Лекарите са онези герои в бели престилки, които ни спасяват, когато е най-тежко и при които въобще не обичаме да ходим, дори и за профилактика. Една голяма част от тях са личните лекари. По закон всеки от нас трябва да има такъв - човек, към когото да се обърнем, когато не се чувстваме добре и от когото да потърсим помощ. Как обаче преминава ежедневието им, кои изследвания са "хвърляне на пари", какво не знаят пациентите за правата и задълженията си - на всички тези и още много въпроси потърсихме отговорите от д-р Станимир Качешмаров.
Визитка♦ Д-р Станимир Качешмаров е второ поколение общопрактикуващ лекар с дългогодишен опит. Практиката му е в София и има професионални интереси в областта на профилактиката и превенцията на социално значимите заболявания. |
- Д-р Качешмаров, защо избрахте да станете общопрактикуващ лекар и медицината като цяло?
- Медицината като цяло е наследствено. Моята майка също е лекар, и то общопрактикуващ. Но по-скоро е и осъзнат избор. Това е една от специалностите, в които, общо взето, всичко зависи от теб. Нямаш някой професор или шеф на клиника. Можеш да правиш каквото искаш, стига да изкараш необходимите сертификати, курсове, специализации. Никой не те ограничава, освен рамките на законите и наредбите.
- Как изглежда един ден на общопрактикуващия лекар?
- Натоварен с доста разнообразна патология. С поне 25-30 прегледа дневно, а сега в епидемиите и повече.
- Изслушването ли е това качество, което кара пациентите да се доверят? Как печелите доверието им?
- С човешко отношение най-общо казано. Нито аз им се лигавя, нито позволявам те да ми се лигавят, когато сме в кабинета. Действаме по същество, за да вършим работа ефективно. Най-важното е, че при мен има правила, които важат за абсолютно всички. От пациентите ми депутати, до пациентите ми с нисък интелектуален статус.
- Кое е най-голямото предизвикателство за един личен лекар в София?
- Да си менажираш времето, така че да ти остава и за семейството, и за теб самия, и за пациентите. Мисля, че към този момент все още успявам да го правя. Но в практиката броят пациенти расте. Аз горе-долу съм поставил граница – сега имам 2000, мога още малко да запиша и след това ще намаля темпото, защото трябва да го има този баланс. Тук все пак не работим с мотиката, а с акъла и след 40-ия пациент вече не е същото. Неслучайно медицината е една от професиите с най-много стрес. Работиш с различни казуси за кратко време, които се сменят по много пъти на ден. В коя друга професия в един ден ще си говориш с 35 различни човека, които искат нещо от теб?!
- Кой е най-странният случай в практиката ви?
- Запомням по-скоро сложните и опасните. Имах пациент, който уж на пръв поглед нямаше сериозни оплаквания, нещо като лека настинка. Беше дошъл сам в кабинета и без малко да го върна, защото нямаше записан час. Все пак казах: "Хайде влез". Оказа се, че човекът е с много сериозно остро заболяване в момента и се наложи да извикаме линейка, която го взе директно от кабинета. Слава Богу, след голяма сърдечна операция човекът е жив и здрав. Но той беше в кондиция, която не предполагаше да е талкова сериозно състоянието му. Оплакванията му бяха като да е настинал и да има някакво общо неразположение.
- Какво съветвате пациентите за профилактичните прегледи, които трябва да се правят през годината?
- Огромна част от начина, по който аз работя, е да наблягам на превенцията. Това е най-смислената част от медицината. Когато може да хванеш нещо, преди да се е объркало. Когато може да се направят много неща и състоянието или да се излекува на 100%, или да не се стигне до някакви трайни увреждания. Затова казвам на всички мои пациенти, че профилактичният преглед е задължителен всяка година, независимо дали човек има някакви оплаквания, или не. Може да изглеждат като някакви банални, за някои дори безсмислени неща.
Но едно кръвно налягане е отговорно за най-много смърт в България, особено в мъжката популация. Аз съветвам пациентите си да идват на тези прегледи, защото пакетът, който Здравната каса покрива, според възрастта и пола на пациента, не е никак за пренебрегване и ако се изпълняват в обема и честотата, в която са включени, много заболявания биха били хванати в началото и да не се стига до усложнения.
- Хората все повече наблягат на здравословния начин на живот, дори стигат до крайности. Ако такъв човек иска да провери здравния си статус, какви изследвания трябва да си направи?
- Тялото и нашата физиология са изключително сложен механизъм и няма как да проверим всичко. Затова науката с течение на времето чрез големите статистически анализи е показала в коя възраст кое е най-вероятното нещо, което би могло да се обърка. Затова се провеждат смислени, целенасочени, според възрастта, профилактични прегледи. Най-безсмисленото нещо е да отидеш в една лаборатория и да кажеш: "Искам да изследваме всичко от горе до долу". Пълната кръвна картина е едно миниатюрно изследване. Човек обаче си представя, че изследва всичко. Това е една от големите заблуди в медицината. Не, пълната кръвна картина е едно изследване с 8 показателя, които включват хемоглобин, левкоцити, еритроцити, моноцити и още няколко кръвни клетки. Човек обаче си представя, че там ще има изследвания за черния дроб, за бъбреци, за жлъчка, но това е един мит.
- Но нали лабораториите предлагат и пакети?
- Човек ако мръдне от Загреб на запад, много трудно ще влезе в една лаборатория и ще каже: "Искам това". Ще последва отговор: "Кой ви го е назначил и защо". Не може, някой трябва да е преценил какво да се изследва. Има го този момент, че и ние, и лабораториите сме търговски дружества и те гледат да продават. Това е реалността. Затова се ходи на лекар, той преценява и дава съвети какви изследвания, според съответната възраст, трябва да се правят.
Най-безсмисленото нещо е да си пуснем изследвания от горе до долу. Излишен разход на пари. Няма да навреди, но е излишно.
Д-р Станимир Качешмаров
- Ако човек има някакъв проблем, проверил е в интернет симптомите си и сам си е поставил диагноза, като дойде при вас, как реагирате?
- Това е част от реалността, все повече пациентите идват диагностицирани от различни AI инструменти. Но това нещо трябва да го прекараш през своето критично мислене и да прецениш дали пациентът не е бил заблуден несъзнателно от самия изкуствен интелект, и да внесеш съответните корекции в тази "диагноза".
- Вие използвате ли AI?
- Да, който не използва AI, изостава. Аз не го използвам, за да лекувам с него пациентите си. Използвам го да ми подпомага дейността, защото колкото и да се старая, не мога да науча всичко, не мога да знам всичко. Когато има някакъв по-рядък случай, мога да се допитам до специални AI инструменти. Но те трябва да са базирани само и единствено на научно реферирани доказателства, от най-известните медицински издания и да правят анализите от техните данни. На такива AI инструменти бих могъл да задам въпрос и да се доверя на отговора. И да проверя дали мисленето ми е в правилна посока. Но не бих го питал: "Пациентът ми има сърбеж и косми между пръстите на краката, каква е диагнозата? Не! (Смее се - бел. а.)
- Вие сам как се лекувате?
- Понякога пренебрегвам симптоми като настинки и т.н. Но на тези неща, които биха могли да скъсят моя живот, обръщам голямо внимание. Редовно си правя профилактични прегледи с важните изследвания и когато видя някой параметър, който крие риск и е извън норма, го лекувам.
- Кои са най-сериозните заболявания, които късно се откриват?
- Ще ги разделим на две основни групи. Онкологичните са едните, а в другата група ще сложим всички други хронични, незаразни болести, които водят до скъсяване на човешкия живот. При онкологичните заболявания, за съжаление, когато човек не идва редовно на профилактични прегледи, нещата се хващат, когато започнат симптомите. А тогава или е късно, или много късно. Често пациентите дълго време ги пренебрегват - било от страх, било от незнание къде и какво да предприемат като първо действие.
Другата група са сърдечносъдовите, метаболитните заболявания, където има малки дискретни симптоми в началото. Пациентите в повечето случаи ги пренебрегват. И един огромен рисков фактор напоследък - наднорменото тегло. Тази епидемия е в почти целия западен свят. Последните данни показват, че наднорменото тегло и затлъстяването са отговорни за над 200 други хронични заболявания.
Съвременните лекарствени препарати са изключително ефективни и мощни, а когато се предписват и приемат правилно, ефектът им е наистина много добър.
- Един по-пълен човек на кого трябва да се довери – на диетолог или лекар?
- Много зависи от това дали вече има настъпили някакви усложнения, свързани с това наднормено тегло. Ако говорим за един човек в 30-те си години с наднормено тегло и без други заболявания - подчертавам, към момента, няма високо кръвно, няма метаболитен синдром, няма диабет или други заболявания, той би могъл с воля, спорт и промени в начина на живот и на хранене да се справи сам. Но ако има някакви усложнения, вече трябва насоките и контролът на това състояние да бъдат проведени от лекар.
Като под лекар имам предвид общопрактикуващ, който да служи като един хъб, постоянно да мониторира процеса и да назначава съответните консултации с ендокринолог, кардиолог и т.н. Аз винаги съветвам моите пациенти да търсят консултации с диетолог, когато има заболяване, но с лекар-диетолог, а не нутриционист, диетолог-психолог и т.н. Ключова роля има подходящият физически режим, как да се спортува по правилен начин, защото не може да очакваме човек с наднормено тегло изведнъж да тръгне да тича ежедневно из парка, да обикаля Витоша и т.н.
- Хората по-осъзнати ли са днес по отношение на здравето си?
- Често се чува изразът България не е София, но аз ще кажа, че и София не е България. В големите градове има категорично подобрение в това как пациентите се грижат за здравето си от гледна точка на спорт, на храна, на здравословен начин на живот. За съжаление, обаче наблюдавам много хора извън големите областни градове, които са много далеч от тази концепция.
- Но има и баби и дядовци по селата по 100 и повече години.
- Да, и няма нито един дебел столетник. А когато на човек фокусът му е да изяде зелето, което е сложил, да изяде бурканите с туршия, която е направил, като заколи прасето, да го изяде цялото, с все сланината и карантията, да изпие виното и ракията, защото ще дойде нова, и дотук спираме със здравословния начин на живот.
- Пациентите в днешно време объркват ли се от информацията, която ги залива?
- Категорично, инфодемията е дори пагубна за някои пациенти, защото почват да четат второ, трето, четвърто... Диагноза от интернет или от съседката и се объркват. Търсят в повечето случаи някакво лечение директно през аптеката, без да посетят лекар, а това води до сериозни проблеми. Има в интернет и достоверна медицинска информация, но най-трудно за един пациент, който няма някакво биологическо образование, е да прецени дали на тази информация може ли да й се довери, или не. Като прочетеш, че канелата понижава кръвното налягане с 10 милиметра живак, зад това не стои нищо, стои „една жена каза“. Затова българите живеят с 10-ина години по-малко от западноевропейците. Там не се обръща внимание на това, а тук се почва с канела, кисело мляко, дишане дълбоко, светена вода и други неща.
- Какво трябва да се подобри в системата на личните лекари у нас?
- Да имаме повече общопрактикуващи лекари, което ще позволи едно оптимално разпределение на пациентите, да няма струпване на хора при един лекар. Това ще доведе до повече време, по-спокойна работа и по-голяма възможност за правилна диагностика и обръщане на необходимото внимание на всеки пациент. В последните години отчетливо все повече колеги избират да специализират обща медицина и една от причините за това е, че нещата зависят от теб.
- Какво не знаят пациентите за системата на личните лекари и като цяло за здравеопазването в България?
- Това, което не знаят, са правата и задълженията им. В законите е записано задължението всяка година, подчертавам, всяка година да се ходи на профилактичен преглед. Записано е задължението необходимите ваксинации да се провеждат с необходимата честота. На всички лица в България над 18 години през 10 години трябва да се извършват имунизации срещу тетанус и дифтерия. Това е със закон. Това е задължение.
Не знаят, че е задължително да се спазват правилата за вътрешния ред на съответното лечебно заведение. Тоест, аз съм общопрактикуващ лекар, но аз съм и самостоятелно лечебно заведение и съм си определил конкретни правила. И пациентите са длъжни да се съобразяват. Например като съм въвел предварително записване на часове за нещата, които търпят отлагане, значи така трябва да бъде. Това е едно задължение на пациентите, което също трябва да познават и спазват.
Цанка ДОНКОВА
