Редкият, но изключително опасен вирус Бундибуджо предизвика най-мащабната регистрирана досега епидемия от този вид. Заболяването засегна основно Демократична република Конго, а случаи бяха установени и в съседна Уганда.
Бундибуджо е един от ортоеболавирусите, способни да причинят тежка форма на заболяване от групата на Ебола. Развитието на епидемията показва колко трудно здравните системи разпознават и овладяват редки инфекции, за които няма одобрена ваксина или специфично лечение.
В анализ, публикуван в The New England Journal of Medicine, вирусологът д-р Нанси Съливан от Бостънския университет предупреждава, че светът не трябва да се подготвя единствено за добре познатите инфекциозни заболявания, които обикновено привличат най-голямо внимание. Според нея редките патогени също могат да предизвикат тежки кризи с голям брой жертви.
Броят на заразените нарасна рязко
Към 11 юни 2026 г. Световната здравна организация отчита общо 695 потвърдени случая в Демократична република Конго и Уганда, както и 138 смъртни случая. Само в Конго са регистрирани 676 заразени и 136 починали, а Уганда съобщава за 19 инфекции и две жертви.
През следващите седмици разпространението се ускорява значително. Според данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията към 22 юли Конго е съобщило за 2905 потвърдени случая и 1269 смъртни случая. В Уганда са установени 20 заразени и две жертви, като след 21 юни там не са регистрирани нови случаи.
Тези стойности многократно надхвърлят резултатите от предишните две известни епидемии, причинени от вируса Бундибуджо – в Уганда през 2007 г. и в Демократична република Конго през 2012 г. Настоящото разпространение вече засяга десетки здравни зони в няколко конгоански провинции, като най-тежко засегната остава Итури.
Първият сигнал идва след смъртта на медицинска сестра
Епидемията е официално разпозната след тежкото заболяване и смъртта на медицинска сестра от град Монгбвалу в провинция Итури. Още в началото са регистрирани няколко смъртни случая сред здравни работници, което насочва вниманието към неизвестна дотогава инфекция с висока смъртност.
Медицинските специалисти са сред най-уязвимите, защото често приемат заразени пациенти, преди да е установена причината за симптомите. Рискът се увеличава, когато липсват достатъчно защитни средства или мерките за контрол на инфекциите не се прилагат стриктно.
Към 15 юли Световната здравна организация съобщава за 119 потвърдени инфекции сред здравни работници в Конго, включително 36 смъртни случая. Данните показват колко опасно може да бъде закъснялото разпознаване на заболяването в обикновени клиники и болници.
Трудно се различава от малария и тиф
Вирусът Бундибуджо причинява тежко заболяване, което може да доведе до силно възпаление, увреждане на кръвоносните съдове, нарушения в кръвосъсирването и недостатъчност на множество органи.
Инкубационният период е между два и 21 дни. В началото заразените могат да получат висока температура, силна умора, мускулни болки, главоболие и възпалено гърло. По-късно могат да се появят повръщане, диария, нарушения във функциите на органите и при част от пациентите – кръвоизливи.
Проблемът е, че първите признаци много напомнят на малария, тиф и други разпространени в региона инфекции. Поради това диагнозата не може да бъде поставена само според клиничната картина.
Необходимо е лабораторно изследване чрез PCR тестове или методи за откриване на вирусни антигени и антитела. В райони с ограничени диагностични възможности пробите трябва да бъдат транспортирани до специализирани лаборатории, което може да забави потвърждаването на случаите.
Подобни забавяния дават възможност на вируса да се разпространява, преди пациентите да бъдат изолирани и контактите им да бъдат установени.
Как се предава Бундибуджо
Предполага се, че естественият резервоар на вируса са плодоядните прилепи. Първоначално човек може да се зарази при контакт с кръвта или секретите на инфектирано диво животно.
След това заболяването се предава между хората чрез пряк контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразен човек. Предаването е възможно и чрез повърхности, медицински инструменти и предмети, замърсени с инфекциозен материал.
Особено опасни са контактите в лечебни заведения без достатъчна защита и погребалните ритуали, при които близките докосват тялото на починалия. Заразените не предават вируса преди появата на симптомите.
Няма одобрена ваксина или специфична терапия
През последните години бяха разработени ваксини и терапии срещу заболяването, причинено от по-разпространения Заирски еболавирус. Тези средства обаче не са официално одобрени за защита или лечение при инфекция с Бундибуджо.
Към момента лечението се основава основно на поддържащи грижи – прием на течности, възстановяване на електролитния баланс, поддържане на кръвното налягане и функциите на засегнатите органи. Навременното приемане в лечебно заведение и качествените поддържащи грижи могат да подобрят шансовете за оцеляване.
Разглеждат се експериментални ваксини и медикаменти, както и възможността някои терапии, разработени срещу други еболавируси, да осигурят частична защита. Световната здравна организация и партньорски институции подготвят и оценяват клинични изпитвания, но доказателствата засега остават ограничени.
Какво следва
Според авторите на анализа в The New England Journal of Medicine плановете за реакция при бъдещи епидемии трябва да включват и редки, пренебрегвани патогени. Невъзможно е предварително да се знае кой вирус ще предизвика следващата голяма здравна криза.
Овладяването на Бундибуджо зависи от бързото откриване и лабораторно потвърждаване на случаите, изолирането на заразените, проследяването на контактите, безопасното погребване на починалите и доверието на местните общности.
Ситуацията в Конго се усложнява допълнително от въоръжени конфликти, разселване на населението, ограничен достъп до медицинска помощ и инциденти срещу здравни екипи. Според СЗО рискът за Демократична република Конго остава много висок, докато опасността за останалата част от света се оценява като ниска.
