Мутиралият K подтип на вируса H3N2 е станал доминиращ и това е причината тази година инфекцията да дойде с интензивен скок на случаите в световен мащаб. Грипният сезон в много страни е започнал по-рано от обичайното и е набрал скорост по-бързо от очакваното, е заключението на здравните служби.
Учените смятат, че трудният зимен сезон се дължи отчасти на появата на нов вариант на грипния вирус като доминиращ. Това дава на вируса по-голям шанс да избегне имунния отговор и да неутрализира антителата. Освен това доминиращият вариант е подтипът H3N2, който циркулира от десетилетия, но не е бил доминиращ през последните сезони – много хора имат отслабен имунитет към него. Има обаче категорични доказателства, че наличните ваксини са намалили риска от тежко заболяване.
Твърде рано е да се прецени колко тежък е бил този сезон в сравнение с предишните десетилетия, но както отбелязва вирусологът Джеси Блум от Центъра „Фред Хътчинсън“ (САЩ), „със сигурност е по-лош от средния грипен сезон“. Настоящият - 2025-2026 г. – започна месец по-рано от обичайното в голяма част от Европа и Япония. В Австралия сезонът дори продължи повече време от обикновено. Високият брой инфекции оказва значително напрежение върху здравните системи. Повечето случаи са свързани с H3N2 подтип K, „хонконгският грип“, който се разпространява по-бързо от другите.
Той доминира в света още от септември 2025-а и сега е отговорен за приблизително 80% от случаите на грип в световен мащаб. В сравнение с щама H3N2, използван в основната грипна ваксина, подтип K има 11 мутации в протеин, наречен хемаглутинин, който образува шиповете на повърхността на вирусните частици на грипа. Тези шипове помагат на вируса да се прикрепи и слее с клетките на гостоприемника.
От 2007 г. насам циркулиращите щамове на H3N2 обикновено придобиват само една до три допълнителни аминокиселинни разлики от ваксиналния щам на всеки шест месеца. Това означава, че ключовият фактор е скоростта на вирусната мутация за кратък период от време. След инфекция с вирус или ваксинация имунната система произвежда антитела, насочени към хемаглутинина. Дори една-единствена мутация в този протеин обаче може да попречи на антителата на гостоприемника да се прикрепят към вирусните шипове. Това блокира способността на антителата да унищожават вирусните частици.
Моделирането показва, че подтип K се е появил още през февруари миналата година, но е бил изолиран и секвениран едва през юни - след като Световната здравна организация вече е избрала щамовете за ваксини в Северното полукълбо. Всяка година формулировката на ваксината се коригира, за да се отчетат генетичните промени във вируса.
Поради тази хронология „има несъответствие между ваксиналния щам и циркулиращия вариант“, обяснява вирусологът Скот Хенсли от Университета на Пенсилвания. Въпреки това той и колегите му са категорични, че при някои хора ваксината стимулира производството на антитела срещу подтип K в достатъчни количества, за да предпази от тежко заболяване.
Милена ВАСИЛЕВА
