Катерина Иванова е пациентка с ендометриоза от 13 години, основател и управител на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”, която работи за информираност, ранна диагностика и подкрепа на жените с репродуктивни проблеми. Провеждането на проучвания е сред основните дейности на фондацията. В момента върви проучването “Писма до лекаря, който не ме чу”, което има за цел да събере свидетелства на сто жени как медиците неглижират тежестта на симптомите, които изпитват. Целта и същността на проучването представи Катерина Иванова на информационно събитие в подкрепа на страдащите от ендометриоза.
„Ендометриозата е наличие извън матката на тъкан, която много прилича на маточната лигавица по време на менструация. Диагнозата често се бави, дори с 10 години. От една страна, причината е в представата за болката като нормална част от живота на жената по време на менструалния цикъл. От друга обаче, се дължи на неглижирането на тази болка от страна на медицинските специалисти.
Нашето проучване „Писма до лекаря, който не ме чу“ е продиктувано от личния опит на всяка от нас във фондацията, защото дълги години сме изпитвали неприятното усещане да не бъдеш чут и разбран от лекаря, при когото отиваш за помощ. В „Писма до лекаря, който не ме чу“ събираме свидетелствата на поне 100 жени в страната, които накрая ще споделим и анализираме.
Женската болка се определя като истерична
Ще представя първоначалните свидетелства и изводи по проекта. Една от участничките в проучването пише: „Пореден кабинет, пореден лекар и отново – никаква информация. И така година след година“. Това се случва с много жени, не само с ендометриоза, а и с други диагнози. Много често женската болка се определя като емоционална, истерична, драматична, но не и като реално съществуваща. И това е сериозен проблем на пациентките, при това не само в България.
Хистерията е описвана още в Древен Египет като абнормно движение на матката. Хипократ от Древна Елада описва състоянието като блуждаеща матка. Векове след това състоянията на жените, които са необясними за мъжете, се описват с термина хистерия. Създателят на психоанализата Зигмунд Фройд развенчава това разбиране за хистерията като психично състояние само при жените. Той самият казва за себе си, че страда от хистерия.
Неравенство на половете в здравеопазването
Ако зададете на изкуствен интелект задачата да генерира изображение на човек, който получава инфаркт, резултатът е винаги мъж, който се държи за гърдите и се превива от болка. Дори ако имате изискване човекът да изглежда различно, отново се получава мъж. Изкуственият интелект не вижда вариант, че пациентът може да е различен по пол. Наистина инфарктът засяга предимно мъже на средна възраст, но жените са с над 20% по-висок риск да умрат от инфаркт поради сгрешена диагноза. Защото симптомите на инфаркт при жените се различават драстично от тези при мъжете. При жените инфарктът протича с нетипични симптоми като задух, болка в стомаха, гадене, болка в гърба. А това води до неправилна диагноза и до фатален изход.
Жените обикновено живеят много по-дълго от мъжете, но прекарват поне 25% от живота си във влошено здраве. През 2024 и 2025 г. само 1% от глобалните инвестиции за научни изследвания и иновации са били посветени на женското здраве в гинекологията. А само 5% са били за женското здраве изобщо. В първа фаза на клинични изпитвания на лекарства по-рядко участват жени. Същевременно техният риск да развият ревматоиден артрит е 2 – 3 пъти по-голям от този на мъжете, както и за много други заболявания. Но женската болка се неглижира, описва се като драматизиране и се пренебрегва.
Съвременното население на света страда от различни автоимунни заболявания, но близо 80% от тези хора са жени. Според проучване от 2024 г. повечето жени, които са споделили на своя лекар за болка във вулвата или вагината, са били отпратени вкъщи с препоръката да се отпуснат. Лекарят очаква, че това ще облекчи състоянието им. Точно затова 55% от жените предпочитат изобщо да не търсят помощ за болката, която изпитват.
Катерина Иванова
Всичко това доказва неравенството между половете в здравеопазването, наричано The medical gender gap. Терминът описва коренно различното отношение към мъжете и към жените пациенти, различно третиране в научните изследвания, разликите в достъпа до медицинска помощ и до здравни услуги като цяло. Вярно, че и европейското, и българското законодателство дават гаранции за еднакво третиране на половете в здравеопазването, но това си остава само на хартия. Ние виждаме неравенство на половете в здравната система. Огромен проблем, който идентифицирахме, е липсата на вслушване на лекаря в думите на пациентките. Много от жените в нашето проучване споделят този болезнен опит.
Недоверие от страна на лекарите
Жените с ендометриоза често чуват от гинеколога си: „Хайде, хайде, нищо ти няма!“, „Не се преструвай“, „Стегни се малко“, „Всички жени ги боли“. Но това се чува и от лекари с други специалности, не само в гинекологията. Реално пациентките имат нужда да бъдат чути от лекар, който присъства с цялото си внимание към тях и към техните тревоги. Защото, когато споделяш симптомите и тревогите си, си изключително уязвим. Тогава искаш срещу теб да стои човек, готов да чуе какво те измъчва, да осмисли информацията и да даде решение на проблема ти.
Когато казвате колко е нивото ви на болка днес по скалата от 1 до 10, например 8 – 9, лекарите не ви вярват. Може би защото на пръв поглед жената изглежда нормално, успяла е да стигне сама до лекарския кабинет и се държи на краката си. Лекарското недоверие е нещо, с което много често се сблъскваме.
А усещането е смазващо, защото ти наистина изпитваш ужасна болка, а пред теб стои човек, който ти казва, че ти няма нищо, че всичко е само в главата ти. Това мнение вероятно се наложи под влиянието на д-р Хаус от едноименния сериал, който казва, че всички пациенти лъжат. Но защо й е на жена с много силна болка да излъже лекаря, че я боли. Какво печели от това – нито повече болнични, нито повече симпатия, нито съчувствие.
Установихме, че пренебрежителното отношение от страна на лекарите към болката на пациентките се изразява по следния начин: „Да, да, всички от това се оплакват. Нормално е. Не си единствена. Няма нужда от допълнителни изследвания. Ама ти много си чела. Стига си търсила под вола теле“.
Психическа манипулация на пациентките
Често в комуникацията лекар – пациент сме подложени на психическа манипулация – Gaslighting. Жертвите на тази манипулация чуват от лекаря някои от следните фрази: „Нищо ти няма, внушаваш си“, „Нищо не виждаме в изследванията. Ще ти дадем обезболяващи и ще ти мине“, „Няма от какво да се притесняваш. Усмихни се! Всичко ти е наред“, „От нерви е. Ще ти дам нещо за нервите да се успокоиш“.
Такова отношение е изключително трудно за преживяване от пациентката, защото тя остава с усещането, че й се вменява вина за състоянието й, че болката е само в главата й. В един момент тя спира да вярва на собственото си тяло. А всъщност нормална болка няма. Болката е сигнал за здравословен проблем. Затова пациентките трябва да продължат да търсят причините за болката, а не да се поддават на манипулацията, че им няма нищо“.
Мара КАЛЧЕВА
