Дисковата херния е сравнително често срещана, особено в средна възраст (30-50 години) и често засяга лумбалната част на гръбначния стълб. Прогнозните данни сочат, че приблизително 3% от населението ще преживее това тежко състояние в даден момент от живота си. Някои рискови фактори, сред които възрастта, липсата на двигателна активност и затлъстяването влошават симптомите. За всичко по тази тема говорим с неврохирурга полк. д-р Петър Маджуров.
Визитка♦ Полк. д-р Петър Маджуров е българският доайен от правителствено-военната болница на Берлин „Bundeswehr, където от 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия. Има 40 г. медицински опит. Специализира неврохирургично лечение на епилепсията и е асистент по неврохирургия в Клиниката на Медицинския факултет „Charité“ към Хумболтовия университет в Берлин. В края на 1996 г. полага изпит за специалност пред Лекарската камара в Долна Саксония. Носител е на Master Certificate на Германското Дружество по гръбначна хирургия.. Участвал е в три мисии на NATO. Д-р Маджуров доведе екип от германски лекари в УМБАЛ „Софиямед“, където до края на юли ще обучават българските си колеги и ще преглеждат пациенти. |
- Проф. Маджуров, стигнахме до един от най-важните въпроси – бихте ли обяснили на нашите читатели какви симптоми трябва да има човек, за да се обърне към вас за консултация?
- Огромният процент са болни с хронична кръстна болка, американците казват low back pain, които пълнят нашите кабинети, и те не са показани за отворена операция, (някои от тях да, но много малка част), а са обект по-скоро на симптоматична болкова терапия. Да речем, така наречената фасетна денервация. Било то по криометод, който се прилага тук, или термоденервационен, както е при нас в Германия - с температура 80 градуса за 60 секунди, което много бързо показва ефект, който не е траен до живот, а до 2-3 години, но методът е абсолютно безобиден и се прилага масово, както в България, така и в Европа. Така че работа има.
- Работа ще имате в изобилие, когато ще бъдете в Софиямед. Ясно е, че ако човек по цял ден е пред компютъра и прави само няколко крачки до колата, вероятно ще получи дискова херния, защото не се движи. Но и онези, които блъскат като луди във фитнеса, и те ще получат. Къде е златната среда?
- Знаете ли, аз съм голям поклонник на българските пословици и поговорки. “Прекален светец и Богу не е драг”. Гръбначният стълб обича разнообразни движения. Аз казвам на моите пациенти: “Вместо наведнъж да ходите един километър, по-хубаво 10 пъти по 100 метра”. Не можеш да очакваш, че ако имаш болки в кръста и 6 часа лежиш на дивана, четеш вестник „Доктор“ и гледаш здравния подкаст на БЛИЦ, болките ще минат от само себе си. Гръбнакът обича разнообразие и здрав размисъл “Какво правя в момента и защо го правя?”. От друга страна обаче, аз съм противник на строгите правила, с които човек трябва да се съобразява, за да не стане нещо. Аз съм на обратното мнение. Болежки имаме всички.
Човек трябва да си живее живота и да не се подчинява на болежката защото нашите гръбнаци са направени от дядо Господ за 30 години, не за 70.
Тъй че човек трябва да си живее живота и да потърси лекарска помощ, когато състоянието ни вече не отговаря на нашите изисквания към качеството на живота ни. Тогава! Не по-рано, но не и по-късно. Защото, ако има пареза, която е на повече от месец, месец и половина, който и да го оперира, той никога няма да може да се възстанови напълно.
- Има две теории. Ако нещо те боли, лягаш и го обездвижваш. Другата е, ако нещо те боли, ставаш и тръгваш. Вие привърженик на коя от двете сте?
- В началото на моята кариера ме учеха на първата, в края на моята кариера ме учиха на втората. Общото мнение на терапевтичните ортопеди и неврохирурзи е, че не движението, а ходенето, нормалното ходене (не случайно са тези апликации, които броят крачките) се отразява по-благоприятно на гръбначния стълб, особено на лумбалния отдел, в сравнение с лежането и пасивното състояние. Имам пациент, който на колене ме молеше да го оперирам. Аз отказах, защото нямаше нищо за операция. Той намери в интернет някакви упражнения на тибетските монаси и от 25 години прави по 5 минути тези упражнения всеки ден и е абсолютно без оплаквания
Човек трябва да опита всичко, което му пасва на него. А не каквото казва докторът. Аз съм привърженик на кредото: колкото - толкова. Вече споменах, че не подкрепям крайностите. Никой не познава тялото на пациента повече и по-добре от самия пациент. Тъй че той трябва да помогне на лекуващия терапевт, на лекуващия лекар да намерят най-подходящото лечение.
Полк. д-р Петър Маджуров
- Това означава да направи всичко възможно да избегне операцията или имате друго предвид?
- Напротив! Това за операцията важи особено при опитните (аз се намирам също в края на кариерата си) неврохирурзи, които казват, че най-добрата операция на гръбначен стълб е, когато се мине без операция. Разбира се, при съответните симптоми. Гръбначният стълб остарява заедно с нас. И на 75 човек също иска да се движи толкова активно и да не обръща внимание на дисковата херния. Няма пределна възраст за операция - помните ли, че преди около 20-30 години всеки пенсионер се наричаше стар? Няма вече никакви ограничения. Няма ограничения, защото ние имаме не само календарната възраст, а и биологичната възраст на пациента.
И по принцип вече стар човек няма
- Това звучи оптимистично. Неизбежно е да ви попитам и това - повечето хирурзи след много практика започват да се мислят за Господ. Това пречи ли или помага?
- Не след дълга практика, много по-рано започват да се мислят за Господ. Дали пречи или помага? Пак е двузначен отговорът. Разбира се, едно здраво самочувствие е необходимо. Пациентът дарява, слага живота си в моите ръце. Ако аз съм несигурен, съмнявам се и съм колеблив, този пациент няма да ми има доверие. Обратното също е грешно - когато хирургът влиза в кабинета с вееща се манта и се държи по съответния начин. Пациентите много бързо развиват чувството кое е правилно, кое не е правилно. Така че и двете са правилни - и егото, и сдържаността.
- Казвате, че най-ценното при хирурга е, когато реши да не оперира. Това ли ще бъде посланието към вашите млади колеги в България? Или е въпрос на практика?
- Не, не, не. Въпрос на смелост е. Един хирург може. Той може, той оперира, той е уверен в своите възможности, в своите знания, в своите занаятчийски умения. За един хирург е много по-лесно да вземе решение да оперира, отколкото да не оперира, тъй като с операцията той решава със собствените си ръце проблема. А при отлагането или отказа на операция отиваме в тенденция на известност. И тогава се иска много голям опит и сила да знаеш, че в настоящия момент, без операция, нещата ще се развият добре. Това е само просто опит. Не съм против операцията, но не съм и за.
- Имате ли ако не универсален, то поне общочовешки съвет, който бихте могли да дадете на пациентите си, за да не ви стават пациенти?
- Всичко, което е добро - поддържане на нормално кръвно налягане, здравословно хранене, движение, ергономика на работното място.. Всичко, което е обект на здравия разум, е полезно, за да не стигат до неврохирурга. Не говорим за съдбоносните онкологични заболявания, при които нашата намеса е неизбежна, а за огромната част от дегенеративните заболявания, особено на гръбначния стълб. Там здравият разум е най-важен. Така че моята препоръка е умереност, здрав разум и любов към живота!
Магдалена ГИГОВА
