Защо едно и също лечение може да помогне на един пациент с меланом, но да не даде очаквания резултат при друг? Могат ли лекарите още преди началото на терапията да определят кое лекарство има най-голям шанс да подейства? Тези въпроси бяха сред основните теми, поставени от проф. Дирк Шадендорф – един от водещите световни специалисти в лечението на меланома, по време на IV Национален конгрес по дермато-онкология в София, пише "Фокус".
Отговорите могат да променят начина, по който се лекува един от най-агресивните видове рак на кожата. В основата на новия подход стоят биомаркерите – определени характеристики на тумора, които дават информация за развитието на заболяването и могат да помогнат при избора на най-подходящата терапия за конкретния пациент.
Част от тези показатели вече се използват в клиничната практика, докато други продължават да бъдат обект на активни научни изследвания.
Участието на проф. Шадендорф бе сред акцентите на IV Национален конгрес по дермато-онкология, който се провежда в София до 1 ноември. Форумът събра 70 водещи български специалисти и утвърдени международни експерти от Германия, Италия, Полша и Израел. В центъра на дискусиите са последните научни постижения в диагностиката и лечението на меланома и останалите видове рак на кожата.
Революционни промени в лечението на рака на кожата
„Срещаме се в един забележителен момент за нашата специалност“, заяви д-р Гергана Шаламанова, председател на Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО), която организира конгреса.
„Живеем във времена на революционни промени в дермато-онкологията – промени, които доскоро изглеждаха като далечно бъдеще, а днес се превръщат в клинична реалност. Само преди три дни приключи ESMO 2026 в Мадрид – един от най-мащабните и престижни световни форуми по медицинска онкология, който поднесе истински фойерверк от научни новини. И едни от най-вълнуващите бяха именно в областта на меланома“, подчерта тя.
Според д-р Шаламанова персонализираните РНК ваксини, неоадювантната имунотерапия, патологичният отговор, молекулярните биомаркери и новите лекарствени комбинации откриват възможности за все по-прецизно лечение. Особено важни са и научните усилия за преодоляване на терапевтичната резистентност – състоянието, при което туморът не реагира или престава да реагира на прилаганите лекарства.
„Лекуваме не просто диагнозата, а конкретния пациент и конкретния тумор. Променя се самата логика на нашите терапевтични решения и именно тази динамика искахме да уловим в научната програма на четвъртия ни конгрес“, посочи председателят на БАДО.
Как лекарите избират най-подходящата терапия
През последните години лечението на напреднал меланом претърпя значителна промяна. Наред с традиционните методи вече се използват имунотерапии, които подпомагат имунната система да разпознава и атакува раковите клетки, както и таргетни лекарства, насочени към конкретни молекулярни промени в тумора.
Една от най-важните е мутацията BRAF V600, която се открива при част от пациентите с меланом. Установяването ѝ чрез молекулярно изследване вече е утвърдена медицинска практика и позволява да се прецени дали пациентът е подходящ за определени таргетни терапии.
Голямото предизвикателство пред учените обаче остава откриването на още по-надеждни биомаркери. Целта е лекарите да могат да предвидят кой пациент ще се повлияе добре от имунотерапия, при кого рискът от повторна поява на заболяването е по-висок и в кои случаи е необходимо по-интензивно лечение.
Значението на този подход беше подчертано и от новите научни данни, които проф. Шадендорф представи на ESMO 2026 в Мадрид само дни преди посещението си в България.
Какво показва изследването на тумора след лечение
Друга важна тема на конгреса беше оценката на ефекта от терапията, приложена преди хирургичното отстраняване на тумора. Този подход е известен като неоадювантно лечение.
Проф. Даниела Масси от Италия, международно признат специалист по патология, представи възможностите на патологичното изследване за установяване на останали жизнеспособни ракови клетки в отстранената тъкан.
Чрез него специалистите могат да определят доколко туморът се е повлиял от лечението. Получената информация помага при оценката на риска от рецидив и при вземането на решения за последващата терапия.
Сериозно внимание беше отделено и на безопасността на имунотерапията.
Проф. Марио Мандала от Италия представи редките, но потенциално тежки усложнения, които могат да възникнат, когато активираната имунна система започне да атакува здрави органи и тъкани.
Тези нежелани реакции могат да засегнат различни системи в организма. Затова внимателното проследяване на пациентите, своевременното разпознаване на симптомите и бързата медицинска намеса са съществена част от безопасното провеждане на лечението.
Възрастта и придружаващите заболявания също имат значение
За пореден път гост-лектор на конгреса на БАДО е проф. Майкъл Вайхентал от Германия, изпълнителен директор на Европейския меланомен регистър (EUMelaReg).
Той представи актуални проекти от научната програма на регистъра, част от които се реализират с българско участие.
Изследванията са насочени към пациентите с напреднал меланом и влиянието на различни индивидуални фактори върху лечението. Сред тях са възрастта, придружаващите заболявания и общото здравословно състояние.
Тези характеристики могат да бъдат решаващи при избора на терапия и при оценката на очакваните резултати.
Предстоят и презентациите на проф. Пьотр Рутковски и проф. Анна Чарнецка от Полша. Те ще разгледат индивидуализираното лечение при напреднал меланом с BRAF мутация и причините, поради които наличието на една и съща генетична промяна не означава, че всички пациенти трябва да получават еднакви лекарства.
С голям интерес се очаква и участието на д-р Нетанел Ашер от Израел, който ще представи възможностите за лечение при пациенти, чиито тумори не се повлияват от имунотерапия.
Въпреки значителния напредък през последните години част от болните не постигат желания терапевтичен резултат. Именно за тях разработването на нови подходи и преодоляването на лекарствената резистентност са от особено значение.
Персонализирана ваксина намалява риска от рецидив или смърт с 42%
Сред най-обсъжданите теми на тридневния форум са терапевтичните ваксини срещу меланом, включително персонализираните РНК ваксини, представени сред значимите научни новости на ESMO 2026 в Мадрид.
За разлика от обичайните профилактични ваксини, които предпазват от определени заболявания, тези препарати се разработват за хора, при които вече е установен рак.
„Идеята е имунната система да бъде подпомогната да разпознава и атакува по-ефективно туморните клетки“, обясни доц. Ива Гаврилова, секретар на БАДО и главен координатор на Европейския меланомен регистър за България.
По представените от нея данни от клинично проучване в заключителна, трета фаза добавянето на индивидуализирана ваксина към имунотерапията с pembrolizumab води до 42% относително намаление на риска от рецидив или смърт в изследваната група пациенти.
Това не означава, че ваксината предотвратява повторната поява на заболяването при 42% от всички лекувани, а че рискът е намален спрямо сравнителната група в проучването.
„Това е огромна крачка напред и може би началото на съвсем нова глава в персонализираното лечение на онкологичните заболявания“, коментира доц. Гаврилова.
Резултатите създават надежда за нови терапевтични възможности, но персонализираните ваксини продължават да бъдат предмет на клинични изследвания и не представляват универсално или рутинно достъпно лечение за всички пациенти с меланом.
Изкуственият интелект влиза и в диагностиката
Научната програма на конгреса обхваща и лечението на редки кожни тумори, както и психологическите трудности, с които се сблъскват хората с онкологични заболявания.
Специално място е отделено на изкуствения интелект и новите технологии за изследване на кожата.
Разработваните диагностични системи имат потенциал да подпомагат лекарите при разпознаването на подозрителни кожни образувания и при преценката кои изменения се нуждаят от допълнително изследване.
Тези технологии не заменят прегледа при дерматолог и необходимите диагностични процедури, но могат да се превърнат в допълнителен инструмент за по-ранно откриване на заболяването.
Ранната диагноза остава един от най-важните фактори за успешното лечение на меланома. Колкото по-рано бъде установен злокачественият процес, толкова по-големи са възможностите за ефективна терапия.
Посланието от форума в София е, че бъдещето на дермато-онкологията е свързано не само с разработването на нови лекарства, но и с възможността те да бъдат избирани според биологичните характеристики на тумора и индивидуалното състояние на всеки пациент.
