С нарастващия достъп до нездравословна храна и намаляващите нива на физическа активност Световната федерация по затлъстяване прогнозира, че до 2035 г. в Европа и Централна Азия затлъстяването сред момчетата ще се увеличи с 61%, а сред момичетата - със 75%.
През последните години се наблюдава експлозия в популярността на GLP-1 агонистите за лечение на затлъстяване. Те действат върху мозъка, за да намалят апетита и да увеличат чувството за ситост, като едновременно с това забавят изпразването на стомаха.
В някои части на Европа няколко от тези лекарства са одобрени за употреба при юноши на 12 или повече години, а още един медикамент може скоро да бъде достъпен за деца от 6 до 11 г. в Европа и в САЩ. Малта има едно от най-високите нива на детско затлъстяване и наднормено тегло в Европа, причинени от нездравословната хранителна среда, високите нива на физическа неактивност и социално-икономическите и културни фактори, казва д-р Реналд Блъндъл, доцент по физиология и биохимия в Университета на Малта, Мсида.
Той е загрижен за възможните дългосрочни ефекти на GLP-1 агонистите върху растежа, пубертета, плодовитостта и здравето през целия живот. Особено негативно въздействие се очаква да има за психичното здраве и промените в настроението. Затова д-р Блъндъл подчертава, че е от съществено значение да се прави скрининг и наблюдение за тревожност, депресия и нестандартно поведение.
„Лекарствата не поправят нездравословната хранителна среда, зависимостта от придвижването с автомобили, бедността или училищните системи, които водят до затлъстяване. Ако се разчита на тях като основно решение, има сериозен риск да се пренебрегне превенцията. Но за деца, които вече страдат от тежко затлъстяване и свързани с него заболявания, лекарствата могат да дадат по-добър шанс да променят живота си“, казва лекарят.
В същото време той не е съгласен с потенциалното широко разпространение на тези лекарства при деца под 12 години и акцентира върху друг проблем - все още не се знае каква е дългосрочното въздействие при малки деца. Съществуват етични опасения от развитие на зависимост от лекарствата. По думите на д-р Блъндъл тези агонисти е възможно да са подходящи като допълнително лечение за някои деца с тежко затлъстяване, но употребата им при 6-11-годишните трябва да бъде ограничена, предпазлива и строго наблюдавана. Приоритет е да се промени средата, политиките и системите за подкрепа, така че по-малко деца да развият затлъстяване
Д-р Кристина Вогел, директор на Центъра за хранителна политика, диетолог и професор по хранителна политика в университета „Св. Георги“ в Лондон, също изразява такива опасения. „Не вярвам, че имаме достатъчно доказателства, за да можем уверено да кажем, че са подходящи за употреба сред децата. Детските тела растат и не знаем дългосрочните физически ефекти.” Тя е категорична, че трябва да бъде осигурена правилната среда в училище, що се отнася до храненето - да се предпазят децата от интензивния маркетинг на продукти с високо съдържание на мазнини, захар и сол и да се насърчава консумацията на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.
Д-р Джулиан Гомар от Катедрата по педиатрия и Звеното за изследване на затлъстяването в Медицинския университет „Парацелз“ в Залцбург, Австрия, е изследвал разходите и потенциала на лекарствата против затлъстяване сред деца и юноши. Пред Medscape Medical News той казва, че лечението на затлъстяването все още не е достигнало нивата, които лекарите очакват, и задължително е при децата да се прилага интердисциплинарен подход.
„Когато метаболитните заболявания вече са налице в ранните години на човека и въведените промени в начина на живот не дават резултат, изключително важно е децата да се лекуват от опитен екип, особено когато вече се налага и лекарствена терапия“, категоричен е д-р Гомар. Той подкрепя внимателното прилагане на медикаментозното лечение при по-малки деца заради риска от метаболитно влошаване. Според него в страните от Европейския съюз трябва не само лечението на деца със затлъстяване да бъде безплатно, но и да се създадат центрове за детско затлъстяване, които да предлагат интердисциплинарни грижи.
Д-р Анемари Бенет, доцент по диетология в Катедрата по клинична медицина в Тринити Колидж в Дъблин, Ирландия, е на мнение, че няма магично лекарство за контрол на теглото в детска възраст. Според нея, ако лекуващият лекар и родителите или полагащите грижи смятат, че GLP-1 агонистите са подходящи, тези лекарства трябва да бъдат само част от плана. „Наред с лечението, базирано на правилно хранене и двигателна активност и специални упражнения, да се обмислят когнитивно-поведенческа и семейна терапия“, препоръчва д-р Бенет.
Предстоящите регулаторни решения относно употребата на GLP-1 агонисти при деца под 12 години, заедно с очакваното появяване на хапчета за отслабване за ежедневен прием през следващите няколко години, сигнализират за променяща се визия за лечението. Засега обаче фокусът остава върху това как най-добре да се балансира прилагането на лекарства и превенцията, както и цялостната грижа за децата, страдащи от затлъстяване.
Мария ИВАНОВА
