Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС №87 от 05.05.2010 г., компетентни да установяват временната неработоспособност са определени медицински органи. Тяхната компетентност зависи от продължителността на неработоспособността и от нейната причина. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, от лекарските консултативни комисии, от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната експертна лекарска комисия.
А това значи:
- Лекарските консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист, но не се включват 135-те дни от отпуска по чл.45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
- Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването му се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.
- Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца (чл.6, ал.5 на Наредбата за медицинската експертиза).
Милена ВАСИЛЕВА