За първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване, с което болестта е официално призната у нас. Това ще позволи по-добра и ранна диагностика, проследяване и контрол на заболяването. За първи път в България се въвеждат отделни МКБ кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), с което болестта официално се признава във всичките й етапи. Досега имаше код само за хронична бъбречна недостатъчност, която е последният, терминален стадий на ХБЗ. Това правеше невъзможно навременното диагностициране на заболяването и спиране на прогресията му. По този повод разговаряме с проф. д-р Борис Богов - ръководител на Клиниката по нефрология на Алексадровска болница.
Визитка♦ Проф. Богов завършва Медицинския факултет в МУ – София през 1985 г. Има специалности вътрешни болести и нефрология. Специализирал е в болници в Япония, Франция, САЩ и Норвегия. За близо 40-годишната му практика в УМБАЛ „Александровска“ е и управител на болницата от 2020 до 2022 г. За кратко ръководи Клиниката по вътрешни болести на УМБАЛ „Света Анна“, след което отново е в УМБАЛ „Александровска“ като ръководител на Клиниката по нефрология. Преподава в Медицинския университет в София. Като клиницист диагностицира и лекува пациенти с бъбречна недостатъчност; диабетна невропатия; инфекции на пикочните пътища, бъбречна амилоидоза; метаболитни заболявания на бъбреците; вродени заболявания на бъбреците и пикочните пътища. |
- Проф. Богов, какво представлява хроничното бъбречно заболяване?
- Това е прогресивна загуба на бъбречна функция с продължителност поне три месеца. Хроничната бъбречна болест протича тихо, което е всъщност най-опасното. Защото пациентите се обръщат към лекар едва когато са в доста напреднал стадий на бъбречната увреда и вече нямаме възможности да подобрим състоянието им, а само да ги поддържаме чрез диализа.
- Каква е честотата на ХБЗ?
- В последните 5 – 6 години основното мото на Световния бъбречен ден беше „Бъбречно здраве за всеки“, защото настъпи пандемия от хронично бъбречно заболяване. Оказа се също, че много социалнозначими заболявания, каквито са захарният диабет и артериалната хипертония, водят до бъбречно страдание. Около 10% от хората в Европа страдат от хронично бъбречно заболяване. За сравнение в България този процент е по-висок – 13–14% са с болни бъбреци, което още повече ни задължава да се грижим за бъбречното здраве.
Въпреки голямата честота на ХБЗ само един от 10 души със заболяването получава диагноза. Реално заболяването беше подценявано, защото нямаше свои МКБ кодове и нормативно не се позволяваше да се поставя диагноза и да се лекува. МКБ код съществуваше само за хронична бъбречна недостатъчност, която е последният, терминален стадий на ХБЗ. Това правеше невъзможно навременното диагностициране на заболяването и спиране на прогресията му. Чрез признаването на всички стадии на хроничното бъбречно заболяване и тяхното обозначаване с отделни МКБ кодове ще можем да наблюдаваме пациентите през целия ход на заболяването и да се намесваме още в ранните стадии и да ги лекуваме.
Да правим превенция и да отлагаме възможно най-дълго достигането на краен стадий на бъбречна недостатъчност. Това на практика ще бъде и скрининг за откриване на пациенти с ХБЗ. По европейски стандарти хроничната бъбречна болест се дели на пет стадия. Идеята е в първите два стадия да можем да прилагаме новите съвременни медикаменти, за да предпазваме бъбреците от по-нататъшно увреждане. В много случаи болестният процес може не само да се спре, но и да стане обратим. По този начин ще се избегнат придружаващите заболявания, ще се избегне или ще се отложи максимално диализата.
- Как пациентите ще стигат до диагностика и лечение?
- Първите етапи на ХБЗ ще се установяват с изследвания от общопрактикуващите лекари и те ще наблюдават пациентите. Изследват се креатинин, скорост на гломерулна филтрация (състоянието на бъбречната функция) и съотношението албумин/креатинин в урината. Според резултатите от изследванията по разписан алгоритъм общопрактикуващите лекари ще насочват пациентите за консултация с нефролог веднъж или два пъти в годината.
- В кой етап на бъбречното заболяване трябва да се намесят нефролозите?
- В България не сме първите, които въвеждат МКБ кодове за всички фази на хроничното бъбречно заболяване. Ние сме шестата страна в Европейския съюз, която приема промени в десетото издание на Международната квалификация на болестите. Наредбата вече е публикувана в Държавен вестник (19 февруари 2026) и според нея от първи до трети стадий на бъбречна недостатъчност пациентите трябва да се лекуват при общопрактикуващите лекари. Ние, нефролозите, се намесваме в стадий 4 и 5.
Но третият стадий на ХБЗ е разделен на два подстадия и има два МКБ кода (N18.3.1 и N18.3.2). Внесъл съм писмо в Министерството на здравеопазването, в което аргументирано обяснявам, че колегите общопрактикуващи лекари трябва да лекуват от 1-ви до 3-ти А стадий на хроничното бъбречно заболяване. А нефролозите трябва да се намесим от 3-ти В стадий, когато започват усложненията на хроничното бъбречно заболяване. Тези усложнения са вторичната бъбречна анемия и много високите стойности на паратхормона – усложнение, отговорно за така наречената костна болест.
Проф. д-р Борис Богов
- Какво представляват тези усложнения на хроничната бъбречна болест и какви симптоми дават?
- Това са вече късни симптоми на вече напреднало заболяване. Симптомите са болки по костите заради високите стойности на паратхормона и ниските стойности на калций; отпадналост и тежка умора поради ниските стойности на хемоглобина. Появява се анемичен синдром, който е вторичен на базата на високия серумен креатинин. При хронично бъбречно заболяване заради фиброзата на бъбрека се произвежда малко количество от хормона еритропоетин, отговорен за поддържане на добро ниво на хемоглобина.
- Значи анемията може да е следствие на бъбречно заболяване?
- Тя е вторична и най-често се появява в 3-ти В стадий, а в 4-ти я има със сигурност, да не говорим за анемията на диализните пациенти. Точно затова настояваме ние, нефролозите, да менажираме болестта от 3-ти В стадий. По закон ни е вменено да изписваме протоколи за скъпоструващо лечение с еритропоетин в различни форми според тежестта на анемията и за допълваща терапия с желязо, защото то също е ниско при тези пациенти. Освен тези най-тежки усложнения, може да възникнат вторични инфекции. В 4-ти стадий и в 5-и (в който са пациентите на хемодиализа) се извършва катетъризация за временен съдов достъп, на мястото на която понякога настъпват инфекции. Те също се лекуват от нефролозите.
- Каква връзка с бъбречното здраве има образуването на големи торбички под очите?
- Това е симптом, който задължава всеки лекар да изследва пациента за бъбречен проблем. Ако той се потвърди, торбичките са се образували поради загубата на белтък. Изследването, което трябва да се направи, е на урина за наличие на албумин (протеин в урината). Това просто изследване, което се прави за 10 минути, е в основата на откриването или на отхвърлянето на бъбречно страдание. Ако няма бъбречен проблем, торбичките под очите може да са обусловени от конституцията на тялото на човека. Може също да са следствие на сърдечна недостатъчност, а може и да са изява на алергия.
- Много медикаменти натоварват бъбреците. Не трябва ли, преди да се изписват, да се изследва бъбречната функция?
- И сега медицинското правило е, преди да се назначава лечение, да се изследва нивото на бъбречната функция. Смятам, че с въвеждането на МКБ кодове за всеки етап на хроничното бъбречно заболяване това ще става по-лесно. Децата и възрастните хора са особено чувствителни на въздействието на лекарства, защото медикаментите се излъчват през бъбреците. С възрастта гломерулната филтрация нормално се понижава, тоест бъбречната функция отслабва. Това трябва да се има предвид от колегите, когато назначават терапия, особено с нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Мара КАЛЧЕВА
