Проучване сред повече от 91 000 възрастни британци установи, че не само общото време, прекарано в седене, но и естеството на стойката влияе върху леталния изход при злокачествени новообразувания.
Изследователите разделят заседналия начин на живот на два вида: дълги периоди на бездействие (над 30 минути) и периодично седене с кратки изблици на активност.
В продължилото 12 години проследяване учените са открили, че продължителното седене е свързано с по-високи нива на смъртност и заболеваемост от рак. Ако се седи за определени интервали от време периодично, опасността намалява прогресивно и спада до 20%.
Заместването на един час продължително седене с лека активност, каквито са ходенето и дори почистването на дома, помага и е много ефективно за предпазване от развитие на онкологичин заболявания.
Пациентите, които заменят дори пет минути седене с енергична активност, са предпазени в най-голяма степен.
Механизмите включват хронично възпаление, отслабен имунитет, натрупване на мазнини в черния дроб и панкреаса и инсулинова дисрегулация, която е свързана с рак на гърдата, простатата и дебелото черво.
Дори шест минути лека активност на час – например ходене за кафе или изкачване на стълби – са полезни. Настоящите препоръки се фокусират върху умерена до енергична активност, но леката физическа активност не бива да се пренебрегва.
Констатациите проправят пътя за персонализирани стратегии за намаляване на времето, прекарано в заседнал живот.
