Със затоплянето на времето за живот се събужда не само природата, а и някои вируси, част от които могат да представляват и сериозна опасност за хората. Как тези микроорганизми се приспособяват към човека, неговите органи и системи, към клетките, за да осигуряват своето благосъстояние, но и да не убиват своя гостоприемник, възможно ли е след хилядолетия престой в ледниците древни вируси да “оживеят” и как да процедираме в случай на бактериална инфекция - от инфекциониста доц. д-р Трифон Вълков.
Визитка♦ Доц. д-р Трифон Вълков завършва Медицинския университет в София през 2013 г. Специализира „Инфекциозни болести“ в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров”. От 2023 г. е специализант по Клинична вирусология към НЦЗПБ София. Защитава докторска дисертация на тема: „Етиология, клинично протичане, диагностични подходи и лечение на острите инфекции на ЦНС с вирусна и бактериална етиология” през 2018 г. Член е на Българския лекарски съюз и Българското дружество по инфекциозни болести. Има множество участия в български и международни конгреси и симпозиуми по инфекциозни болести и клинична вирусология. Работи в отделение по въздушно-капкови, покривни, трансмисивни и невроинфекции, както и в Отделение за диагностика и лечение на пациенти с COVID-19 към СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” от началото на пандемията. Главен асистент е към катедрата по Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на Медицински университет. |
- Доц. Вълков, защо учените не дават категоричен отговор на въпроса дали вирусите са живи или не? Нима има и трета форма на живот?
- За трета форма на живот е трудно да говорим, поне все още в този вид вирусите не може да бъдат напълно признати като трета, отделна форма на живот. Големите въпроси, които се повдигат, и на които науката няма все още еднозначен отговор, са: кое от кое е произлязло – дали вирусите от клетките или клетките от вирусите. Една от теориите, която се налага най-много и, може би, звучи най-реалистично, е за т.нар. свободни генетични елементи. Тоест, вирусите са произлезли от такива свободни генетични елементи – нуклеинови киселини, които са успели, казано най-лаически, да се „облекат” със съответните протеинови белтъчни обвивки, т.е., да самосъхранят генетичната си информация, което е дало начало на развитието и оформянето на тези микроорганизми.
Това, което знаем със сигурност и е като аксиома в науката, е че когато говорим за вирусите, те по никакъв начин не могат да съществуват, да се развиват и да изпълняват всички критерии на жива материя тогава, когато са извън клетката. Т.е. за развитието, за размножаването и просъществуването си се нуждаят единствено и само от жива клетка.
- Думата вирус, в превод от латински, означава „отрова”. Защо е тази асоциация?
- Първите предположения за съществуването на такава форма на живот са свързани с болести, предавани по растенията /това е в основата и на откриването на вирусите, като отделни нозологични единици/ при използването на т.нар. бактериални филтри. Това са микрофибърни елементи, които задържат бактерии в състава на течностите, на пробите и се използват за заразяване, за опаразитяване.
И въпреки че материалът веднъж е бил обработен с такъв филтър, той е бил в състояние да предизвиква заболяване при инжектиране на здрави растения. Това поражда идеята, че етиологичният причинител е нещо, което определено не е бактерия. Много по-малко е, защото успява да премине през този бактериален филтър, който пропуска всичко по-малко от 50 до 80 нанометра. Това са размерите на по-малките бактерии. И така се стига до откриването на едни от първите вируси – по тютюневата мозайка. Точно от това е и асоциацията с отрова. От латинския термин „отрова” – „вирус”.
- Кое е най-интересното и най-странното от този доста непознат за нас микросвят на вирусите?
- За мен лично винаги е представлявало особен интерес начинът, по който вирусите чисто еволюционно са се адаптирали към своите гостоприемници. И тук, ако ми позволите, бих искал да отворя само една малка скоба, когато говорим за адаптация. Първо, винаги съм се възхищавал на способността на тези микроорганизми да разпознават конкретни клетки, т.е., техният тропизъм към определени структури на организма. И тук говорим не само за отделни органи, дори не само за отделни тъкани, а за отделни клетки в състава на една тъкан. Ние в момента, като цивилизация, с всички тези наши технологии и иновации, с които разполагаме, било в областта на диагностиката или на терапията, не можем никога да постигнем този тропизъм, който имат вирусите.
Давам само един пример. С медикаментите за лечение на бактериални и други инфекции или с химио- и лъчетерапията при онкологичните заболявания не сме успели да създадем нещо, което да атакува конкретно само и единствено определена от нас таргетна структура. Тоест, те винаги имат и странични ефекти. Докато при вирусите този тропизъм просто е невероятен – вирусите могат да открият в организма една-единствена клетка, независимо къде се намира, и това за мен е възхитително
И другото - когато вече тази инфекция и причинител попадне вътре в клетката, започва да упражнява върху нея т.нар. епигенетичен контрол. Разбира се, това не важи за всички вируси, а само за някои от тях – за тези, които имат способността да осъществяват в клетката т.нар. латентно протичане. Такива са човешките папиломни вируси, полиома вирусите, херпесната група вируси, ретровирусите - вируси, при които молекулата, носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК. Те по такъв начин успяват да манипулират вътреклетъчните сигнални пътища и вериги, че да могат да оказват контрол върху клетката и тя да остава подчинена на волята им, или на потребностите на вируса, като цяло.
Този тип епигенетичен контрол, този тип манипулация върху клетката също няма как по друг начин, с нито една наша позната технология, да бъде създаден. Получава се изключително тясна интеракция между вирусите и живата клетка - те толкова са зависими от нея, че чисто еволюционно са разработили тези свои методики на развитие. Защо го казвам това? Защото, ако вирусът доведе до смъртта на клетката, той самият също ще загине
Т.е., на вируса му трябва жива клетка. И той се старае по всякакъв начин да упражнява такъв тип ефект, с който буквално да подържа клетката жива. От друга страна, всяка една жива клетка притежава собствени защитни механизми. Това са вродени, неспецифични механизми на защита, с които, разпознавайки тази чужда форма, тази чуждородова белтъчна структура, каквито са вирусните протеини, тя се стреми да ги елиминира. И вирусите по такъв начин трябва да резистират на тези механизми, за да просъществуват вътре в клетката. И това е една интеракция, продължаваща десетки, стотици, хиляди години на планетата ни и ние сме свидетели на процес, който се случва, случвал се е и продължава да се случва.
- Вирусите са навсякъде около нас – във водата, почвата, въздуха... Възможно ли е да вдишаме десетки от тях, без да ни заразят?
- Това, което казвате, е изключително интересно. Те са наистина навсякъде около нас. Няма континент, няма повърхност, няма жива материя на планетата, която да не е влязла в контакти с тях и да няма адаптирани вируси към нея. Тоест, няма клетка, без значение дали тя е с животински или растителен произход, към която да няма развила се някаква форма на тропизъм на определен вирус към нея.
Не съществува просто такава структура. Различни вируси намират т.нар. пермисивна тъкан във всички възможно познати клетъчни форми на живот на тази планета. Пермисивна, това е такава тъкан, в която вирусът може да се развива нормално. Вирусите могат да инфектират много тъкани, но не във всички намират благоприятни условия. Тоест, не са еднакво добре адаптирани. Затова един вирус може да засегне и гастроинтестиналния тракт, и нервната система, и сърцето но това не означава, че във всички от тях еднакво добре ще се развие.
Тази тъкан, която му позволява да се развива най-благоприятно, най-бързо, най-добре, наричаме пермисивна. И ние всеки ден сме в контакт със стотици вируси. Дори има направена такава статистика, че ежедневно човек се среща с около 200 вида различни респираторни вируси. Но ние, като жива форма на живот на тази планета, сме се адаптирали към тях и те към нас. Аз обичам да казвам винаги, че за разлика от някои групи хора, които, за да ги привлечете на ваша страна, трябва да ги подкупите, при вирусите подкуп не съществува. Тук данъкът, за да ни има на тая планета, се плаща в човешки животи. И това беше видно буквално преди няколко години, когато се появи нов вариант на познат вирус.
Доц. д-р Трифон Вълков
- Напоследък учените се опасяват, че разтапянето на ледниците ще открие древни спящи вируси, които могат да се окажат заплаха. Възможно ли е векове наред те да са прекарали в замръзнало състояние в дълбоките ледове, но да бъдат риск за човечеството?
- Напълно е възможно. Чисто теоретично няма абсолютно никакви пречки това да се случи. Откакто свят светува, ние сме имали контакт с вирусите. Както нашият организъм, така и вирусите се променят. Давам само един пример: коронавирусът SARS-CoV-2, който се появи преди 5 години, мутира около 120 000 пъти в този период. Това са 120 000 промени, свързани с неговите възможности и способност за атакуване на новия гостоприемник.
Когато такиви организми в състава на клетки и а тъкани на умрели животни са загубили способността си вече да се срещат и да се адаптират към нови организми, тъй като са били замразени в продължение на векове под ледовете, те все пак запазват тези си форми и тропизъм, които са имали преди това. И, при едно евентуално „събуждане”, нашият организъм за тях се явява имунологично девствен.
Имунната ни система никога не се е срещала с него, загубила е способността за имунната си памет.
Така е устроена имунната ни система, че ако дълго време не се среща с определен патоген, тя губи способността си да го разпознава
И появата на нещо, което е изчезнало преди стотици хиляди години и ние по никакъв начин не пазим имунна памет към него, може да стане причина за развитието на нова ЕПИ или нова пандемия. И тук проблемът не е вече в това, че този вирус ще се окаже прекалено агресивен и опасен, а защото, когато имунната ни система разпознае нещо, което никога преди това не е виждала, тя отреагира с развитието на един свръхостър, свръхбурен имунен отговор, който е в основата на всички нежелани и тежки прояви на боледуване. Такъв беше случаят и със SARS-CoV-2, защото се появи нов мутантен вариант на познат вирус, към който никой на тази планета нямаше имунитет. Затова и му се отдаде такава възможност да се разпространи като пандемичен щам.
- От света на вирусите да отидем при този на бактериите. Случаите на Лаймска болест през последната седмица са скочили драстично. За какво да следим, за да разпознаем навреме симптомите и след какъв период от време те се проявяват?
- Лаймската болест е бактериална инфекция и, забележете, една от сравнително новите такива – открита е през 1976 г. Принадлежи към едно малко по-голямо семейство, известно като спирухети, заради прословутата си форма на тирбушон, на спирала. Това е типична кърлежопредавана или векторпредавана инфекция. В 99% от случаите заразяването става след ухапване от кърлеж.
Макар и теоретично, възможно е и комари да причинят такава инфекция, въпреки, че подобни случаи са казуистики тук – специално за нашите географски ширини не са доказани. Кърлежът обаче си остава основният вектор, основният преносител на лаймската борелиоза. Типичен пример е за заболяване, което протича в няколко стадия. Първият стадий, който е може би най-отчетливият, най-будещият съмнение за развитието на Лаймска болест е, че след ухапването от кърлежа на това място се появява един характерен обрив, известен като Eritema chronicum migrans на латински или мигрираща еритема.
Формата е типична, точно като мишена с център и с един червен овал около него
Този обрив, като феномен, може да се задържи от няколко часа след своята поява до няколко седмици, след което бавно да започне да избледнява и да изчезва. Може би едно важно уточнение, което човек трябва да знае е, че не всяко ухапване от кърлеж довежда до развитието на Лаймска болест. Не само в България, но и по данни въобще за Източна Европа, между 10-12% от кърлежите са носители на самата борелиоза.
Но за да говорим за предаване на инфекция, кърлежът, дори да предположим, че е 100% носител на самото заболяване, трябва да бъде впит върху човешкия организъм поне между 16 и 20 часа. С една дума, колкото по-дълъг е престоят на кърлежа върху човека, колкото по-дълго той остава впит в човешкия организъм, толкова по-голяма е вероятността да я предаде. Защо? Защото има и други кърлежопредавани заболявания, при които тази трансмисия става буквално за минути. Тук, обаче, не е така. И другото нещо, което е пак изключително важно, според мен, в този ред на мисли е, че когато е носител на борелиоза, кърлежът предава заболяването в 4-5% от случаите, но до клинично проявена форма се стига в под 1%
В огромния процент, дори да се стигне до предаване на инфекцията, имунната ни система елиминира причинителя още на входната врата и всичко приключва в болшинството от случаите там, без да се стига до системна инфекция, защото борелиозата като заболяване представлява такъв вид инфекция.
И вече след появата на еритема мигранс, съставляваща първия стадий на заболяването, вторият и третият стадий са т.нар. ранна, респективно, късна десиминация с мулти- или полиорганно засягане. Органите, които са таргети, които са мишени на тази инфекция, това са ставно-мускулния апарат, особено големите стави – коленни, лакътни, сърдечносъдовата и нервната системи.
- Това е много опасно състояние, така ли?
- Позволете ми да не съм напълно съгласен с това твърдение, защото мисля, че малко се преувеличава с ролята на това заболяване и с неговата тежест. Хора биват непрекъснато хапани от кърлежи, но ако то беше толкова смъртоносно, колкото сме чували да го спрягат, имайте предвид, че щеше да има много повече описани смъртни случаи.
Не е чак толкова страшна Лаймската болест, както се представя. Да, когато имаме нелекувани пациенти или недиагностирано заболяване, нещата наистина могат да станат тежки и сериозни, но това се случва само в страни, където буквално човек няма достъп до медицинска помощ – няма възможност нито за диагностика, нито за терапия и не се мисли за това заболяване. В една европейска държава или въобще в страна от Европа, не мисля, че това е възможно да се случи.
- Миналото лято се говореше и за друга бактерия – т.нар. „плътоядна”, „месоядна”. Наистина ли е толкова опасна, как се е появила в България тази „екзотична” бактерия, има ли място за притеснения сега или и тук се преувеличава?
- В този случай, първо, говорим за бактерия, която не се среща само и единствено на едно място. Получила е своето наименование – „месоядна или „плътоядна”, както искате я наричайте, просто заради бурното развитие на един възпалително некротичен процес, асоцииран с тежки некротични лезии и некрози в тъканите, които инфекцията засяга. Това, всъщност, е една форма на стафилококова инфекция. И искам само да кажа, че такъв тип причинител се среща абсолютно навсякъде. Не е нужно това да е на морето или в някаква по-специална друга среда. Давам само един пример: повсеместно разпространен причинител е, дори съставлява част от нормалната флора в устната кухина на някои животни, дори домашни любимци
Има описани случаи на развитие на такава инфекция и след ухапване от куче. Затова и не мисля, че това е нещо, което за първи път се случва, просто миналата година е направило впечатление, изолирано е и е доказано... Но по подобие на Лаймската болест не се развива при всеки пациент и не е интересен по своята рядкост или своеобразност случай, като причинител на заболяване.
Милена ВАСИЛЕВА
