Боян Радев: От 2 години не пия алкохол, станах пълен аскет!

 Двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев е роден на 25 февруари 1942 г. в с. Мошино (днес квартал на Перник). Бил е състезател на “Спартак” - София. Печели олимпийските титли в класическия стил в категория до 97 кг на игрите в Токио 1964 г. и в Мексико 1966 г. Световен шампион е за 1966 г. и два пъти взема сребърните медали от първенства на планетата - през 1962 и 1967 г. Европейска титла взема през 1968 г. След края на спортната си кариера работи в системата на МВР. Освен като борец Боян Радев е известен като голям колекционер на произведения на изкуството и дарител. Наскоро Българският олимпийски комитет му организира честване по случай 50 години от спечелването на първата му олимпийска титла в Токио. Ето какво сподели легендарният борец специално за читателите на в. “Доктор”.

- Г-н Радев, какво е за вас да чествате 50 години от първата си олимпийска титла?
- 50 години са много. Добре, че доживях да го видя. Направиха ми хубаво празнуване. Много съм горд с това тържество, че ме зачетоха голяма плеяда от олимпийски и световни шампиони. За мен това е най-голямото признание и уважение за това, което съм направил за България и за себе си. Дори когато ходя по улиците, ме срещат непознати хора, прегръщат ме. Това е голямата радост за шампиона.

- Да ви върна към онова време. Имахте ли някакви контузии, когато бяхте състезател?
- Имам много контузии, но не им обръщам внимание.

- Да се е налагало някога да правите операция?
- Да, правиха ми операция по време на спортната ми кариера на борец. Стана така, че

излязох от болницата и веднага заминах да се боря

на световно първенство. Това беше в Букурещ 1967 г.

- Разкажете по-подробно.
- От натъртване по време на борба ми гнояса лявата гърда и след това се наложи операция. Лежах един месец в МВР болница. Оттам отидох на световното първенство в Букурещ. Без загуба станах втори в света, като се случи да играя четири срещи за един следобед. Бях с превръзка на тепиха, с дренаж в раната.

- Това ли беше най-тежкото изпитание във вашата кариера?
- Това е било наистина труден момент. Имах и други контузии, но минаваха бързо и не си заслужава да ги споменавам.

- Как се чувствате сега? Здрав ли сте?
- Сега се чувствам горе-долу добре.

Горе-долу съм жив и здрав

Ходя по улиците, пия по някое кафе и това е.

- Преди десетина години казахте, че сте изпили 50 тона уиски и сте изпушили един ТИР пури. А сега какво става?
- Алкохол отдавна не пия - две години вече. Станах пълен аскет.

- Виждам, че сте отслабнали. Как го постигате?
- Такава ми е натурата. Не пазя никакъв режим в яденето.

- Какво ще кажете на хората, които не пускат децата си да спортуват?
- Това им е грешката. Трябва да дават децата им да спортуват, за да могат да ангажират свободното им време и да не се занимават с глупости. Знаете какво се случва с децата на улицата. А когато спортуват, стават силни, здрави, дисциплинирани. Може да станат и шампиони - европейски, световни, олимпийски. Може и да не търсят големи постижения, но поне за здраве е полезно да спортуват.


Мара КАЛЧЕВА