Едно от коварните заболявания на отделителната система в човешкия организъм е образуването на камъни.
Причините могат да бъдат различни и се установяват много трудно, а често остават и неразгадани. Съвременната медицина обаче има модерни решения за премахването им.
За всичко, свързано с темата, разговаряме с уролога д-р Емил Петков.
Визитка♦ Д-р Емил Петков завършва Медицинския университет в Стара Загора през 1993 г. Придобива специалност по урология през 2001 г. в Медицинския университет в столицата. Той е специалист по хирургия и урология, началник е на урологичен сектор в УМБАЛ „Тракия” - Стара Загора, приема пациенти в кабинета си в града. Диагностицира и прилага оперативно лечение на заболявания на пикочно-половата система при мъже и жени и на предавани по полов път заболявания. Работи основно в областта на ендоурологията. Извършва лазерна литотрипсия на конкременти в пикочните пътища. |
- Д-р Петков, има ли характерни симптоми, с които организмът алармира за образуването на камъни в бъбреците?
- Много хора живеят с камъни в бъбреците, като дори не подозират за съществуването им. Откриват се при случаен преглед или при инцидент, при който камъните напомнят за себе си с обичайната симптоматика, като лека болка, дискомфорт, тежест, дизурични оплаквания, свързани с болезнено уриниране, придружено от усещане за парене и чести позиви. Истинските оплаквания със силна болка настъпват, когато камъкът излезе от бъбрека и запуши отводната система.
Нарушава се дренажът на урината с повишаване на вътребъбречното налягане. Бъбрекът се раздува и тъй като рецепторите за болка са разположени в капсулата му, се появява онази силна болка, която наричаме бъбречна криза. В медицината бъбречната болка е описана като една от най-силните болки в човешкото тяло. Интензивността й пряко зависи от степента на запушване на уретера – дали е цялостно или е останала някаква пропускливост. Тъй като уретерът има собствена перисталтика, понякога камъкът се мести.
Възможно е да се отпуши и да настъпи частично подобряване на дренажа му, със спад на болките. В следващия момент обаче обикновено кризата започва отначало. С течение на времето болката отслабва и много често отзвучава. Това не означава обаче, че проблемите са отминали. Много често с ехографско изследване в кабинета се откриват запушени бъбреци без никаква симптоматика. Ако не се разреши дренажът по какъвто и да е начин, органът се губи след известен период.
- Много хора се опитват да „стопят” камъните с различни народни методи и рецепти. Възможно ли е по този начин да се реши проблемът?
- Немалко пациенти тръгват да търсят изход от бъбречната криза с лекарства, болкоуспокояващи, надяват се, че има лек, който може да стопи камъка. Такова лекарство обаче няма. Често давам следния пример на пациентите – все едно да вземеш камък от улицата и да го стопиш с каквото вещество се сетиш. Освен това в човешкия организъм трябва да се вкара такова вещество, което да не го увреди, но и да стопи камъка.
Няма как това да се случи. Изключение правят само уратните камъни, но при едно условие – камъкът не трябва да е запушил отделителната система и да е малък. Тогава може да се приемат вещества, които да променят Ph-то на урината, да я подкиселят и образуваните кристаловидни камъни да бъдат разтворени. За съжаление, това невинаги води до успех и при този вид камъни.
- Всички камъни ли подлежат на отстраняване?
- В урологичното ни отделение сме натрупали повече от 15 години опит с хиляди случаи на успешно излекувани пациенти. В първите години започнахме с премахване на камъни в пикочния мехур и уретера. От 7 години, след окомплектоване на апаратурата, премахваме камъни и в цялата отделителна система, без ограничение в броя или големината им. Днес имаме целия необходим опит и апаратура, за да се справим с всяка една ситуация, свързана с камъните в отделителната система.
- В кои случаи се налага отстраняване на камъните?
- Не бързаме да отстраняване камъните, които не предизвикват симптоматика и са с малки размери – до няколко милиметра. Те подлежат на наблюдение, на повишен прием на течности, на третиране с лекарства, които спомагат за изхвърлянето им. Ако обаче във времето един камък нараства и няма спонтанно изхвърляне, съветът ни е да бъде премахнат. Защото с времето камъкът никога не става по-малък, обратно – става по-голям. А по-малкият камък се разбива по-лесно.
Д-р Емил Петков
- С какви съвременни методи разполагате за по-ефективното и безопасно за пациента отстраняване на вече образувалите се камъни в бъбреците?
- Съвременната медицина дава възможност камъните в бъбреците да бъдат разпрашени чрез ултразвук или с лазер. И двата метода са контактни – тоест трябва да се стигне до камъка. Това може да стане безкръвно през пикочния мехур до уретера или дори до бъбрека. Действа се със специални инструменти, като камъкът се разпрашава с микроексплозии. При по-големите камъни се пробива вход през бъбрека и отново се достига до него със специални инструменти. Предимството на този метод е, че пътят е къс, може да се постави по-широк канал, който дава възможности за разпрашаване на по-големи камъни.
Минусът на тази процедура е, че е по-травматична и носи по-големи рискове. При всички положения обаче методите на лечение с ултразвук или лазер са в пъти по-щадящи от класическата отворена операция, която днес се прилага все по-рядко и на все по-малко места. Един от последните, успешно разрешени случаи в урологичното ни отделение, например е при пациент с 3 камъка в отделителната система с големина над 1 см. Бяха разположени на различни „етажи“ на отделителната система – единият в пикочния мехур на изхода на уретера, вторият – в средата на пикочния мехур, а третият – в началото на уретера, до бъбрека.
Анатомията на пациента беше подходяща, с широки канали, без насложена инфекция и успяхме да разпрашим с лазер и трите камъка с една процедура, въпреки че бяха с размери между 1 и 1,5 см. До два от камъните стигнахме през уретера, а до третия – през бъбрека. Пациентът престоя за наблюдение 3 дни в отделението и беше изписан.
- Достъпно ли е това лечение за пациентите? Тоест покрива ли се напълно от НЗОК или се налага доплащане?
- Проблем за нас, като лекари, а и за пациентите е, че това лечение изисква използването на различни консумативи, чиято цена не се покрива от Здравната каса. Влизаме през много тесни отвори с много тънки инструменти, които, от една страна, са скъпи, от друга – имат много кратък живот на работа или са еднократни. Те не се заплащат от Здравната каса. Например за процедурата през пикочния канал се влиза с водач, покрай който се движи инструментът – цената му е между 100 и 200 лева.
Понякога се налага използването на специални тръбички, през които влиза инструментът – те също са за еднократна употреба и струват между 200 и 300 лева. Флексибилните инструменти, отново за еднократна употреба, струват от 2000 до 3000 лева. Лазерното влакно вече гони цена от 1000 лева от доставчик. Лесно можете да обърнете цените в евро. Така се събира една доста сериозна сума, която невинаги се покрива от Здравната каса и има доплащания. Проблемът е, че клиничните пътеки са недофинансирани и голяма част от доплащането на процедурите остава за пациента.
- Възможно ли е след проведено лечение за отстраняването им камъните отново да се появят?
- При повечето пациенти камъните повече не се появяват, но има и такива, при които рецидивират. Точната причина за това се установява трудно. Правят се многобройни изследвания на минерали в кръвта, в урината, хормонални изследвания. Въпреки това често причините за образуване на камъни в отделителната система остават неразгадани. Това, което помага срещу образуването на всички видове камъни, е в ежедневието да се приемат повече течности, повече вода. Когато човек има повишена диуреза, урината е по-разредена и концентрацията на камъкообразуващи вещества в нея е по-малка.
Милена ВАСИЛЕВА
