Все повече наши читатели ни изпращат писма с молба да разширим темата за биометричната кинезиология - съвременен метод, който помага за точното определяне на причините за намалена жизненост и възстановяване на хармонията в тялото. В днешния брой на вестник “Доктор” представяме отново Галя Цветанова, която е магистър по медицинска рехабилитация и ерготерапия. Тя обяснява как се идентифицират коренните причини за дискомфорта и се избират най-подходящите техники за тяхното елиминиране, като се активират естествените лечебни процеси. Разказва и за д-р Сергей Молотков, чиято разработка се основава на уникален принцип за това как мозъкът работи с движението и усещането за цялостно подобряване на благосъстоянието и качеството на живот.
Визитка♦ Галя Цветанова е магистър по медицинска рехабилитация и ерготерапия от 2011 г. Има 15 години опит, 8 от тях посвещава на работа с хроничната болка. От 2016 г е СКЕНАР терапевт. Изучава и работи с Приложна кинезиология от 10 години, а с биометрична кинезиология - от 5 г. През 2026 г се дипломира като биометричен кинезиолог. Създател е на Центъра за лечебна терапия и масаж “Виталия” в Плевен. |
- Какво е влиянието на метода върху т.нар. „памет за болка“ в централната нервна система, която често поддържа симптомите, дори след като тъканта физически е заздравяла?
- Терминът „памет за болка“ се разглежда подробно в някои други направления, като новата германска медицина, например. В биометричната кинезиология по-скоро говорим за фиксация на стреса в тялото. Това е състояние, при което стресът се запечатва на определено физическо ниво – това може да бъде зона от гръбначния стълб, конкретен вътрешен орган или дори в структурите на черепа. Веднъж фиксирано, това място става изключително уязвимо и реагира при всяка следваща стресова ситуация за организма. И под стрес тук нямам предвид просто уплаха или емоция
Това може да бъде физическо претоварване, хронична преумора или всяко едно свръхизискване към тялото, с което то в момента няма ресурс да се справи. Чрез биометричната кинезиология имаме уникалната възможност да премахнем тази фиксация на стреса, като работим чрез невромедиаторите – това са химическите пратеници на мозъка, като адреналин, ацетилхолин и серотонин.
В тяхно присъствие тестваме и виждаме през коя система се е запечатал проблемът – дали през симпатиковата (която отговаря за стреса и мобилизацията), парасимпатиковата (свързана с почивката и възстановяването) или метасимпатиковата нервна система, която управлява метаболизма
Когато открием конкретния невромедиатор, на чийто фон се проявява дисфункцията, намираме и точната уязвима зона. На практика извървяваме механизма на получаване на болката по обратния път. Проследяваме схемата на възникването й, разбираме защо се е запечатала и успяваме да премахнем фиксацията на стреса от конкретната зона. Работата с невромедиаторите ни дава изключително мощен и елегантен инструмент за трайно справяне с хроничната болка.
- Често се случва човек да си направи скенер или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и лекарите категорично да кажат: „Нищо ти няма!“, а болката да е напълно реална. Какво е вашето обяснение?
- Обяснението е в това, че скенерът и ЯМР показват физическата част, структурата – органи, тъкани, мускули и периферни нерви. Образните изследвания улавят последствията, ако вече има настъпило трайно анатомично увреждане. Понякога, обаче, реален физически израз все още липсва, защото проблемът се крие другаде. Ако се върнем към триъгълника на здравето, възможно е болката да е провокирана от биохимично нарушение. Тогава тялото просто има нужда от специфична подкрепа – минерал, витамин или билка, без които организмът не може да функционира правилно. Причината може да бъде и психоемоционално натоварване, което няма как да се види на никоя снимка
Ако приемем, че централната нервна система е командният център, то мускулът, органът е просто работникът. Когато работникът не се справя, трябва да стигнем до командния център през останалите системи, за да разберем откъде тръгва проблемът. Тъй като всеки мускул в тялото ни е свързан с конкретен вътрешен орган чрез т.нар. асоциативна връзка, биометричната кинезиология ни позволява да уловим тези зависимости. Ние не работим на сляпо, а чрез прецизни неврологични провокации откриваме корена на болката, дори когато изследванията не дават яснота.
Галя Цветанова
- При тежки дегенеративни заболявания, като напреднали дискови хернии, коксартрози или стенози на гръбначния стълб, където вече има реална структурна увреда, до каква степен биометричната кинезиология може да помогне?
- За тези състояния няма никакви противопоказания. Костите и ставите никога не се увреждат от само себе си – винаги има мускули, които не работят правилно - някои са твърде слаби, други прекалено стегнати. Аз самата претърпях операция от дискова херния в миналото. Тогава състоянието ми беше много тежко, не познавах още кинезиологията и се стигна до хирургична намеса. Години по-късно, на един от кинезиологичните семинари, руският преподавател, д-р Крашениников при тест откри, че проблемът ми всъщност е започнал от нарушение в илеоцекалната клапа – между тънкото и дебелото черво чиито асоциативни мускули са именно мускулите на бедрата. Вследствие работа върху свързани зони от корема и крака, онова неприятно опъване в крака, което ми остана след операцията, изчезна.
Това доказва базовия принцип: преди да обработваме което и да е място, ние винаги получаваме обратна връзка през мускул-индикатор. При класическата приложна кинезиология се използва механичен, понякога болезнен натиск върху тялото, за да се освободи даден блок.
В биометричната кинезиология –иновативната методика на д-р Сергей Молотков този дискомфорт липсва. Ние премахваме блокажите чрез специфични, напълно безболезнени стимули върху тялото и определени точки на надкостницата, като веднага проверяваме как реагира организмът. При тежките ставни дегенерации няма как да възстановим износения хрущял, но можем коренно да подобрим функцията на тялото и да донесем сериозно облекчение.
Методът е безценен и за пациенти, на които им предстои смяна на става защото подготовя мускулите, които ще движат новата става, и така възстановяването е в пъти по-бързо. Обикновено при по-тежки състояния са нужни между две и четири терапии, които се правят през две-три седмици. През това време тялото усвоява зададените команди и интегрира информацията. На всяка следваща процедура организмът сам ни показва откъде да започнем и през коя система да продължим работата си.
- Какви са противопоказанията и клиничните лимити на биометричната кинезиология?
- Като терапевт аз не бих поела сериозни патологии, свързани с онкологични процеси или тежки органични увреждания (лезии) на нервната система – независимо дали са в главния мозък, или в периферните нервни тъкани. Когато проводимостта на нервите е сериозно нарушена по анатомичен път, ние няма как да сме сигурни в отговорите, които получаваме от тялото. Въпреки това, в биометричната кинезиология съществуват успешни методики за работа след инсулти. Когато състоянието не е довело до пълна неподвижност и липса на каквато и да е реакция от организма, биометричната кинезиология може да помогне за частично възстановяване на изгубените функции
Методиката си д-р Сергей Молотков е разработил на нива. Започва се от по-ниските нива, които са чисто структурни (мускули и стави), преминава се през метаболитните нарушения (биохимията) и се стига до психоемоционалните блокажи. Най-високите нива в биометричната кинезиология включват т.нар. енергоинформационен компонент, който е свързан с принципите на традиционната китайска медицина. На това ниво се работи по специфични биологично активни точки, които регулират циркулацията на енергията в тялото.
Това излиза извън рамките на класическата рехабилитация, но балансирането на тези канали позволява на пациента да задържи терапевтичния резултат за много по-дълъг период от време. Кинезиологията не разделя човека на „физика“ и „психика“ – тя възстановява неговата цялост.
- Методът на д-р Сергей Молотков стъпва върху рестартиране на рецепторните полета. Как увредените или неправилно функциониращи рецептори – например, при хирургични белези, могат да объркат двигателния контрол на ниво главен мозък?
- Това е изключително важен въпрос, който се явява първо ниво в биометричната кинезиология. Всеки белег по тялото представлява съединителна (ръбцова) тъкан. Проблемът е, че тази тъкан не е добре кръвоснабдена и инервирана, поради което централната нервна система буквално спира да я „вижда“. За да накараме мозъка да забележи този проблем, ние работим със специфични кожни рецептори около самия белег. Използват се прецизни мануални техники като обработка на кожните гънки, за да се освободи зоната
Ако терапевтът пренебрегне един стар хирургичен белег, цялата останала работа с пациента може да се окаже неефективна.
Белегът действа като истински „стопер“ на нервните импулси в конкретната зона. Когато човек се движи, сигналът прекъсва в тази точка, веригата се къса и тялото започва да изгражда грешни, патологични компенсации на коренно различни места. Чрез биометричния метод ние премахваме това механично и неврологично влияние на ръбцовата тъкан върху общото състояние.
Така възстановяваме нормалния поток от импулси и чак тогава можем да сме сигурни, че постигнатите резултати ще останат трайни. Огромният плюс тук е, че във всеки един момент имаме директна обратна връзка от организма дали това, което прилагаме, е правилно и как реагира тялото.
Милена ВАСИЛЕВА
