С настъпването на хладните есенни дни респираторните инфекции традиционно бележат рязък скок. Повечето хора търсят бързи решения под формата на ударни дози изкуствени витамини и имуностимулатори едва тогава, когато първите симптоми, като хрема и болки в гърлото, вече са налице.
От гледна точка на физиологията обаче имунната система не е механизъм, който може да бъде активиран изкуствено за броени часове. Истинската и устойчива защита зависи от състоянието на лигавиците на дихателните пътища, които представляват първата и най-важна бариера срещу навлизащите в тялото патогени.
Лигавицата на носоглътката е покрита със специализиран ресничест епител, който произвежда тънък слой слуз. Тази слуз съдържа имуноглобулини и ензими, които улавят и неутрализират вирусите още при вдишването им. През есента и зимата обаче този фин филтър е подложен на сериозно изпитание.
Рязката промяна между студения въздух навън и сухия въздух в отопляемите помещения води до свиване на кръвоносните съдове в носната кухина и изсушаване на секретите. Когато лигавицата изсъхне, ресничките спират да се движат, локалната защита отслабва и вирусите лесно проникват в клетките.
Затова поддържането на оптимална влажност в помещенията и адекватната хидратация на организма чрез прием на топли течности имат много по-голяма превантивна стойност от пиенето на изкуствени стимуланти.
Паралелно с грижата за дихателната система съвременната превантивна медицина обръща огромно внимание на храносмилателния тракт. Научно доказано е, че над седемдесет процента от имунокомпетентните клетки на човешкия организъм са разположени в дебелото черво. Там се намира чревната микробиота, която взаимодейства с имунната система постоянно
Есенната диета, богата на рафинирани захари и тежки месни храни, потиска полезните бактерии и дава превес на патогенната флора. Това води до състояние на хронично микровъзпаление, което изтощава защитните сили на тялото и го прави податливо на външни инфекции. Включването на сезонни български зеленчуци, като кореноплодни, зеле и тиква, осигурява необходимите фибри за поддържането на силен локален чревен имунитет.
Разбирането на клетъчните механизми показва, че белите кръвни клетки, известни като левкоцити, се нуждаят от постоянна наличност на микроелементи, за да синтезират защитни протеини. Когато организмът е подложен на внезапен температурен шок, надбъбречните жлези отделят по-големи количества от хормона кортизол.
Този хормон има естествено временно потискащо действие върху имунния отговор, което обяснява защо хората се разболяват по-лесно след рязко измръзване или продължителен престой на влага. Физиологичната превенция изисква плавна адаптация чрез редовни разходки на чист въздух и избягване на резките температурни амплитуди, които изтощават адаптивните способности на съдовата и ендокринната система.
Допълнителното овлажняване на въздуха у дома чрез поставяне на съдове с вода върху отоплителните уреди значително подпомага регенерацията на епитела през нощта и предпазва дихателните пътища.
