Болестта на Паркинсон е прогресивно невродегенеративно заболяване, което засяга нервната система, главно тези центрове в мозъка, които контролират движенията. В резултат на това се появяват тремор, скованост, забавени движения и проблеми с равновесието. Влияе не само на моториката - тя засяга когнитивното и емоционалното състояние на пациентите и затруднява значително социалния живот на болните и техните близки. Проф. Красимир Минкин разяснява важни подробности за болестта по желание на наш читател.
Визитка♦ Проф. д-р Красимир Минкин е възпитаник на IX Френска гимназия в София, а впоследствие - на Медицинския университет в София. Започва специализация по неврохирургия в УМБАЛ “Александровска” през 2002 г. От 2003 до 2005 г. специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на болница “Св. Анна” в Париж, а през 2007 г. при проф. Жан Режис в Клиниката по функционална неврохирургия и стереотаксична неврохирургия в болница “Ла Тимон” в Марсилия. В България участва в създаването и развитието на центъра за функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София. През 2011 г. ръководеният от него екип осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а две години по-късно - и първата имплантация на дълбоки електроди за болестта на Паркинсон. |
- Проф. Минкин, кои са първите признаци на заболяването, които не бива да се пренебрегват?
- Ранните признаци често са леки и лесно могат да се подминат. Това са дребни промени в ръката или крака – лек тремор, усещане за скованост или забавени движения. Някои хора забелязват промяна в почерка, по-малко изразително лице или трудности при изпълнението на всекидневни задачи. Важно е тези признаци да не се пренебрегват и да се потърси специалист, защото ранната диагностика позволява по-добър контрол на симптомите.
- В редакцията получихме читателски въпрос дали е възможно хроничен запек да е сред симптомите?
- Да, хроничният запек може да е един от ранните симптоми на паркинсон. Това се дължи на засягане на автономната нервна система, която контролира храносмилането. Този симптом не е достатъчен за диагнозата паркинсонова болест, но ако се комбинира с други симптоми като тремор или забавени движения, е сигнал да се потърси специалист.
- Може ли да се сбърка с други заболявания?
- Да, особено в началните етапи. Симптоми като тремор или скованост могат да се появят и при други заболявания. Затова диагнозата изисква внимателен неврологичен преглед и понякога допълнителни изследвания. Правилната оценка е важна, за да се избере най-подходящото лечение.
- Имат ли значение полът и възрастта?
- Паркинсоновата болест се среща два пъти по-често при мъже. Най-често започва след 60-годишна възраст, но има и случаи на по-ранно начало. Пациентите намаляват социалните си контакти, не излизат навън, чувстват се депресирани, изолирани, неразбрани. Някои от по-младите прекъсват работа, други не могат дори да се справят с битовото си самообслужване вкъщи. Ако имаме близо 12 000 болни от паркинсон в България, това означава, че имаме многократно повече засегнати от заболяването, защото то влияе и на близките – съпрузи, деца.
- Може ли да се говори за наследственост?
- При повечето пациенти – не. Има редки генетични форми, които се предават в поколението, но те представляват само 10% от случаите.
- Читателите ни питат още кои органи и системи засяга болестта?
- Основно централната нервна система. Болестта влияе и на автономната нервна система – това може да доведе до колебания в кръвното налягане, в храносмилателната система и в потоотделянето. Често се наблюдават и когнитивни и емоционални промени – депресия, тревожност или проблеми с концентрацията.
- Как се развива във времето заболяването?
- Паркинсоновата болест е с прогресивен ход – симптомите се засилват с времето. В началото пациентите водят почти нормален живот, но с течение на годините моторните нарушения се увеличават и ежедневните дейности стават по-трудни. Също така могат да се появят когнитивни и автономни проблеми. Лекарствата и методите като дълбоката мозъчна стимулация помагат да се контролират симптомите и да се запази самостоятелността по-дълго, да се забави развитието на болестта. За съжаление никой от методите не лекува паркинсоновата болест. Първоначално лекарствата помагат, но след 5-10 години те изчерпват действието си.
- Има ли нови терапии и кои от тях са въведени у нас?
- Съществуват три основни метода за лечение на напреднала паркинсонова болест, т.е., когато лекарствата спрат да имат достатъчен ефект. И трите метода използват допълнителни устройства. Най-старият и най-често използваният по света е дълбоката мозъчна стимулация (ДМС), която прилича на „мозъчен пейсмейкър“. При тази интервенция в мозъка се имплантират електроди, а под кожата, близо до ключицата, се имплантира генератор на импулси.
Той подава ток през електродите, те въздействат на определени центрове в мозъка, отговорни за симптомите на болестта на Паркинсон. Електрическите импулси контролират моторните симптоми, които пречат на живота на пациентите – тремора, „замръзването“ бавното придвижване, неконтролираните движения. Със сходен клиничен ефект е лечението с помпи, които могат да инжектират медикамент в дуоденума (дуодопа) или подкожно (апоморфин, продуодопа). ДМС е най-евтиният метод и с най-малко усложнения в сравнение с другите. Той има и доста предимства според повечето проучвания по отношение на лечението при по-млади хора, когато се изисква да не се променя по никакъв начин начинът им на живот, тъй като няма никакви устройства над кожата, които да изискват грижа и ограничения в начина на живот.
От друга страна, ДМС не е подходяща за пациенти с деменция или пациенти на възраст над 75 години. Смятам, че и трите метода трябва да бъдат представени на пациентите обективно и те да могат да избират между тях. За щастие, и трите метода са достъпни в България и се реимбурсират напълно от НЗОК.
- Какви са очакванията от новите терапии?
- Пациентите да получат по-добър контрол на симптомите, по-малко странични ефекти и по-дълготраен ефект. Това им позволява да водят по-нормален, по-независим живот – да се грижат за себе си, да излизат, да работят, ако са в активна възраст. Ние правим максимума да информираме за приложението на ДМС. В самата неврологична общност има доста лекари, които са част от екипите, които се занимават с дуодопа и апоморфиновите помпи, така че на конгресите по неврология са представени и трите метода.
За съжаление продължава да съществува схващането, че тези методи са методи на последен избор. Това противоречи на световните тенденции, които препоръчват тези терапии, когато лекарствата спрат да действат. Животът на човека не е неограничен и ако един пациент страда въпреки приемането на лекарства през устата, си струва да му се помогне или поне да му бъде предложено лечение, за да се подобри състоянието му. Все повече специалисти по паркинсонова болест препоръчват по-ранно използване на т.нар. лечения чрез устройства, а не изчакването пациентът вече да е в състояние, в което болестта е твърде напреднала.
Паркинсоновата болест е прогресивно невродегенеративно заболяване и колкото повече време можем да спечелим с някое устройство, прибавено към лекарствата, когато не действат достатъчно, толкова по-добре за пациента. Тези международни препоръки за по-ранно използване на устройства остават малко извън съвременното виждане в България, но ние правим всичко възможно да препоръчваме навременна имплантация.
- Кои пациенти и с какви медицински показания са подходящи за най-новите терапии?
- Дълбоката мозъчна стимулация се препоръчва, когато моторните симптоми вече не могат да се контролират добре с лекарства – например тремор, забавени движения или неконтролирани движения, които пречат на всекидневието. Пациентът трябва да няма тежки проблеми с паметта или психичното здраве, защото това може да намали ползата от операцията. Също така интервенцията се прави, когато болестта не е твърде ранна, но и не е в крайния стадий.
Това обикновено е между 5 и 15 години след поставянето на диагнозата. От гледна точка на здравната каса: за да покрие устройството, пациентът трябва да има доказани двигателни колебания или неконтролирани движения, вече оптимизирано лекарствено лечение и потвърдена медицинска оценка от специализирана неврологична клиника. Това означава, че правилата са създадени така, че всеки, който е показан за лечение с ДМС, да има достъп до него и да не плаща сам.
Зоранка ХРИСТОВА
