- Проф. Переновска, от какво най-често боледуват децата?
- На първо място, безспорно боледуват от респираторни инфекции. Посещенията при общопрактикуващите лекари и при специалистите педиатри са 70% заради заболявания на дихателната система, най-вече на вирусни инфекции на горните дихателни пътища. Веднага искам да подчертая, че последните не могат да се лекуват с антибиотици. За съжаление, майките сами дават антибиотици на децата си, а често и лекари им ги предписват, което е още по-жалко.
Ще обобщя, в последната година детското население на България боледува така: 70% инфекции на горните дихателни пътища, 30% - на долните, това са бронхиолити и пневмонии.
- Кои от случаите идват във вашата болница?
- При нас пристигат тежките случаи с усложненията, които не са се повлияли от амбулаторното лечение. Само за денонощие постъпиха четири деца с тежки пневмонии. Това е обичайно при нас за този сезон. Две от децата са лекувани в една от по-малките болници и поискаха консултация; изпратиха ни ги, защото лечението им не вървеше. А още две са пристигнали. Едното също е лекувано в провинцията, другото е лекарско дете. Лекарите най-често не могат добре да си слушат собствените деца. Обичайна ситуация. През нашата клиника минават 4000-5000 деца годишно. Между тях в немалък процент има пневмонии.
Сега лекуваме не толкова много деца, колкото бяха по-рано, но много по-тежки случаи.
Резистентността на микробите към антибиотиците е страшен бич на XXI век
Причината е в неоправданата с нищо употреба на антибиотици. Майките ги купуват, защото някой им казал във форума, дават един антибиотик само три дни, той не може да подейства, сменят го с втори, трети, четвърти... Така се създава резистентност на микроба към антибиотици, защото се дават малки дози за кратък период от време, т.е. това не отговаря на изискванията за антибиотична терапия. Ето защо в последните години наблюдаваме доста тежки некротизиращи пневмонии със смяна на причинителите. Появява се един много тежък причинител - стрептококос пиогенес, много често с изливи, с бронхоплазии. Намеси се и туберкулозата в своите атипични форми, с по-голяма честота, невинаги диагностицирана и бъркана с някои нетуберкулозни заболявания.
- Само на общопрактикуващите лекари ли може да разчитаме за правилно антибиотично лечение и за разпознаването на респираторните заболявания?
- Винаги съм била за сътрудничество с общопрактикуващите лекари. Ние провеждаме по шест курса на година за респираторните заболявания, като се започне от астмата - най-честото хронично заболяване в детската възраст, мине се през всички “свиркащи” състояния, които се бъркат с астма, през острите пневмонии и инфекции. Следдипломното обучение е много важно. Нашата клиника вече 15 години организира конференция по педиатрия за общопрактикуващите лекари. Тази година имахме 760 участници. За щастие, в момента в България има доста педиатри, които са и общопрактикуващи. Ситуацията обаче няма да е такава след време. Педиатрията не е атрактивна за студентите, малко от тях искат да специализират, а педиатри са търсени в цял свят. Така младите хора, които имат специалност педиатрия, могат да бъдат веднага приети на работа във всички страни на ЕС.
- Кои състояния се бъркат с астма?
- 33% от децата с астма в България погрешно са диагностицирани или пък имат недоказана диагноза. Обикновено за всичко, което “свирка” в белия дроб, се казва, че е астма или начална астма. Всъщност няма начална астма. Астмата е генерализирана обструкция - или я има, или я няма.
Бъркат я с най-честите вирусни инфекции - бронхиолити
Те са много близки по протичане. Диференциалната диагноза на астмата по последния документ за лечение на астмата в Европа има 26 заболявания - като се започне с една фистула, мине се през бронхиолит и се стигне до гастрофагиален рефлукс - всичко може да се вземе за астма. Трудно е да кажем вирусна инфекция ли е, или е пристъп на астма. Диагнозата е много трудна при бебета и малки деца.
Пациентите ни не могат да изпълнят спирометрия, т.е. изследване на дихателната функция, която е обективен критерий за астма. Едно малко дете не може да сътрудничи на лекаря, не може да изпълни указание за вдишване и издишване. Освен това заболяването се променя с възрастта - това, което наблюдаваме при двегодишно дете, не е същото, когато то стане на 18.
- Затова ли почти всяка втора майка споделя, че детето й е с астма?
- Поначало астмата се увеличи през последните години. През 2000 г. Световната здравна организация съобщи с тревога за голямата честота на астмата - 150 млн. души. Сега са вече 300 милиона. Заболеваемостта се увеличи двойно и за съжаление, е за сметка на децата. От друга страна, на всяко дете, което е “просвиркало”, родителите сами си слагат диагноза астма или пък някои колеги я поставят. Оттам има хипердиагностика. Все пак съществуват достоверни методи за диагностика на астмата.
- Може ли да се прави превенция на астмата?
- Превенцията на бронхиалната астма е много сложна, защото последните проучвания показаха, че тя е генетично заболяване. При това гените са полиморфни -
няколко гена са отговорни за астмата
В цял свят се прави първична и вторична профилактика чрез начина на отглеждане на детето, начина на хранене, чрез предпазване от инфекции. Макар че имаше една хипотеза - колкото повече инфекции, толкова по-малко астма. Това вече е спорно. Разбира се, в профилактиката влиза избягване на тютюнопушене и провеждане на имунотерапия, когато има показания за това. Профилактиката не може да гарантира 100%, че няма да се отключи заболяването.
Тъй като се увеличава броят на недоносените деца, които оживяват благодарение на модерната медицина, в България започна профилактична програма със Синагис. Инфекциите с респираторно-синцитиалния вирус и бронхиолитите при недоносените протичат много тежко,
като 35% от тези деца стават астматици
Профилактирането със Синагис, което, за щастие, имаме от няколко години, е превенция на бронхиалната астма.
- Кои респираторни заболявания могат да се профилактират с ваксина?
- Основният причинител за смъртност при децата до 5 години навсякъде по света е пневмонията. Пневмониите водят до повече смъртни случаи годишно при децата, отколкото СПИН, малария и морбили, взети заедно. От 50 до 70% причинител на пневмонията са пневмококи, като от всички патогени водещ е стрептококос пневмония. Ваксинацията е единственият начин да се намалят заболяванията от пневмококови инфекции. С въвеждането на пневмококовата ваксина в националния имунизационен календар от април 2010 г. и хемофилус инфлуенце вече е профилактиран. Това е много сериозен причинител на менингит при новородените, а също и на епиглотит, при който може да настъпи задушаване. Хемофилусните инфекции са доста тежки. Заедно с пневмококовите инфекции, те са най-чести при децата. Сега ще стане неминуемо смяна на причинителите и за нас е важно да се направи епидемиологично проучване. Но смяната най-вероятно ще върви към така наречените атипични причинители на пневмония - микоплазмите, което вече се случва в САЩ. Микоплазмената пневмония има предимството, че не протича много тежко и при нея няма висока смъртност. Тя се влачи с кашлица няколко месеца, със “свиркане” и се бърка с астмата. Има антибиотик, който действа конкретно на тези атипични причинители.
Мара КАЛЧЕВА
