рискови групи се прилага профилактика с моноклонално антитяло срещу респираторно-синцитиален вирус, която се реимбурсира от Здравната каса.
- Какви са вашите препоръки към майките, за да се предотврати преждевременното раждане в случаите, когато това е възможно?
- Редовно проследяване в женска консултация, провеждане на необходимите скрининги и контрол на съпътстващи заболявания. Преустановяване на вредни навици, балансирано хранене, прием на достатъчно течности, умерена физическа активност, спокойна семейна среда и редуциране на стреса. Важно е доверието в лекаря и стриктното спазване на препоръките. Ако все пак детето се роди преждевременно, родителите трябва да бъдат спокойни – в неонатологичното отделение ще бъдат положени необходимите грижи и ще бъде оказана подкрепа. Стремежът е да работим като екип – детето, неговите родители и медицинските специалисти.
Зоранка ХРИСТОВА
