Д-р Пламена Хараланова: Чрез нови изследвания може да оценим риска от развитие на атеросклероза

Д-р Пламена Хараланова завършва медицина през 1994 г. в Медицински университет - Варна. През 2002 г. придобива специалност “Клинична лаборатория”. Част е от екипа на МДЛ “Лина”, гр. Бургас.

Д-р Хараланова е преминала курсове за следдипломна квалификация в областите: “Осигуряване на качеството в клиничната лаборатория”, “Биохимични и молекулярни маркери в диагностиката на остеопорозата”, “Хормони и туморни маркери”, “Сърдечни маркери”, “Хемостазеология”, “Автоимунни болести”, “Флоуцитометричен имунофенотипен анализ".

“Защо е толкова опасна атеросклерозата?”, “Как може човек да разбере дали е във висок риск от инфаркт или инсулт?”. Тези въпроси задават много от читателите на нашия вестник.

Има ли достъпни и надеждни методи, с помощта на които може да “измерим” риска от инфаркт или инсулт, разговаряме с д-р Пламена Хараланова.

- Д-р Хараланова, възможно ли е да се оцени какъв е рискът при всеки от нас да получи инфаркт или инсулт? Знаем, че сърдечносъдовите заболявания заемат едно от първите места у нас по смъртност.

- През последните години непрекъснато нараства броят на изследванията, за които има солидни научни доказателства, че могат да се използват за оценка на риска от развитие на атеросклероза (отлагане на липидни плаки по съдовете, което води до тяхното стеснение и лошо кръвоснабдяване на важни органи като сърце, мозък и др.).

Най-опасните усложнения от протичащия безсимптомно с години атеросклеротичен процес са сърдечният инфаркт и мозъчният инсулт. Затова усилията са насочени в посока на откриване в ранна фаза на този процес, при който има повишено отлагане на липиди (масти) в съдовите стени. 

Преди години тази оценка ставаше на базата на изследване на т.нар. липиден профил, включващ холестерол, триглицериди, “добър” холестерол (HDL-холестерол) и “лош” холестерол (LDL-холестерол). Впоследствие се натрупаха данни, че и други изследвания могат да допълнят тази оценка.

Д-р Мясников посочи седемте най-добри продукта срещу атеросклероза

Например високочувствителният CRP (це реактивен протеин), хомоцистеин, различни съотношения между липидните фракции. Те също се използват като такива предиктори. А напоследък и Lp(a) (липопротеин (a)), аполипопротеин А1, аполипопротеин В и др.

Целта на всички тези изследвания е да се направи заключение има ли опасност от развитие на атеросклероза, но те не могат да кажат дали и кога ще се развие даден фатален сърдечен или мозъчен инцидент. Те са само сигнал, че трябва да се вземат мерки - диетични, медикаментозни, промяна в начина на живот, с цел да се прекрати или забави развитието на този опасен за здравето процес.

Тези изследвания са важни и при проследяване на ефекта от терапията с липидопонижаващи медикаменти.

- Какво представляват аполипротеините и каква е ролята им като индикатори на сърдечносъдов инцидент?

- Аполипопротеините представляват белтъчната съставка на липидните комплекси. Аполипопротеин А1 е основният белтък на “добрия” холестерол, а Аполипопротеин В е главният носещ белтък на “лошия” холестерол. Чрез тяхното измерване можем да съдим по-точно и прецизно за нивата на тези липидни фракции 

За тях са разработени стандартизирани и точни методи, което прави по-надеждна оценката на различните нарушения на мастната обмяна.

- Как по-точно изследването показва този риск?

- Наличието на повишени нива на Аполипопротеин В показва, че в организма има повече липидни частици, които лесно се отлагат по съдовите стени, което означава повишен риск. Той е показателен за нивата на “лошия” холестерол.

От своя страна, ниските нива на Аполипопротеин А1 означават, че са намалени концентрациите на тези комплекси, отговорни да извеждат излишния холестерол към черния дроб, където се преработва. А това също крие риск от отлагане по съдовите стени с възможните опасни последици - инфаркт или инсулт.

Т.е. този липопротеин дава информация за нивата на “добрия” холестерол.

Д-р Пламена Хараланова

- Кога е препоръчително да се направи това изследване? При кои стойности на холестерола? Преди няколко години СЗО свали референтните стойности от 5,6 на 4,6, но въпреки това в отделните страни има разлика в това отношение?

- Съгласно Европейските препоръки за превенция на ССЗ от 2007 г. при пациенти за първична профилактика, с относително нисък риск, се препоръчват нива на холестерола под 5.0 ммол/л, а за LDL-холестерола под 3.0 ммол/л.

При пациенти с повишен риск (към тях спадат такива с установена исхемична болест на сърцето, диабет, прекарани инфаркти или инсулти) прицелните нива на общия холестерол и “лошия” холестерол трябва да са по-ниски - съответно, под 4.5 за холестерола и под 2.5 за LDL холестерола.

Има такова правило: колкото по-голям е рискът, толкова по-ниски нива на тези липиди трябва да се поддържат, като при много висок риск те трябва да са съответно под 4.0 и под 2.0.

- Каква по-ценна информация дават аполипопротеините от познатите ни изследвания на липидния профил?

- Известно е, че всяка липидна частица с ниска плътност (има няколко вида: с ниска плътност (LDL), междинна плътност (IDL) и много ниска плътност (VLDL) съдържа точно една молекула Апо В. Така този аполипопротеин е надежден маркер за броя на липидните частици с атерогенно действие.

А, измервайки холестерола само в LDL частиците, не се измерват малките и много плътни липидни частици, които са най-опасни и най-лесно се отлагат в съдовете. Също така това е много важно изследване при пациенти с метаболитен синдром и захарен диабет тип 2 с инсулинова резистентност, при които може да се срещат нормални нива на LDL, но високи нива на Апо В поради характерната особеност на липидните нарушения при тези заболявания.

Друго важно предимство е, че изследването на аполипопротеините не е задължително да се прави на гладно, каквото е изискването за липидния профил.

Какво ще ни спаси от атеросклерозата

- На какъв период от време препоръчвате да се прави изследването първо, с цел профилактика и второ, ако то покаже риск от инфаркт или инсулт?

- С цел профилактика е добре всеки, който е отговорен за своето здраве, поне веднъж годишно да си направи основните кръвни изследвания, включително и липидния профил. Ако изследването покаже наличие на риск от развитие на атеросклероза, първо е необходима консултация с личния лекар с цел обсъждане на бъдещо медикаментозно или диетично лечение.

При необходимост - и консултация със съответен специалист, а резултатът от предприетите мерки трябва да се проследят с лабораторни изследвания след 3 месеца.

При пациенти с висок риск проследяването е желателно да бъде поне 2 пъти годишно.

- Кои фактори може да повлияят на изследването?

- Предимствата на аполипопротеините се допълват и от факта, че не се изисква задължително 12-часово гладуване преди пробовземането, което е задължително условие при изследването на повечето показатели, влизащи в състава на липидния профил.

Някои лекарства могат да повлияят на изследването, като карбамазепин, естрогени, орални контрацептиви - те увеличават Апо А1 и намаляват Апо В, а андрогени, бета блокери, диуретици могат да намалят апоА1 и увеличават Апо В.

- При изследването на риска определяте и коефициента на атерогенност. Какво представлява?

- Коефициентът на атерогенност представлява съотношението между показател, който има проатерогенно действие (т.е. действа в посока засилване на атеросклерозата) и такъв, който има протективен (предпазен) ефект.

В случая този коефициент е на базата на отношението между Аполипопротеин В, който има засилващ атерогенезата ефект, и Аполипопротеин А1, който има предпазен ефект. Отношението не трябва да надвишава определени стойности. Когато е висок, означава повишен риск от настъпване на сърдечни или мозъчни инциденти.

Този индекс има по-добра прогностична стойност, отколкото останалите липидни съотношения, като общ холестерол (HDL; LDL/HDL) относно риска от бъдещи сърдечносъдови и мозъчни усложнения. При жени той трябва да е до 0,8, а при мъже - до 0,9.

Милена ВАСИЛЕВА