Всяко заболяване, което предизвиква болка, нарушава качеството на живот и трябва да бъде диагностицирано и лекувано. В този смисъл възпалението на седалищния нерв не прави изключение. То представлява заболяване, което се дължи на различни етиологични фактори (травматични, исхемични, компресивни, неопластични и идиопатични), които увреждат нерва. Симптомите обикновено са едностранни и локализирани по хода на нерва. За всичко, свързано с това тежко състояние, разговаряме с доц. д-р Сашка Желязкова.
Визитка♦ Доц. д-р Сашка Желязкова завършва Медицинския университет в София през 2001 г. Специалност „Неврология” придобива десет години по-късно, има и научна степен "доктор". Работила е в Центъра по Спешна медицинска помощ, Отделението по нервни болести към и МБАЛ Здраве, Велинград. От 2011 г. практикува в Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Александровска”. Главен асистент е към Катедрата по неврология на Медицински университет София. Участва в български и международни научни проекти, има научни публикации и доклади у нас и зад граница. Преминала е специализации в Дания, Холандия, Германия, Италия и Испания. Има призната правоспособност по електроенцефалография. Член на Българския лекарски съюз, Българско и Европейско дружество по неврология, на Управителния съвет на Българското дружество против епилепсия, European Huntington’s disease network и Комисията по редки болести и епилепсия към УМБАЛ „Александровска”. |
- Доц. Желязкова, кои са основните анатомични и физиологични особености на седалищения нерв, които го правят толкова податлив на възпаления и притискане?
- Седалищният нерв е най-дългият и най-дебелият нерв в човешкото тяло, а ширината му на места достига до 2 см. Той получава нервните си влакна от Л4, Л5, S1, S2 коренчета, които формират лумбосакралния плексус, преминава през тазовата кухина, седалищната област и задната повърхност на бедрото и чрез двата си крайни клона – тибиален и перонеален нерв, достига до подбедрицата и цялото стъпало. Това го прави податлив на различни неблагоприятни въздействия.
- Кои са най-честите причини за възпаление на седалищния нерв?
- Всяко състояние, което уврежда нерва, може да доведе до неговото възпаление. Най-честата причина е притискане от дискова херния, а при по-възрастни пациенти стеснението на спиналния канал. Спондилолистезата и спондилоартрозата, травмите, както и мускулният спазъм също могат да причинят възпалението му.
- Съществуват ли предразполагащи заболявания или състояния, които увеличават риска от развитие на ишиаса?
- Травми на гръбнака, изкривявания от детска възраст, затлъстяването, захарния диабет, тютюнопушенето и естествения процес на стареене предразполагат към увреждане на седалищния нерв. Липсата на физическа активност (например, работа, свързана с дълго стоене на едно място) от една страна или прекомерната физическа активност (носене на тежки предмети, резки движения, продължителна работа в неправилна, нефизиологична поза), както и някои видове спорт (борба, гимнастика), от друга страна също увеличават риска за увреда на нерва. Продължителното стоене с кръстосани крака или носенето на високи токчета също могат да увредят нерва.
- Какви са типичните симптоми при възпаление на седалищния нерв и как протича еволюцията на болката и дискомфорта?
- Основните симптоми при възпаление на седалищния нерв са изтръпване, парене и остра, силна като прерязване от нож спонтанна болка, локализирана в кръста, седалищната област, задно-страничната повърхност на бедрото, задната част на подбедрицата и стъпалото. Болките се засилват при кихане, кашляне, разтягане или притискане на нерва. Движенията в поясната област се ограничават, променя се позата (с навеждане напред или встрани) и походката (болният крак е леко свит в колянната става, при ходене пациентът накуцва). Пациентите се чувстват най-добре в легнало положение по гръб, с леко свити в колената и тазобедрените стави крака. Рядко се развива мускулна слабост в стъпалото със затруднено стъпване на пета. Симптомите могат да отзвучат и спонтанно, като първоначално обратно развитие претърпява болката в кръста, а накрая тази в подбедрицата и стъпалото.
- По какво се различава възпалението на седалищния нерв от други причини за болка в крака – например, при венозни проблеми или ставни заболявания?
- Разграничаването обикновено е на базата на клиничните симптоми. Болката при възпаление на седалищния нерв обикновено е едностранна, стрелкаща, режеща, локализирана е по хода на самия нерв, засилва се при движение, кихане, кашляне и се облекчава при покой. Придружава се от парене или изтръпване в същата област. При венозни проблеми болките могат да са едностранни или двустранни. Обикновено са локализирани в подбедриците, по-тъпи са, има усещане за тежест в крайниците. В случай на дълбока венозна тромбоза може да има и промяна в цвета на кожата или локален оток
Болките при ставни заболявания обикновено са локализирани в колянната става или в ингвиналните гънки, бедрото и седалището. Засилват се при движение в ставата, при промяна на времето. Част от пациентите съобщават за сутрешна скованост. При съмнение за такива заболявания пациентът се насочва към съответен специалист за допълнителни изследвания.
- Какъв е стандартният диагностичен протокол при съмнение за възпаление на седалищния нерв? Каква е ролята на съвременните образни изследвания като ЯМР, КТ или електромиографията в потвърждаването на диагнозата?
- При съмнение за възпаление на седалищния нерв е добре пациентът да се насочи към невролог за преглед, който включва, освен снемане на анамнеза (за вида и характеристиката на болката, локализация, провокиращи фактори), и изследване на походката, обема на движение на гръбнака, сухожилно-надкостните рефлекси, сетивността в инервираните от нерва области и мускулната сила. Прилагат се и растежни прийоми, които провокират болка в седалищния нерв, а също и в тазобедрените стави. Обикновено клиничният преглед е достатъчен за поставяне на диагнозата и назначаване на съответно лечение.
В случай че пациентът има мускулна слабост, болката не се облекчава при покой, налице е скорошна травма или придружаващо малигнено заболяване, както и при липса на ефект от прилаганото лечение, тогава се налагат допълнителни изследвания
Електроневрографията дава информация за локализацията на увредата (коренчева, периферно-стволова) и нейната тежест, а образните изследвания (ЯМР и КАТ на лумбални прешлени) идентифицират дегенеративни промени на гръбнака, евентуални фрактури, компресии на нерва, напр. от пространство-заемащи процеси. При интерпретация на резултатите от образните изследвания трябва да се има предвид, че не винаги има корелация между образната находка и клиничните симптоми. При 15% до 45% от хората се установяват дегенеративни промени по гръбнака, без да имат оплаквания.
- Какви са съвременните подходи за лечение на ишиас – медикаментозни и физиотерапевтични?
- Лечението се състои в прилагане на кратки курсове с нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, мускулни релаксанти, противооточни средства, витамини от група В, лекарства за невропатна болка (антиконвулсанти, антидепресанти), холинергични медикаменти (галантамин), масажи, мануална терапия, физиотерапия.
- Кога се препоръчва оперативно лечение?
- Показания за оперативно лечение са развитие на мускулна слабост (пареза на крака), неповлияваща се от консервативната терапия болка, както и чести, повтарящи се епизоди от болка. Възможно е дори пълно отзвучаване на симптомите и възстановяване на пациента, дори и след развила се пареза.
- Какви съвети бихте дали за превенция на възпаленията на седалищния нерв – както за пациенти в риск, така и за всички останали?
- Да намалят телесното си тегло, да имат редовна физическа активност (чрез разходки или спорт, като аеробика, плуване, йога, пилатес), да поддържат правилна стойка в седнало или изправено положение, да избягват травми, да спрат тютюнопушенето. В случай на активно възпаление на нерва, да се въздържат от активни физически натоварвания до отзвучаване на симптомите.
Милена ВАСИЛЕВА
